Определение № 1886 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1886 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500424 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл.248, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №104702/16.12.2025г. по описа на ВРС на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище град София, подадена чрез юрисконсулт Б. Л. Д., срещу определение №17197/09.12.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.

№7691/2025г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искането му за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските касателно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото, поради което и определянето на разноски следва да бъде съответно и съобразено с факта, че в рамките на това производство не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Според жалбоподателя, възражението по чл.414 от ГПК не изисква подготовка или обосновка като подаването му е единствено предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника, поради което разноските не следва да бъдат определяни въз основа на заявения материален интерес. Позовава се в тази връзка и на факта, че в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари, платими от длъжник в заповедно производство. Моли за отмяна на обжалваното определение и по същество отказ за присъждане в полза на длъжника на разноски за заповедното производство, а в условие на евентуалност – намаляване по размер на присъдените разноски до размер от 50 лева.

1

В депозирания в рамките на дадения срок отговор от ответника М. М. Р., подаден чрез адвокат Стефан Стефанов, се изразява становище за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на частната жалба. Твърди се, на първо място, че от страна на ищеца не е бил представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и правото му да иска изменение на решението в частта му за разноските е недопустима. На второ място, според ответника възражението на ищеца за прекомерност на разноските е и преклудирано, позовавайки се на определение № 169 от 9.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2018 г., I г. о., ГК, съгласно което, когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноските, но не е сторила това своевременно, тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноските по реда на чл. 248 ГПК. В условие на евентуалност се твърди, че депозирането на възражение не е свързано с бланкетно попълване, ангажиментите на адвоката в заповедното производство не винаги се изчерпват единствено с неговото подаване, а могат да включват и ред други действия, които зависят от конкретната стратегия на адвоката и неговия доверител, като неизвършването на всички възможни действия не води до намаляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежната страна срещу акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона - чл.248, ал.3 от ГПК, спазен е и срока по чл.275 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Исковото производство е било образувано в хипотезата на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК след своевременно подадено от длъжника М. М. Р. възражение по чл.414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 16483/2024 г. по описа на Районен съд - Варна заповед № 7334/31.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнени в срок указания по чл.415 ГПК от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. След проведена редовна размяна на книжа между страните делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С нарочна молба преди насрочената за заседанието дата ищецът е заявил, че оттегля предявените искове, с оглед на което с нарочно определение №14555/22.10.2025г. съдът е прекратил производството по делото. В съответствие с това и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК и чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗАдв е присъдил в полза на пълномощника на ответника, осъществил безплатно защитата му по делото, дължими адвокатски възнаграждения в размери съответно 300 лева – за исковото и 200 лева – за заповедното производство.

Изложените от ответника доводи и аргументи за обосноваване на твърдение за недопустимост на искането на ищеца по чл.248 от ГПК се ценят като неоснователни. Изискването да е представен списък по чл.80 ГПК като процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на крайния съдебен акт в частта му за разноските е относимо само към 2 претендираните от самата страна разноски. Този списък няма никакво касателство към възложените й за репариране разноски на насрещната страна, поради което и няма как да се третира като процесуална предпоставка при искане по чл.248 от ГПК за ревизиране на това осъждане. В случаите, когато е оказано безплатно правно съдействие и защита и насрещната страна носи отговорност за разноски, дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда, поради което и разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима, съответно няма как да се говори и за преклузия на възражение за прекомерност. Несъгласието си с определеното от съда адвокатско възнаграждение осъдената страна може да релевира единствено по реда на чл.248 от ГПК.

Именно такава е хипотезата в настоящия случай като искането за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските касае единствено основанието и размера на присъденото в полза на пълномощника на ответника - длъжник адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Единственото действие с правно значение при възражение срещу заповед за изпълнение е спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за депозирането му пред заповедния съд. По изричната разпоредба на закона обосноваване на възражението не се изисква, не е задължително и подаването му с приетия с Наредба № Н-2 от 18.02.2020г. на министъра на правосъдието образец за това. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че възражението срещу заповедта за изпълнение може да бъде направено по всякакъв писмен начин като от значение единствено е да е ясна волята на длъжника, че оспорва вземанията на кредитора по заповедта. Това, разбира се, не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие, но на този етап от развитието на производството същите следва да се схващат само като проучване на делото, указване на процесуалните възможности за защита, с които длъжникът разполага и даване на мнение и/ или съвет за възможните действия.

Съобразявайки тези основни положения и като има предвид същността на възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо действие (проучване на делото и подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК), съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредиторът дължи да репарира като разход за защитата на длъжника в заповедното производство, следва да се определи в размер на 100 лева. При тази преценка съдът съобразява и установената след решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС последователна съдебна практика по приложението на Наредба № 1/09.01.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидените в нея минимални размери.

По тези съображения въззивният съд приема подадената частна жалба за частично основателна. Обжалваното определение следва да се отмени и 3 молбата с правно основание чл.248 от ГПК се уважи частично като на пълномощника на длъжника се присъди адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 100 лева. Същото следва да се присъди в евро - 51,13 евро, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/ 1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №17197/09.12.2025г., постановено по гр.д.

№7691/2025г. на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК

203670940, седалище град София, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото прекратително определение №14555/22.10.2025г. в частта за разноските касателно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 200 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1

ГПК определение

№14555/22.10.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.

№7691/2025г. по описа на ВРС, в частта му за присъденото в полза на адв.

С.С.С. – пълномощник на ответника М. Р. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие за заповедното производство в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати в полза на адв. С.С.С., ЕГН **********, с адрес на кантората: ************, сумата 51,13 евро (равностойност в евро на 100 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие в полза на ответника М. М. Р., за заповедното производство по ч.гр.д. № 16483/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4