Определение № 284 от 05.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Варна, 05.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500185 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба от К.

Г. Т. с вх. № 906/10.02.2025 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна, против Определение № 119/03.02.2025 г. по гр. д. № 32/2025 г. на Окръжен съд – Разград, с което е върната исковата молба на К. Г. Т. против Окръжен съд – Шумен, като производството по гр. д. № 32/2025 г. на Окръжен съд – Разград е било прекратено, поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се излага, че са нарушени процесуални правила и норми и не са спазени основни принципи на правото, като правото на ефективна процесуална защита. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал.3, изр.второ ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответниците.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. №32/25г. по описа на ОС-Разград е образувано на основание Определение № 23/14.01.2025г. по ч. гр.д. №7/25г. по описа на АС-Варна, което Ос-Разград е определен като компетентен съд да разгледа исковата молба, депозирана от К. Г. Т., ЕГН **********, с която против Окръжен съд-Шумен е бил предявен иск за заплащане на обезщетение в 1 размер на 6 000 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка последица от неравностойното му третиране в производството по в. ч. гр.д. №559/24г. по описа на ОС-Шумен. Посоченото от ищеца правно основание на претенцията в заглавната част на исковата молба, както и в петитума е чл.71 ал.1 т.3 вр. чл.74 ал.2 ЗЗДискр. В обстоятелствената част на молбата ищецът излага, че пред ОС-Шумен са били образувани от него две производства- в.ч.гр.д.№449/24г. и в.ч.гр.д.№559/24г. по описа на ОС-Шумен, като и двете производства са били с правно основание чл.23 ал.3 ГПК. Сочи, че съгласно принципа за случайно разпределение са били образувани в един и същ въззивен състав, които са се произнесли респективно с определение №702/08.10.2024г. по първото дело и с Определение №891/06.12.2024г. по второто дело. Следват просторни изложения за приложението и смисъла на чл.47 ХОПЕС, касаещи правото на лицето на независим и безпристрастен съд, без да се навеждат основания, че това право на ищеца е нарушено и по какъв начин. Същото касае и позоваването на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и правото на такива лица да бъдат еднакво третирани и недискриминирани /ищецът няма твърдение да попада в цитираната категория./ Позовава се, че са налице предпоставките за неравноправно третиране в особено исково производство по гр.д. №709/24г. по описа на ОС-Ловеч, което въобще не става ясно какво касателство има към посочените две частни въззивни дела на ОСШумен. Ищецът излага, че е третиран от съда неравностойно по различен начин в производството по в.ч.гр.д. №559/24г. по описа на ОС-Шумен и в това по в.ч. гр.д. №449/24г., като така съдебният състав е ограничил ищеца от своевременната му защита, която му се дължи по КЗПЧОС и КПХУ да получи желаното съдебно решение в срок, вследствие което е претърпял имуществени вреди - накърнено чувството му за справедливост, изпитал безсилие, гняв, обида от незачитане правото му на бързо и адекватно решаване на делото.

Излага, че претърпял и неимуществени вреди- хроничен стрес, нарушен сън, изтвал тревожност, изпаднал в депресивно състояние, раздразненост, потиснато настроение, хронично главоболие, разстройство в адаптацията.

Сочи, че след установяване на релевираните от него факти на осн. чл.71 ал.1 т.3 вр. чл.74 ал.2 ЗЗДискр. вр. ЗОДОВ желае нематериална обезвреда на претърпените от него вреди, като бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследсктвие неравностойното му третиране в производството по в.ч.гр.д. №559/24г. по описа на ОС-Шумен.

С разпореждане № 42/16.01.2025 г. съдът намерил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което я оставил без движение, като е задължил ищеца в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ответника да изложи факти и обстоятелства, на база на които същият счита, че е неравностойно третиран по цитираното ч. гр.д.

№559/24г. по описа на ОС-Шумен и ограничен в правото си на своевременна защита и получаване на съдебно решение в срок.

2

В дадения от съда едноседмичен срок, започнал да тече от 23.01.2025г.на 22.01.2025г. определението е връчено чрез ЕПЕП на ищеца, уточнителна молба не е постъпила.

С атакуваното определение съдът прекратил делото и върнала исковата молба поради неотстраняване на констатираните нередовности.

Определението е законосъобразно.

В исковата молба ищецът категорично е посочил, че е бил неравностойно третиран и по различен начин по две подадени от него дела, като по в.ч. гр.д. №559/24г. са били нограничени правата му от своевременната му защита, която му се дължи по КЗПЧОС и КПХУ да получи желаното съдебно решение в срок. При многобройните наведени твърдения и препратки и към Конвенцията, и към КПХУ, както и изложенията във връзка с правото му на безпристрастен и независим съд, правото му на равно третиране и недискриминиране, както и позоваването на чл.71 ал.1 т.3 вр. чл.74 ал.2 ЗЗДискр., съдът намира, че са наведени твърдения именно за дискриминиране на ищеца от действията на ОС-Шумен по посоченото гражданско дело. В обстоятелствената част на исковата молба обаче липсват изложени факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът счита, че е поставен в неравностойно положение и третиран по различен начин от този, по който е бил третиран по другото гражданско дело. Не става ясно и кои точно дискриминационни действия са довели до правото му да получи съдебно решение в срок. Факт е, че в петитума на исковата молба ищецът е посочил, че искът е с правно основание по ЗЗДискр. вр. ЗОДОВ, но не е изложил твърдения какви незаконосъобразни действия или бездействия на ответника твърди да са извършени, за да обвърже претенцията си по цитирания закон. Затова и доколкото исковата молба е била нередовна, законосъобразно същата е оставена без движение за уточняване на посочените нередовности и излагане на факти и обстоятелства, които да могат да доведат до правилна квалификация на предявената претенция.

Неизпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания законосъобразно е довело до извода на ОС-Разград за недопустимост на производството и прекратяването му. Представената от ищеца с частната жалба съдебна практика /Определение №5667/05.12.2024г. по к.гр.д.

№2960/24г. по описа на ВКС/ е неприложима. В цитираното дело предявената претенция е била с правно основание чл.2Б ЗОДОВ с ясни наведени твърдения за претърпени вреди вследствие нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно дело. В настоящия случай обаче такива твърдения не са наведени с исковата молба, а се твърди дискриминационно отношение, неравностойно третиране по различен начин в сравнение с другото образувано дело. Предвид това и в настоящото производство правилно е прието, че така наведените твърдения са недостатъчни за определяне на правната квалификация на претенцията.

Неоснователно и позоваването, че са били налице основания за отвод на 3 съдията, доколкото видно от представените актове, докладчикът се е отвеждал по други дела на ищеца, но с оглед ответната страна в производствата- ОСРазград, в който правораздава и съдията.

Предвид изложените съображения, съставът намира, че законосъобразно исковата молба е върната на ищеца и производството по делото пред ОСРазград е прекратено. Подадената срещу определението частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба от К. Г. Т. с вх. № 906/10.02.2025 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна, против Определение № 119/03.02.2025 г. по гр. д. № 32/2025 г. на Окръжен съд – Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните при наличие предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4