Решение № 51 от 21.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500079 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 21 от 20.01.2022 година, постановено по гр.дело № 1962 по описа за 2021 година, Ловешкият районен съд е наложил мерки за защита по молбата на Н. П. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, пострадал от домашно насилие, като задължил ПЛ.

Н. В., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. П. В.. Забранил е на извършителя ПЛ. Н. В. да приближава жилището, в което пострадалият живее в с.***, както и местата му за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца. Наложил е на извършителя глоба в размер на 200.00 лева.Осъдил е ПЛ. Н. В. да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса по делото.Постановил е издаване на заповед за защита.

Против решението е подадена въззивна жалба от ПЛ. Н. В., чрез пълномощника му – адвокат СТ. Г. , който обжалват решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон.

Твърди, че молбата не е подадена от кръга на лицата посочени в чл.8 от ЗЗДН, че е 1 нарушен чл.9, ал.1,т.5 ЗЗДН, тъй като липсва подпис на лицето, което твърди, че е жертва на домашно насилие и че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.3 ЗЗДН- декларацията не е подписана от лицето. Като необоснованост на решението изтъква констатираното различие в медицинската документация относно уврежданията, които са получени от Н. П. В., липсата на обсъждане на механизма на получаване на уврежданията, както и отказа на съда да съобрази свидетелските показания, дадени от св.Д.И.. Поддържа, че писмените и гласни доказателства, събрани в процеса по делото опровергават твърденията на молителя за извършено от ответника акт на домашно насилие на посочената дата- 21.09.2021 г.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН, като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.П. Н., чрез пълномощника му- адвокат ХР. Н., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Страната признава, че молбата, с която е сезиран съда и декларацията са изписани от друго лице- негова внучка, която живее в гр.В., но в деня на инцидента е уведомена от пострадалия за нанесения му побой. Запознат е със съдържанието на молбата и декларацията и е депозирал писмена молба по делото, с която ги поддържа и която съдът е приел. Оспорва и останалите оплаквания в жалбата.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание, ПЛ. Н. В. се представлява от адвокат СТ. Г. от АК- Ловеч, който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Пълномощникът на Н.П. Н.адвокат ХР. Н. моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

От приложените доказателства по гр.дело № 1962/2021 година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по същество.

Делото пред районния съд е образувано по повод молба, подадена от Н.П. Н., с адрес в с. ***, общ. Ловеч, против ПЛ. Н. В. с посочен адрес в гр. Ловеч, с искане за издаване на заповед за защита и налагане на мерки по Закона за защита от домашното насилие.

Ответникът оспорва истинността на твърденията.

От фактическа страна се установява следното:

Ответникът ПЛ. Н. В. е син на молителя Н. П. В.. На 19.10.2021 година Н. П. В. е подал пред Ловешкия районен съд Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с дата 13.10.2021 г.,в която е декларирал, че на 21.09.2021 г., около 10.30 часа в къщата, в която живее в с. ***, дошъл синът му - ответникът ПЛ. Н. В. и пожелал да го качи в автомобила, за да го закара до гр.Ловеч да подпише някакви документи. Молителят отказал и след редица заплахи, ответникът започнал да го бие, в резултат на което му счупил носа и насинил очите. Описва, че се опитал да извика комшията от съседната къща за помощ, но ответникът му запушвал 2 устата и казвал, че ще ги убие.След това съблякъл дрехите му и го оставил само по боксерки, измил терасата от кръвта и му счупил телефона в земята, като тръгвайки си го предупредил да не казва на никого. По-късно дошла линейка, а Полицията дошла в Бърза помощ.

Тъй като декларацията е изготвена от друго лице, със саморъчно написана молба с вх.№ 8309/24.11.2021 г. по делото молителят е потвърдил написаното в декларацията.

В представения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007416/21.09.2021 г. при МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов"-Ловеч, е вписано, че Н. П. В. е постъпил на 21.09.2021 г. в 13.40 часа, докаран от екип на ЦСМП, като по негови данни, преди 4 часа е пребит от големия си син. Оплаквал се от главоболие, не е губил съзнание. В графата „обективно състояние", е установен следният локален статус на пациента: „порезна рана на гърба на носа и хематом на долен клепач на лявото око, има и кръвотечение от носа". След рентгенография на носа е поставена диагноза: „счупване на костите на носа, закрито".

От медицинско удостоверение за пред съда № 165/2021 г., издадено от съдебния лекар д-р П.Д., се установява, че на 23.09.2021 г. е прегледал Н. П. В., по негово желание, който съобщил, че на 21.09.2021 г. към 10.30 ч., е удрян с ръце в лицето, текло обилно кръв от носа. При прегледа е установено, че пациентът е ориентиран за време и място, с ясен спомен за случилото се. Лекарят е направил заключение, че В. има счупени носни кости и кръвонасядане на клепачите на двете очи. Уврежданията са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени по начин и време, както е съобщил пострадалият - удари с ръце. Формирано е заключение, че уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След оспорване по съдържание на двата медицински документа от страна на ответника, районният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Г. която след запознаване с мецицинската документация по случая, е дала заключение, с което е потвърдила, че на Н. П. В. са причинени: счупване на носните кости с дислокация на фрагментите, кръвонасядане на клепачите на двете очи - повреда, причинила на В. временно и неопасно разстройство на здравето. Според експерта, установените изменения са от травматично естество, дължат се на удар с или върху твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия - удари в областта на лицето с ръце.

Описаната в листа за преглед на пациент „порезна рана" и неотразена от съдебния медик, според вещото лице най-вероятно се дължи на непоказване от страна на пострадалия на тази повреда.

По повод подадена от Н. П. В. жалба до РУ на МВР-Ловеч е образувана преписка № 4440/2021 г., която съдът е изискал.Описаните в жалба с вх.№ 176200-6898/23.09.2021 г. на РУ на МВР-Ловеч факти и обстоятелства са същите, които са отразени и в молбата до съда.

В писмено сведение от 30.09.2021 г. по преписката ПЛ. Н. В. е отрекъл написаното от баща му и е посочил, че с него не поддържа личен контакт от 15 години, а на посочената дата няма спомен и не е бил в с. ***. На ответника е съставен и връчен на 30.09.2021 година Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който е предупреден да не тормози 3 психически и физически лицето Н. П. В., да не му нанася побой, а всички спорни въпроси да се решават в съд и прокуратура.

С Постановление от 13.10.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура-Ловеч е отказано образуване на наказателно производство по преписката, тъй като не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а описаните увреждания са причинили на В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което определя частния характер на производството.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д.А.И..

Заявила е, че е от гр.С., но понастоящем живее в с. Г., където си е купила къща и се познават с ответника П.В., с когото са съседи. Той не стои постоянно в къщата си в с.Г., но си идва всяка седмица. Свидетелката си спомня въпросната дата 21.09.2021 г., тъй като е преди празника на 22 септември. Описва, че на 21 септември, се обадила на П., за да дойде да помогне за направа на ограда на кучето. Той дошъл в дома около 10.30 или 11.00 часа.

Първо пили кафе, после се хванал на работа- монтирал резе и към 12.30-13.00 часа си тръгнал. Изглеждал нормално, спокоен, с чувство за хумор. В последствие казал, че има някакво дело във връзка с ограничителна заповед, образувано от негови роднини, споменал баща си и че не са в добри отношения по принцип, че не са се виждали от години, но не разказал подробности.

При така приетите факти, могат да се направят следните правни изводи:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане, се регламентират от Закона за защита от домашно насилие (чл.1).

Чл.2,ал.1 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство

Съгласно разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН защита по предвидения в ЗЗДН ред може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ. В случая молителят търси защита срещу своя син, което определя наличието на активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

Молбата на Н. П. В. срещу ПЛ. Н. В. е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10,ал.1 от ЗЗДН, тъй като е депозирана пред Ловешкия районен съд на 19.10.2021 г. Към нея е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, в която са изложени данни за упражнен от ответника физически тормоз- счупен нос и синини на клепачите на двете очи. С нарочна молба от 24.11.2021 г. молителят е потвърдил пред съда написаното в молбата за защита и в декларацията към нея. По аргумент от чл.13,ал.2,т.3 ЗЗДН декларацията се явява самостоятелно и годно доказателство за наведените от молителя твърдения.Тя се ползва с презумптивна доказателствена стойност относно истинността на съдържащите се в нея твърдения за осъществени противоправни 4 действия от страна на ответника, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.

В ЗЗДН изрично се предвижда и провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12,ал.1 и чл.15,ал.1 с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗДНН, която законът и придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото по отношение на молителя домашно насилие. Всички събрани по делото писмени доказателства са в подкрепа на твърдения акт на физическо насилие- описаните в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007416/21.09.2021 г. и в Медицинско удостоверение № 165/2021 г., издадено от д-р Д., телесни увреждания на молителя и начинът, по който са получени, се потвърждават от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според вещото лице д-р М.Г. установените изменения са от травматично естество, дължат се на силен, внезапен удар с или върху твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия - удари в областта на лицето с ръце.