Решение № 795 от 01.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20242120200923 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалбата на В. С. Г. с ЕГН ********** против НП № 23-0769-002077 издаден от Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с който за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1 т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 250 лева.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочат конкретни нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.К., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и претендира за разноски.

Административнонаказващият орган - ОДМВР-Бургас, надлежно призован не се представлява. Преписката е изпратена със становище относно жалбата.

Съдът счита, че жалбата е подадена законоустановения срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 26.09.2023г., около 8,03ч. в гр.Бургас по ул.***, жалбоподателката управлявала лек автомобил "***", с рег. № ***. Тя била спряна от служители на Пътна полиция сред които и св.М. за проверка. При извършена справка от проверяващите в ОДЧ, те установили, че тя не притежавал валидно СУМПС, тъй като същото било изтекло и е обявено за изземване. При тези данни актосъставителя съставил АУАН на Г. за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП, счита че същите са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията.

1

Съгласно трайно установената съдебна практика, правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година).

При тези принципни съображения, то следва да се посочи следното: Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, като буквално са пренесли нормата на чл.150 а, без обаче да е отразено от фактическа страна с какво се свързва "без да притежава СУМПС" - дали жалбоподателката е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето СУМПС като принудителна административна мярка, дали е защото не разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при фактическото описание на нарушението и с оглед правилното му квалифициране от фактическа страна. Цитираната нарушена норма посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е възведено като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство". В рамките на проведения разпит, актосъставителят М. заявява, че е съставил АУАН на жалбоподателката, тъй като нейбото СУМПС е с изтекъл срок. В АУАН и НП обаче е посочено, че СУМП е обявено за невалидно и е изгубено. Това описание обаче противоречи на установената от съда фактическа обстановка. Подобно нарушение винаги води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното НП.

В тази връзка, непълното и неточно описание на конкретните фактически обстоятелства, при които са извършени нарушенията, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на АУАН и НП. Констатирания недостатък е съществен и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти.

Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски, съобразно представените доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Предвид гореизложеното, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление, следва да бъде отменено в своята цялост.

2

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-0769-002077 издаден от Началник група в ОДМВР-Бургас, ПП, с който за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1 т.2 ЗДвП на В. С. Г. с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 250 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В. С. Г. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3