Присъда № 71 от 09.04.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 370/2026
- Вид
- Присъда № 71
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 71 от 09.04.2026 год. по НОХД № 370/2026 год. на РССливен, изготвени на 15.04.2026 год.
Съдебното производство по делото е по реда на глава 27 и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при РП – Сливен, с който против подсъдимия С. И. И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението против подсъдимия, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно - на подс. С. И. И. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от две години, което да бъде намалено с една трета на ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при определен първоначален „СТРОГ“ режим.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира изцяло с изложеното от РПСливен. Не оспорва фактическата обстановка по обвинението. Моли да бъде определено минимално наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 55 от НК в размер на 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. И. И. е роден на ********* г., в гр. Сливен, с поС.ен адрес: гр. *****, общ. *****, ул. „****“ №28, българин, български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
На 24.01.2026г. след 17:30 ч. подс. И. отишъл до автогара гр.*****, с намерение да се качи на автобус за гр. *****.
Пред автогарата нямало никой, затова подс. И. влязъл в сградата. В 1 помещение вляво от входа, подс. И. забелязал оставена на маса отворена дамска чанта, като най-отгоре се виждало червено портмоне.
Подс. И. влязъл в помещението, взел портмонето, прибрал го в джоба си и напуснал автогарата. Отдалечил се и отворил портмонето. Видял, че в него има банкноти в лева и евро, лична карта, банкоматни карти и др. Подс. И. взел банкнотите и ги прибрал в своето портмоне, а червеното портмоне отново сложил в джоба си.
Върнал се до автогарата, където видял св.Д. и я попитал за автобус за гр.
*****. Тя му отговорила, че автобусът вече е отпътувал.
Подс. И. помолил свой познат да го закара с автомобил в гр. *****, като по пътя, в с.Сборище спрял за да си купи алкохол и храна.
В гр.***** отишъл в дома на сестра си, като пазарил алкохол и храна.
Портмонето, с намиращите се в него лична карта, карти за банкомат и др. карти за хранителни магазини, подс. И. изгорил в печка.
С протокол за доброволно предаване от 26.01.26 г. подс. С. И. е предал на служител РУ-***** 1бр. банкнота с номинал 5 евро, като е заявил, че тези пари са му останали от портмонето, което на 24.01.26 г. е откраднал от автогарата в гр.*****.
С разписка от 19.02.26г. парите са върнати на св.Д..
С протокол за доброволно предаване от 26.01.26г. М. П. Д. е предала СД диск със записи от охранителни камери в района на автогара гр. *****.
По разследването е извършена и видеотехническа експертиза Протокол № 1/28.01.2026 г. (л.32-58) в изследователската част, на която са представени експортирани кадри, които хронологично визуализират действията на подс. И. от процесния период.
При прегледа на видеозаписите от охранителните камери, св. Панев и св. Петров - служители на РУ-***** са разпознали в мъжа, взел портмонето от чантата на св. Д., именно подс. И..
Според заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, общата, нанесена от деянието на подс. И. щета възлиза на 373,15 евро /729,82 лева/.
Самопризнанията на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства 2 относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като същият признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. В хода на досъдебното производство са изготвени техническа експертиза и оценителна експертиза, които са компетентно и обективно изготвени, поради което съдът ги кредитира. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието, от описаната фактическа обстановка, подсъдимият С. И. И. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 24.01.2026г. в гр. *****, общ. *****, обл. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портфейл на стойност 21,00 евро / в левова равностойност 41,07 лева/, ведно с намиращите се в него пари сумата от 300,00 евро / 4 броя банкноти с номинал по 50,00 евро, 3 броя банкноти с номинал по 20,00 евро, 3 броя банкноти с номинал по 10,00 евро и 2 броя банкноти с номинал по 5,00 евро/ и 102,00 лева / 1бр. банкнота с номинал 50,00 лв., 2 броя банкноти с номинал по 20,00 лв., 1 брой банкнота с 3 номинал 10,00 лв. и 1 брой монета с номинал 2,00 лв. /, в равностойност на 52,15 евро, всичко на обща стойност 373,15 евро /729,82 лева/, от владението и собственост на М. П. Д. от гр.*****, без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК .
Безспорно е установено по делото, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият е извършил в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият И. е осъждан по НОХД 487/2023 по описа на РС-Елхово, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Това обуславя рецидив на осн. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Същият е осъден и по НОХД 1261/2024 г. по описа на РС-Сливен за извършено престъпление на осн. чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца. Двете гореописани деяния обуславят рецидив на осн. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла н а чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е целял/искал настъпването на общественоопасните последици от него, като е налице користна цел за лична облага.
Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и с ъ щ и я т се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление чл. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда наказание от две до десет години „Лишаване от свобода“.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
4
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал.
1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието „Лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ е определен съобразно чл. 58а НК. Направените от подсъдимия самопризнания в съдебно заседание се отразяват в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не могат да бъдат взети предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Предходните осъждания, които обосновават „опасен рецидив“ представляват квалифициращ признак на извършеното деяние, който е съобразен при определяне на по-тежки наказания в НК и не следва да се взема предвид повторно като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени ниската стойност на откраднатото и младата му възраст.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете негативните му характеристични данни, многократните му осъждания, извън тези, определящи квалификацията при опасен рецидив, както и обстоятелството, че същият е извършил деянието, предмет на настоящото дело едва 2 месеца след като е изтърпял предходното си наказание.
С оглед изложеното настоящият състав определи на подсъдимия И. наказание близко до предвидения в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК минимум, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанията с 1/3 на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА". Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС съдът определи 5 наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „СТРОГ“ режим.
Съдът допусна до разглеждане и предявения граждански иск от пострадалата. Същият се отнася до съставомерни имуществени вреди, доказани по своя размер. Гражданският ищец не претендира лихви върху присъдената сума. Подсъдимият беше осъден да заплати и дължимата държавна такса по така предявения граждански иск, която е в минимално предвидения от Наредбата размер.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал.
3 НПК в негова тежест бяха възложени и разноските по делото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 71 гр. Сливен, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Огн. Симеонова
Съдебни
Елена П. Василева заседатели: Пламен Н. Павлов при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА и прокурора М. Ант. П. като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Наказателно дело от общ характер № 20262230200370 по описа за 2026 година ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. И. – роден на ******* г., в гр. Сливен, с поС.ен адрес: гр. *****, общ. *****, ул. „********, българин, български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: