Решение № 462 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Частно наказателно дело № 20235300202009 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМЛС.

Образувано е по постъпило удостоверение по чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ДВ бр.45/2019г. в сила от 01.01.2020г./ /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. с искане за приемане и изпълнение на съдебно решение на Апелативен областен съд Свеа, Швеция, с което спрямо българския гражданин М. Г. М., роден на **** е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 13 години и 10 месеца.

Видно от приложената справка от НБД Население М. Г. М. е с ЕГН********** с постоянен адрес в гр.****, регистриран още на 30.01.2002г и непроменян до настоящия момент. Като настоящ адрес се сочи Швеция. При извършените справки за настоящ и постоянен адрес на семейството на осъденото лице- майка и брат, се установява, че те също са жители на гр.Пловдив, регистрирани на един и същ адрес с осъденото лице.

Също така следва да се вречат предвид обсотятелствата, че М. М. е бил установен на територияна на българия, преди предаването му по издадена ЕЗА на Швеция през 2022г. Съобразно всички изложени обстоятелства, следва да се приеме, че адресът на трайно местоживеене на лицето М. Г. М. е в България, гр.Пловдив, което сочи настоящият съд за компетентния изпълняващ орган по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По делото са изискани и приложени справка съдимост за осъденото лице от 1 бюро „Съдимост“ при Районен съд Пловдив и справка за неприключили срещу него наказателни производства от Окръжна прокуратура гр.Пловдив. Приложени са и изисканите производства по ЗЕЕЗА, проведени от Окръжен съд Хасково, в хода на които са предоставени гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА за връщане на осъденото лице за изтърпяване на наказание в България.

Самоличността на осъденото лице М. Г. М. се установява от приложената по делото справка от национална база данни Население. Осъденият е български гражданин, с ЕГН **********, с постоянен адрес в в гр.**** и настоящ според справката в Швеция.

За съдебното заседание осъденото лице М. Г. М. бе уведомено. Независимо от уведомяването му, същият обективно не може да се яви, тъй като изтърпява понастоящем наказание лишаване от свобода в издаващата държава – Швеция.

Производството се проведе в отсъствие на осъденото лице на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“б“ от НПК. Същият се представлява от назначения й служебен защитник на основание чл.12, ал.4 от ЗПИИСАННЛСМЛС.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив счита, че са налице основанията за признаване и изпълнение на решението за налагане на наказание лишаване от свобода, постановено спрямо осъденото лице. Защитата счита, че всички предпоставки на закона за приемане и изпълнение на чуждата присъда са изпълнени.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изразеното от страните в съдебно заседание, намира за установено следното:

Съгласно чл.3 от Закона е представено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на български език, съдържащо информация за размера на наложено наказание лишаване от свобода по отношение на осъдения М. Г.

М. и фактическите обстоятелства на всички престъпления, за които е бил осъден.

Удостоверението съдържа всички необходими реквизити и по съдържание и от същото могат да се извлекат в пълнота всички необходими данни за преценка на случая по същество. Това сочи, че превод на съдебното решение за налагане на наказанието не е необходим, предвид и липсата на такова задължение съгласно чл.4, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМЛС.

От постъпилото удостоверение и писмо от Ведомството за корекционновъзпитателна работа на Швеция, постъпило на български език се установява, че със съдебно решение № Б 2972-23 на Апелативен областен съд Свеа/Швеция, постановено на 14.06.2023г, в сила от 12.07.2023г, постановена на 12.12.2011г, влязла в сила на 16.02.12г., М. Г. М. е бил признат за виновен в извършване на шест престъпления, а именно въоръжено отвличане на хора, опит за изнудване при утежняващи вината 2 обстоятелства, тежко нападение/малтретиране/побой, незаконен трафик на наркотични вещества, приготовление за взривяване на недвижим имот с поставяне в опасност на живота на другиго.

Съгласно чл.8, ал.1 от специалния закон съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. Посочени са в удостоверението по чл.4 фактите и са описани обстоятелствата, при които е било извършено всяко от отделните шест деяния. Същите са определени по време и място. Видно от описаните фактически обстоятелства същите съответстват на престъпления предвидени в българския наказателен кодекс, както следва:

1. За това, че през 14-15.04.2020г в гр.Стокхолм осъденият М., в сговор с други лица, заловил потърпевшия и го отвел без негово съгласие в апартамент на *** в *** с намерение на му навреди на живота и здравето му и да го изнудва, като потърпевшият е бил лишен от свобода, тъй като не е бил в състояние да напусне колата и апартамента по своя воля- престъпления по чл.142 и чл.142а от НК, за които българския наказателен закон предвижда наказания съответно от 3 до 10г лишаване от свобода и до 6 години лишаване от свобода.

2. При отвличането и по време лишаването от свобода били употребени заплахи и насилие, същите използвани и по същото време и на същото място за отнемане на собственост на пострадалия без негово съгласие, която била противозаконно присвоена- часовник Ролекс на стойност 302 000 шв.крони и две златни верижки на обща стойност 163 000шв.крони или обща стойност 465 000шв.крони– престъпление по чл.199, ал.1, т.1 от НК тъй като паричната равностойност на отнетата вещ се равнява на 77181лв, надхвърляща 126 пъти минималната работна заплата за страната към онзи момент. За това престъпление в българския закон се предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.

3. В периода 15.04.2020г- 04.05.2020г. в района на гр.Стокхолм в сговор с други извършители М. с опитал чрез принуда да накара потърпевшия да им плати 3 милиона шветски крони като принудата се е състояла в заплахи за понататъшни действия на насилие и разпространение на унизителни снимки в интернет, като престъплението е било извършено със специален план срещу непълнолетен тъжител, в рамките на организирана престъпна дейност- престъпление по чл.213а, ал.3, т.3 от НК, предвиждащ наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода

4. На 31.03.2020г на пл.Лагаплан в Стокхолм е нападнал и малтретирал тъжителя в съучастие с други неизвестни извършители, като нанесъл удари с юмруци и ритници и на тъжителя били причинени болка, синини и кръвонасядания при 3 особена жестокост, тъй като е продължил с побоя включително и докато пострадалия е лежал на земята- престъпление по чл.131, ал.1, т.9 вр. чл.130, ал.1 от НК за което се предвижда до 3 години лишаване от свобода 5. В периода 24.04.2020г – 04.05.2020г в района на Стокхолм е боравил с експлозиви като е планирал да взриви една от бомбите в дома на тъжителя или член на семейството му, с цел да го убеди да изпълни искането да плати 3 милиона шведски крони – престъпление по чл.356а, вр. чл.333, вр. чл.330, ал.2, т.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.

6. В периода 2603.2020г- 12.06.2020г в района на Стокхолм и в други части на Швеция в рамките на организирана наркодейност е решил да предприеме и осъществи незаконна търговия са наркотици- кокаин. Търговията се състояла в транспортиране, получаване, опаковане, съхранение и предаване, както и отчасти в събиране и препращане на възнаграждения за наркотици. Отграничени са пет деяния:

На 30.03.2020г да предаване на 1кг кокаин

На 02.04.2020г за придобиване на 26кг кокаин в съучастие

На 03.05.2020г придобиване на 42кг кокаин по споразумение с друго лица На 14.05.2020г посредничил при разпространение на 2кг кокаин На 16.05.2020г придобиване на 44кг кокаин в сговор с други лица Престъплението е прието от чуждия съд да е особено тежко като част от дейност извършвана в организационна форма и на професионална основа за търговия с наркотични вещества в големи размери. Фактологията покрива признаците на състав на престъпление по чл.354а, ал.2, т.1 от НК за което се предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода. Някои от посочените престъпления са и такива, за които двойна наказуемост не се изисква.

На съдебния процес в Швеция осъденото лице се е явило лично на делото, приключило с присъда, като участието му е било осигурено от изпълнението на ЕЗА, издадена за наказателно преследване изпълнена от Окръжен съд Хасково по ЧНД №183 от 2022г по описа на същия съд. Видно от материалите по посоченото дело, от страна на Окръжен съд Хасково са били поискани гаранции за връщане на лицето в Република България за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, в случай, че такова бъде наложено на исканото лице. Такива гаранции са предоставени по делото от компетентния орган на Швеция л.97, 98 от ЧНД 183/22г на Окръжен съд Хасково, видно от съдебното решение №50 от 03.05.2022г. В изпълнение на тези дадени гаранции от издаващата държава е изпратено до българския съд и удостоверението по чл.4 от специалния закон във връзка, с постъпването на което е образувано и настоящото дело. Окръжен съд Хасково е допуснал предаване на М. М. на шведските власти за наказателно преследване за престъпленията отвличане, 4 лишаване от свобода, грабеж, изнудване на 3 милиона шведски крони подготовка на взрив за причиняване опасност живота на другиго. В последствие е постъпило искане от шведските власти съобразно принципа на особеността, като се прави искане за разрешение българският гражданин М. да бъде съден за друго престъпление различно от тези, за които е бил предаден. Образувано е било ЧНД 351/2022г приключило с решение №136 от 25.10.2022г Окръжен съд Хасково, с което е дадено съгласие за наказателно преследване спрямо М. М. и за извършено престъпление особено тежка контрабанда на наркотици и нанасяне на телесна повреда.

Изложените обстоятелства установяват, че с присъда № Б 2972-23 на Апелативен областен съд Свеа/Швеция, постановена на 14.06.2023г, в сила от 12.07.2023г, М. Г. М. е признат за виновен и осъден за шест престъпления, същите изпълващи признаците и на съответни престъпление от българския наказателен кодекс, за които се предвижда наказание лишаване от свобода. Някои от посочените престъпления са и такива, за които не се изисква двойна наказуемост, но всички те са наказуеми и по българския наказателен закон.

За тези шест престъпления на осъденото лице е било определено и наложено едно общо наказание в размер на 13 години и 10 месеца лишаване от свобода равняващи се на 5 045 дни. От този размер на наказанието, до 09.08.2023г включително, осъденият е изтърпял 509 дни, от които 481дни са приспаднати от наказанието като, изтърпени преди началото на наложеното наказание, започнало да се изпълнява на 13.07.2023г. В тези 481 дни са включени дните на предварително задържане, включително от 28.03.2022г в България видно и от протокол за вземане на мярка за неотклонение по ЧВД 180/22г по описа на ОС-Хасково, дните по прехвърляне на лицето от България на 07.06.2022г. когато това фактически е сторено, последното видно от постановление на ВКП, приложено в ЧНД 183/22г по описа на ОС-Хасково, л.121.

В удостоверението не се сочат основания за друг вид приспадане на време от общия размер на наказанието. Липсва такова изявление в т.2.3 от удостоверението.