Решение № 260044 от 21.11.2022, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260044 гр. София, 21.11.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 85 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

И.К.Н. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК, е предявила срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на горния й десен крайник и на долния й ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни вследствие нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на долния край на дясната лъчева кост и закрито счупване на лявата подбедрица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на

23.05.2018 год. около 08.30 часа в гр. Б., ул. „Божко Божилов“,на паркинг до МБАЛ – Б., по вина на И.М.М. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, със застрахователна полица № BG/06/118000323532 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.01.2018 год. до

18.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 05.01.2019 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че

23.05.2018 год. около 08.30 часа ищцата излизала от сградата на МБАЛ – Б., а в същото време от ул. „Божко Божилов“ към паркинга до болничното заведение неизвестен автомобил извършвал маневра завой на дясно, за да навлезе от ул.

„Божко Божилов“ в паркинга. За да пропусне този автомобил ищцата изчаквала до паркиран на паркинга лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ. Ищцата изчаквала неподвижно движещия се лек автомобил да завърши маневрата си, като се намирала до предния ляв калник на лекия автомобил „Сеат“ в близост до лявото му огледало за обратно виждане. Съвсем ненадейно за нея лекият автомобил „Сеат“ потеглил в посока назад, завъртайки волана надясно, за да се включи в движението по ул. „Божко Божилов“, като при извършване на тази маневра водачът И.М.М. блъснала ищцата, която паднала върху асфалта и изпитала силна болка в областта на левия крак и дясната ръка. След настъпване на ПТП водачът на л.а. „Сеат“ И.М. напуснала местопроизшествието. Същото било посетено от дежурен по КАТ при РУ – Б., който съставил констативен протокол за ПТП № 91/2018 год. Било образувано досъдебно производство № 260/2018 год. по описа на РУ – Б., пр.пр. № 766/2018 год. по описа на РП – Б., неприключило към настоящия момент. От събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства било установено, че единствената причина за настъпването на ПТП са били действията на И.М., поради което и същата била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.„б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Твърди се, че вследствие на описаното ПТП И.Н. е получила следните травматични увреждания : средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на дясната лъчева кост – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и трайно затруднение на движението на горния й десен крайник за период по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на лявата подбедрица – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и трайно затруднение на движението на долния й ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни.

Твърди се, че веднага след възникване на произшествието ищцата била приета по спешност за лечение в МБАЛ „П.“ – гр. Е., където била настанена в ортопедо-травматологично отделение. В медицинското заведение били извършени редица параклинични изследвания и консултации, както и диагностични процедури с цел установяване на травматичните увреждания.

Извършена била електрокардиография, биохимични изследвания и коагулограма, с цел подготовката за оперативна интервенция. На 23.05.2018 год. ищцата била подложена на оперативна интервенция с цел наместване на наличните фрактурирани кости на тибията и фибулата. След извършване на операцията последвала гипсова имобилизация. На 26.05.2018 год. ищцата била дехоспитализирана от лечебното заведение с подобрение, като с указания за лечение в амбулаторни условия – прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ.

Дълго време след настъпване на ПТП поради наличните фрактури ищцата изпитвала силни болки в областта на травматичните зони. Не можела да се придвижва свободно и да се обслужва без чужда помощ. Била временно нетрудоспособна, което довело и до затруднения във финансовото й положение.

Полагането на ежедневните нужди от битов и хигиенен характер представлявало изключителна трудност за нея и се нуждаела от постоянна подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на обичайните си ежедневни дейности. Към настоящия момент И.Н. все още не е напълно възстановена от получените травматични увреждания, а вследствие на същите търпи затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.

Сочи се, за лекия автомобил марка „Сеат“, модел

„Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ, управляван при ПТП от деликвента И.М.М. с ЕГН **********, била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/06/118000323532, валидна от 19.01.2018 год. до 18.01.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 23.05.2018 год.

Твърди се, че И.К.Н. депозирала на 05.10.2018 год. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „Д.“ ЕАД, като при ответника била образувана преписка по щета № 43072951800223. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от същото за ищцата, с писмо изх. № 0-92-362/09.01.2019 год. ответникът отказал плащане на обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени като размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено бланкетно възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, която като пешеходец не е спазила правилата, установени в ЗДвП – без да се сочи кои законови разпоредби е нарушила.

С отговора се сочи, че с и.м. не са представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № CO 6161 СВ – И.М.М., тъй като твърдените от ищцата обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно и противоправно поведение на водача М., се базират единствено на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2018 год. Сочи се, че с констативен протокол може да се установят датата на настъпване на произшествието и участниците в него, но не и механизма на ПТП.

Ответникът сочи, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищцата. Видно от епикризата от 23.05.2018 год., И.Н. била изписана с подобрение и в стабилизирано състояние, поради което ответникът оспорва твърденията в исковата молба за тежко физическо и психическо състояние на ищцата. Намира, че възрастта на ищцата – на 84 години към датата на ПТП и общото й здравословно състояние са допринесли за по-бавното й възстановяване и за увеличаване на вида и степента на уврежданията й.

Посоченият принос е в пряка причинна връзка с получените травми и следва да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

След приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК съдът е изискал справка от РП – Б., видно от която, досъдебно производство № 260/2018 год. по описа на РУ Б., образувано за описаното в и.м. престъпление /причинена от И.М.М. по непредпазливост при управление на МПС телесна повреда на ищцата И.К.Н. /, е приключило с внесен от РП – Б. обвинителен акт и в РС – Б. е образувано НОХД № 420/2019 год. С оглед на горното в о.с.з. на 05.11.2019 год. съдът на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по т.д. № 85/2019 год. на СОС до приключването на производството по НОХД № 420/2019 год. на РС – Б. с влязла в сила присъда.

С писмо от 01.07.2022 год. РС – Б. е изпратил заверен препис от присъда № 260006/29.04.2021 год., постановена по НОХД № 420/2019 год., влязла в сила на 04.11.2021 год. и решение № 35/04.11.2021 год. на СОС по ВНОХД № 389/2021 год., с което същата е била потвърдена, поради което и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от 05.07.2022 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от изисканите служебно от съда препис от присъда

№ 260006/29.04.2021 год. на РС – Б., постановена по НОХД № 420/2019 год., влязла в сила на 04.11.2021 год. и решение № 35/04.11.2021 год. на СОС по ВНОХД № 389/2021 год., с което същата е била потвърдена, с присъдата на първоинстанционния съд подсъдимата И.М.М. с ЕГН ********** е призната за невиновна за това, че на 23.05.2018 год. в гр. Б., в района на входа на паркинг при МБАЛ „Б.“ на ул. „Божко

Божилов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № СО 6161 СВ нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.25, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.94, ал.1 от ППЗДвП, като е предприела маневра движение на заден ход с управлявания от нея лек автомобил със скорост от около 4 км/ч без да се огледа на лявата си страна за наличие на пешеходци в непосредствена близост и без да се убеди, че с маневрата си няма да застраши другите участници в пътя, като по този начин е повлякла и бутнала с лявата си странична част на автомобила намиращата се в непосредствена близост до същия И.К.Н. и по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на типично място на лъчевата кост на дясната ръка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни и счупване на вътрешния и външния глезен на левия крак, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Видно от мотивите към присъдата, наказателният съд е приел, че по делото не е доказано дали изобщо е имало удар или съприкосновение между управлявания от подсъдимата М. лек автомобил и свидетелката Н., вследствие на който удар или съприкосновение на последната да е причинена средна телесна повреда. Прието е, че по делото не се събрани и безспорни доказателства, че такъв контакт е бил осъществен с автомобила, управляван от М. преди да потегли назад с него, напротив – събрани са такива, от които се установява, че по-вероятно Н. се е подпряла в автомобила и вследствие на това е загубила равновесие, което не може да бъде вменено във виновно поведение на водача.