Решение № 132 от 17.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Шумен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630201649 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е Електронен фиш №8505190118 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "Синг Транс" ЕООД, ЕИК 127624135, със седалище и адрес на управление:гр.Нови Пазар обл.Шумен, на основание чл.187а ал. 2 т. 3 вр.ал.3 във вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, излагайки подробни доводи за това. Счита, че е недопустимо издаването на електронен фиш на основание чл. 179 ал.3б от ЗДвП, както и не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш.

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател не изпраща процесуален представител, но такъв в лицето на адв.А. от АК гр.Хасково депозира пространни съображения, с които по същество поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на административно – наказващият орган – юриск. С., моли ЕФ да бъде потвърден, намирайки изложените доводи на жалбоподателя за неоснователни, като счита, че ЕФ е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални норми.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално 1 допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На

04.03.2022г. в

20:21 е установено нарушение

№:

D9756310FBE638D0E053011F160AFDC8. С ППС влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег. № Н 9164 КА с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2 екологична категория Евро 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 44000 в Община Шумен за движение по път А -2, отсечка 340+293 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването , като нарушението е установено с устройство №10061, намиращо се на на път № А -2, км.

340+293.

След установяване, че ППС е собственост на "Синг Транс" ЕООД, ЕИК 127624135, за регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш №8505190118 , посредством който на дружеството, на основание на основание чл.187а ал. 2 т. 3, вр.ал.3 вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че на 16.03.2022г при излизане от територията на Република България при ГКПП Русе на С.И.Ю. бил съставен АУАН за това, че на 04.03.2022г. в 20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, се движело ППС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав - над 12 т., брой оси- 5, като било засечено с контролно устройство 10061, че се движи по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие, било издадено наказателно постановление, което пък било отменено с решение на ШРС, което е влязло в законна сила на 17.05.2023.

От изложеното по горе се достига до извода, че административнонаказващия орган е узнал за осъщественото нарушение на 16.03.2022г.

ЕФ по своята същност съставлява административен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП.

Това е така тъй като с него се повдига за пръв път административното обвинение и същевременно се санкционира лицето за вмененото му нарушение. В този смисъл е и константната практика на ВАС, като най-голямо значение има Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. При това положение няма съмнение, че при санкциониране с ЕФ важат давностните срокове за административнонаказателно преследване, визирани в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, която разписва императивно, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за 2 установяване на нарушението в продължение на три 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретната хипотеза се установява, че атакуваният ЕФ е връчен на санкционираното лице на 13.07.2023г., а от изисканата от съда информация, относно издаването на Електронен фиш №8505190118 става ясно, че това е станало факт на 06.07.2023г. . Казано с други думи от извършване на нарушението до връчване на ЕФ е изминал период повече от една година и четири месеца. , а както по горе бе споменато, административнонаказващия орган е узнал, че е осъществено описаното по горе нарушение още на 16.03.2022г., като буди недоумение защо не се е съобразил с императивните изисквания на чл.34 ал.1 от ЗАНН.

С оглед изложеното до тук съдът намира, че електронния фиш следва да бъде отменен, тъй като същия е издаден в пълен дисонанс с цитираната по горе разпоредба , като посоченото е достатъчно основание за отмяна на ЕФ и не налага излагане на съображения по същество. Само за пълнота може да се посочи, че ако хипотетично не е налице посоченият по-горе процесуален порок, то съдът не констатира други процесуални нарушения при издаване на същия, който е изправен от към съдържание и реквизити, а от доказателствата по делото категорично може да бъде направен извода, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. При преценка на направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство[1]договор за правна помощ от 25.07.2023г. , е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лева с ДДС. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за 3 определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от същата наредба, 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, според която възнаграждението следва да е в размер на 480лв. без ДДС или 576 лв. с ДДС/ в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. В същото време обаче, доколкото по делото са били проведени повече от едно съдебни заседания, то на адвоката се дължи допълнително възнаграждение, поради което така определения и заплатен от страната размер не е прекомерен, поради което и възражението за неговото намаляване следва да бъде оставено без уважение.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш №8505190118 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна инфраструктура„ гр. София, да заплати на "Синг Транс" ЕООД, ЕИК 127624135 С.И.Ю., ЕГН ********** сумата от 720 (седемстотин и двадесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4