Решение № 1225 от 13.07.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1225/13.7.2020г. гр.Пловдив, 13 . 07 . 2020г.

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1274/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

С.Г.И.,*** с пълномощник адв.Ст.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001182/18.05.2020г., издадена от Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорва фактическите основания за издаване на административния акт, отразени в обстоятелствената му част. Заявено е, че на 15.05.2020г. около 2.30ч. в гр.Пловдив на бул.Източен, на кръстовището с бул.Княгиня Мария Луиза, където е настъпило ПТП по вина на другия водач на МПС, на оспорващото лице не е предлагано от полицейските служители да му бъде извършен тест с техническо средство, посочено в АУАН – drug test 5000 stk 7, с фабр. № ARKG – 0023. Описаното техническо средство жалбоподателят твърди да не е виждал на мястото на проверката, поради което не е налице отказ от проверка за употреба на наркотици д техническо средство.

Посочено е, че не му е издаден талон за медицинско изследване, според изискванията на чл.3 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е съставен на 18.05.20120г. за вменено деяние на дата 15.05.2020г., като не е вписано, че е издаден талон за медицинско изследване. Оспорена е компетентността на административния орган, издал заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/.

В ход по същество адв.П. добави нарушение на цитираната наредба – чл.3а т.1 и чл.4 ал.1. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. В представена писмена защита поддържа необоснованост на оспорената заповед с позоваване на съдържанието й в обстоятелствената част – волята на административния орган не е изразена ясно. Акцентирано е на доказателствената тежест по см. на чл.170 ал.1 АПК – за ответника и редът, по който се установява употреба на наркотични вещества или техни аналози - Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, разпоредбата на чл.3 ал.2 от която е нарушена в случая.

- Ответникът в производството – Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – Пловдив, не е изразил становище по жалбата. С представяне на преписката в АС – Пловдив, Началникът на сектор пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е заявил, че оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена поради законосъобразност на административния акт. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на отмяна на заповедта.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 09.06.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.15 гръб.

Жалбата е подадена на 10.06.2020г. – пряко в АС – Пловдив. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.8/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.

1.1. Ответникът е задължен да представи цялата преписка по издаване на оспорената заповед, като изрично са изброени документи – упълномощителната заповед от

06.02.2017г.; АУАН от 18.05.2020г.; данни за призоваването на С. Г.И. в сектор ПП; талон за изследване; данни за годността на техническото средство drug test 5000 stk 7, с фабр. № ARKG – 0023 към дати 15.05.2020г. и

18.05.2020г.; предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози; осигуряване присъствие на К.А.Г. /актосъставител/ и един от свидетелите, вписани в АУАН – за изслушването като свидетели в открито съдебно заседание във вр. с оспорени фактически констатации в акта.

Жалбоподателят заяви доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на довеждане /Б. Ч. Г./, уважено. Свидетелят са познава с жалбоподателя от 5-6 години. На 15.05.2020г. С. му се обадил към 12.30ч. вечерта и му съобщил, че са го блъснали и му трябват пари за пътна помощ. Г. бил на място към 1.00ч. и му дал парите, като пътната помощ вече била пристигнала и натоварили колата.

Полицаите били в патрулката и жалбоподателят и Г. чакали около 40 минути полицията да си свърши работата по случая. Полицаите излезли от патрулката и казали на С. да отиде в КАТ, за да си вземе протокола за ПТП. Не са му казали, че ще му правят тест и кога ще бъде извършен. С. казал на свидетеля, че са му направили тест за алкохол, но в присъствието на свидетеля не са му предлагали друг тест, нито са го поканили.

Талон за кръв не са дали на жалбоподателя.

1.2. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.21/ и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, в изпълнение на която е издадена първопосочената; Заповед от 07.05.2020г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР – т.1, за ст.инспектор М.М. – началник на група в сектор Пътна полиция при ОД МВР-Пловдив – л.23; Протокол *********-90000 за сервизна проверка на drug test 5000 – първоначална със срок на валидност на проверката – 12 месеца – годен, дата – 14.01.2020г. /л.24/; справка за нарушител/водач; АУАН № АА510610/18.05.2020г. – на 15.05.2020г., около 02.30ч., в гр.Пловдив, Ст.И. – водач на л.а. Киа Мажентис с рег.№ ****, като участник в ПТП с л.а. Мерцедес рег.№ ****, отказва да бъде извършена проверка с действията си, след като е надлежно призован в сектор ПП гр.Пловдив ул.Напредък № 2 за извършване на тест с техн.средство drug test 5000 stk 7, с фабр. №

ARKG – 0023, което е възприето за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П. ; според

Докладна записка от К.А.Г. /актосъставител/ до

Началник на сектор Пътна полиция – За времето от 19.00ч. на 14.05.2020г. до 07.00ч. на 15.05.2020г. бил назначен в работна смяна като АП-231 заедно с мл.инспектор Р.С.. При посетен сигнал за ПТП от ОДЧ-КАТ на бул.Източен к-ще с бул.Кн.Мария Луиза към 00.05ч. изяснили вината и изпробвали водачите за употреба на алкохол, като пробите и на двамата участника били отрицателни. „След като приключихме с документите, след първоначалното съгласие и на двамата водачи се насочихме към с-р ПП гр.Пловдив на ул.Напредък № 2 за да ги тестваме за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техн.средство drug test 5000. При пристигане на място в с-р ПП установихме само участник 1 И.М. с ЕГН…. и неговия придружител А.М. с ЕГН…., участник 2 С.И. с ЕГН…. не се яви в с-р ПП в рамките на 120 мин. Свидетели за това са присъстващите на място.”.

- В АУАН е отразено възражение на И.

– „На място не ми беше представен drug test и не бях поканен да дам проба за наркотици и не съм отказвал такава. Оспорвам изложеното в акта”.

- Талон за изследване не е издаван.

2. В обстоятелствената част от оспорената заповед е посочено, че е взет предвид АУАН № АА510610/18.05.2020г., съставен от Кр.Г. – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Описаната в акта фактическа обстановка е възприета изцяло : „Затова, че на 15.05.2020г. около 02:30часа в гр.Пловдив на бул.Източен – кръстовище с бул.Кн.М.Луиза, като водач на МПС – Киа Мажентис с рег.№ ****, собственост на М.М.Б. с ЕГН…, като участник в ПТП с л.а. Мерцедес с рег.№ ****, с действията си отказва да бъде извършена проверка, след като е надлежно призован в с-р Пътна полиция Пловдив , ул.Напредък № 2 за извършване на тест с техническо средство drug test 5000 stk 7, с фабр. № ARKG – 0023” и квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П, която норма е отразена цифром и текстово в оспорената заповед - „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотич. в-ва или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване на употребата на наркотич.в-ва или техни аналози”.

Обжалваната заповед е издадена от

Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, I, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Възражението за отсъствие на компетентност не е основателно.

2.1. По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай по отношение АУАН, но позоваване на докладната записка не е налице. Фактическата констатация в АУАН по отношение уведомяването /надлежно призоваване/ за явяване в сектор ПП за даване на проба за наркотици, е оспорена. В докладната е отразено наличие на първоначално съгласие на двете лица – участници в ПТП за тестване за употреба на наркотични вещества и техните аналози в сектор ПП, със съответното техническо средство. Това предполага осведомяване на лицата относно предстоящо тестване.

Свидетелските показания съответстват на времевия порядък на събитието, предвид отразеното в докладната време – към 00.05ч. на 15.05.2020г. и посоченото от свидетеля обстоятелство – позвъняване от жалбоподателя към 12.30ч. на 15.05.2020г. Извън това, предвид познанството между свидетеля и жалбоподателя за посочения период, показанията се преценяват съобразно правилото на чл.172 ГПК поради възможна заинтересованост. От друга страна – показанията на актосъставителя, както и на лицето, вписано в АУАН като свидетел при съставяне на акта, не биха могли да бъдат квалифицирани на заинтересовани, поради което биха допринесли за изясняване на спорните факти. В тази насока са указанията по доказателствената тежест към ответника.

Съобрази се отбелязаното в докладната относно пристигнал в сектор ПП Пловдив само единия участник в ПТП, което предполага ясно уведомяване и на двете лица за необходимост от явяването им за тест на посоченото място. В тази хипотеза неразбирането от страна на жалбоподателя за необходимост от явяването му в сектор ПП Пловдив за извършване на тест за употреба на наркотични вещества би било субективно възприятие, което не съответства на обективен факт – явяване на другия участник в ПТП за извършване на тест. Предположението за ясно уведомяване на двете лица за последващи действия при проверката на контролните органи не е доказан факт, въз основа на който могат да бъдат направени изводи от значение за спора, тъй като в докладната е посочено наличие на първоначално съгласие на водачите и неявяване на жалбоподателя – тоест отказ, а в оспорената заповед - с действията си отказва да му бъде извършена проверка, след като е надлежно призован. Доказателства за надлежно призоваване на жалбоподателя в сектор ПП бяха изрично изискани от ответника, но не бяха представени. След като заповедта се основава на надлежно призоваване, фактът следва да бъде доказан посредством писмени или гласни доказателства – документ за призоваване или пояснение на свидетел за устно ясно уведомяване на жалбоподателя за явяване в сектор ПП Пловдив за извършване на тест за употреба на наркотични вещества При явяване на единия участник в ПТП и неявяване на другия, както бе посочено – се предполага наличие на ясно уведомяване, което според докладната би следвало да е устно, но фактът не е еднозначно установен. След като в заповедта административният орган е посочил извършено надлежно призоваване, действието и начинът на призоваването подлежи на доказване от ответника. В хода на съдебното производство не бе установен способът на надлежното призоваване, поради което недоказан остава и фактът на отказ от извършване на тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посоченото е основание за отмяна на заповедта поради недоказано фактическо основание за налагане на ПАМ.