Определение № 565 от 13.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Ловеч, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500378 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 5019/ 24.04.2025 година от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от И.К., чрез юриск. Т.Б., срещу Разпореждане № 944/03.04.2025 г, постановено от Районен съд - Ловеч по ч.гр.д № 588/2025 г., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Г. П., за сумите: 186.78 лева остатък от главница по Договор за потребителски кредит № 299****/ 24.06.2024 година;

301.20 лева – договорна лихва; 29.80 лева обезщетение за забава.

Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание да се присъедини към групов застрахователен договор съгласно чл. 5, ал.2 от Раздел ІІ от договора. Твърди, че главницата по кредита е 1 868.78 лева, от които 1 700 лева са усвоени от кредитополучателя, а 168.78 лева е заплатена директно по сметката на застрахователя и има характеристиките на стоково финансиране.

Развива съображения за валидността на договора и изцяло съобразен с изискванията на ЗПК и добрите нрави. ГПР – то е съобразено с разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането в атакуваната част и им бъдат присъдени разноските по делото.

1

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. Г. П., за парично вземане в размер на 1868,78 лева – главница, 301,20 лева възнаградителна лихва за периода 24.06.2024 г. до 07.03.2025 г.; 29.80 лева, обезщетение за забава за периода 01.08.2024 година до 07.03.2025 г. върху вземането по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 44,00 лева държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит № 299****/ 24.06.2024 година за сумата от 1868.78 лева, сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и П. Г. П. (кредитополучател или длъжник). Твърди се, че П. е заявил сключване на договор за застраховка, като сумата от 168.78 лева, представляваща застрахователна премия е преведена директно на застрахователя. Длъжникът не е изпълнил задлъженията си по договора за кредит, поради което същият е обявен за предсрочно изискуем, посредством изпращане на съобщение на посочения e-mail в договора, на 18.03.2025 година.

Първоинстанционият съд с Разпореждане № 944/03.04.2025 година, е издал заповед за изпълнение за сумата от 1 700 лева главница, ведно със законната лихва от 31.03.2025 година до окончателното плащане и е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК за останалите претендирани суми за горницата над главницата над 1700 лева до 1869.78 лева, 301.20 лева – договорна лихва за периода 24.06.2024 г. до 07.03.2025 година, 29.80 лева – обезщетение за забава за периода 01.08.2024 година до 07.03.2025 година и сторените разноски.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението 2 следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се прилагат, договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложените общи условия за предоставяне на кредити, договор за кредит № 299****/ 24.06.2024 година, Приложение № 1 към договора, погасителен план и СЕФПИПК, е видно, че се касае за договор за сумата от 1868.78 лева от които 1700 лева кредит и 168.78 лева застрахователна премия за срок от 18 месеца, който да погасява на 18 месечни вноски при ГЛП 28,00 %. Общата сума, която следва да бъде върната е 2321.76 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 31.89 %.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Претендираната сума е заявена като предсрочно изискуема. Съгласно т.

18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо. В конкретния случай, се твърди, че това е сторено на 18.03.2025 година с изпращане на e-mail на посочения в договора адрес за 3 контакт, като такова не е приложено. В този смисъл не е налице изискването към датата на заявлението кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, тъй като не се установява надлежно уведомяване.

Освен това от приложените доказателства не се установява при какви условия е сключен самия договор, предвид разпоредбата на чл. 14 и чл. 18 от ЗПФУР. Не е ясно и дали е заявено сключването на договор за застраховка, което не се установява и от самия договор - чл. 5, ал.2, и приложенията към него.

При тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр.2 от ГПК атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Разпореждане № 944/03.04.2025 г, по ч.гр.д № 588/2025 година на Районен съд - Ловеч, в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4