Решение № 312 от 09.12.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. СветоС. при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500408 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М., пълномощник на И. С. С., ЕГН ********** от ***** против решение № 260000/20.05.2022 г. по гр.д. № 514/2020 г. на Новозагорския районен съд , в частта с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата над 39787.95 лв. до пълния претендиран размер от 80 000.00 лв., както и в частта с която С. е бил осъден да заплати деловодни разноски на „ЗР „ ЕООД, съобразно уважената част от иска в размер на 1245.50 лв. Страната е направила оплакване и за осъждането и за заплащане на държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, но такъв диспозитив по решението не е постановяван.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че злополуката, настъпила на 30.09.2019г., е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. По делото били разпитани свидетели В. С., С. С. и Т.У., които установили механизма на настъпване на трудовата злополука. Относно причината за падане в шахтата на жалбоподателя С., както и на другия работник Т. Д. по делото била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице при работа в затворено пространство, каквото е шахтата, в която е настъпила трудовата злополука е следвало да се извършва поС.ен газов анализ на средата. Такъв обаче не е бил извършван. Оценка на риска е била направена в 08:56 часа, а газов анализ е бил направен в 11:40 часа и последващо замерване на вредните газове не е било извършено. Според вещото лице вътре в шахтата е следвало да бъде извършвано замерване на газовото съдържание при открИ.ето на всеки наряд. В конкретния случай нарядът е бил прекратен, но след него при открИ.ето на новия наряд не е бил направен газов анализ. Вследствие на това не е била отчетена правилно концентрацията на газове на дъното на шахтата, което е довело до падането на жалбоподателя С. частично върху тялото на Т. Д. и частично върху пода на шахтата. На следващо място страната изтъква, че по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която безспорно е установила получените от жалбоподателя травматични увреждания, а именно: мозъчна контузия със средна степен не тежест; травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом, двустранно, челно/ ; счупване на основата на черепа в предна черепна ямка; импресионно счупване на челната кост двустранно, включително и в орбиталната част /вдаване на костни фрагменти към черепната кухина с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка/; счупване на решетъчната кост /етмоидална/; линейно счупване на клиновидната кост /сфеноидална/ ; травматичен кръвоизлив в челните етмоидален и сфеноидален синусен; навлизане на въздух в черепната кухина челно /пневмоцефалия/; разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата над орбитата;

2 травма на левия очен нерв с намаление на зрителната острота; травма на левия скрипецовиден и отводящ нерви.

В своята съвкупност черепно-мозъчната травма реализирала медикобиологичния признак на разстройство на здравето временно опасно за живота. По време на счупването на предната черепна ямка с навлизане на въздух в черепната кухина /състояние, което продължило от 30.09.2019г. до 27.01.2020г., когато е била проведена костна пластика/ било налице поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените по време на трудовата злополука травми довели до няколкократното приемане в лечебно заведение на жалбоподателя за лекуване на черепно-мозъчната травма, за лекуване на усложненията в очните нерви, за лекуване на главоболие и световъртеж.

От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза по орална и лицево-челюстна хирургия било установено, че по време на злополуката жалбоподателят е получил фрактура на среден лицев етаж, която представлява временна опасна за живота и разстройство на здравето.

Последици от тази фрактура били : белези по лицето; затруднено движение на горната устна; затруднено движение на горния ляв клепач; неправилно зарастване на челюстта; остатъчни белези със загрозяващ ефект; поС.но полуотворена уста.

При счупването на горната челюст и предните стени на синусите следвало да се проведе лечение, което включвало шиниране и наместване на челюстта за период от 45-60 дни. Тъй като обаче за същия период на жалбоподателя е трябвало да се постави интубираща тръба не е могло да се осъществи шинирането на челюстта му, което довело до неправилното 3 зарастване на челюстта, остатъчни белези със загрозяващ ефект и мимика на левия устен ъгъл, поради която устата му стояла полуотворена.

Вследствие на претърпяната злополука пострадало и едното око на ищеца: едното око е стояло по-високо от другото; двойно виждане; атрофия на левия зрителен нерв, довела до намаляване на зрителната острота; увреда на очно-двигателните нерви на лявото око, довела до кривогледство и компесаторно положение на главата.

По делото било разпитано вещото лице К.С. специалист офталмолог, който е посочил, че вследствие на трудовата злополука С. бил получил атрофия на левия зрителен нерв, което довело до намаляване на зрителната острота, която сега била 40 % от нормата. Вследствие на злополуката се стигнало и до увреда на очно-двигателните нерви на лявото око, което водело до резултат кривогледство и компесаторно положение на главата, при което за да вижда жалбоподателят следвало да намества главата си в определена позиция. Също така се било установило и наличието на диплопия - двойно виждане, която от своя страна можела да доведе до гадене, виене на свят, трудно придвижване в пространството. Лекарите са посочили, че е възможно възстановяване на очно-двигателните нерви в рамките на шест месеца след травмата, след което се считало, че състоянието е стабилно. Загубата на зрителния нерв била 60 %, а загубата на нерв трочлеарис била 100%.

По делото била изслушана и съдебно-психологична експертиза, според която жалбоподателят изживявал травматично ограничената двигателна способност и неспособността да бъде активен в цялост. Експертът установил : тревожно-депресивна находка вследствие на продължителния възстановителен период; наличие на психична травма, поради възприемане на инцидента като заплаха за целостта на физическото му и психично здраве; затруднена артикулация на голям обем от звукове забавяне на реактивния отговор; ситуативна тревожност.

4

Вещото лице установило затруднена артикулация на голям обем от звукове и забавяне на реактивния отговор. Той изпадал в ситуативна тревожност. Според психиатъра д-р С. И. С. се нужда от медикаментозно лечение за продобряване кръвообръщението на мозъка и било налице органична промяна на личността му, изразяваща се в устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена дейност;

Променено емоционално поведение, характеризиращо се с : емоционална лабилност; лесни преходи към раздразнителност; краткротрайни изблици на гняв ; агресивно-депресивна симптоматика / подтиснато настроение, мисли за безперспективност и малоценостови преживявания/; изразени когнитивни нарушения в памет, внимание, интелект.

Това психично разстройство довело до нарушаване на социалното и професионално функциониране на жалбоподателя. Настъпилите органични промени в мозъка му били необратими, задълбочаващи се във времето и за тях не се очаквало подобрение.

Страната е посочила, че по делото са събрани множество свидетелски показания относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания. В този смисъл били показанията на свидетелите С.а, С., Д. и К..

При извеждане от реанимация жалбоподателят бил целия подут със синини, разбита уста, в която зъбите се клатели, оплаквал се е от това, че изпитва силни болки и такива оплаквания е имало през време на цялото лечение, бил поС.но лежащ, не можел да се обслужва сам, бил на катетър, поставяли му подлога, хранели го само с пасирана храна, изпитвал неудобство и притеснение от това,че се налага да го обгрижват други хора, след 5 изписването му от болницата можел да стои изправен за кратко, колкото да се нахрани. Първоначално не можел да се движи самостоятелно, по-късно започнал да си помага с бастунче. Споделял, че се чувства като боклук, като ненужна вещ, сринал се е психически, плачел и казвал, че се чувства ненужен. Жалбоподателят се притеснявал от това, че е изцяло зависим от близките си и за това, че не може да работи.

На следващо място във въззивната жалба е посочено, че действително съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, но само ако работникът е съпричинил настъпването на вредоносния резултат в условията на груба небрежност. Такава би била налице ако работникът извършил работата, при липса на елементарно внимание и старание и при пренебрегване на основните технологични правила и правила за безопасност. В случая обаче такова поведение от страна на пострадалия не било установено. Той не бил длъжен нито да организира, нито да съблюдава за извършване на поС.ен газова анализ на шахтата, като слязъл в нея той проявил човечност и съчувствие към друг работник и се е опитал да му помогне. Всъщност увреждането на здравето му настъпило именно поради проявеното от него съчувствие, а не поради груба небрежност, проявена от негова страна. Страната посочва, че не всяко нарушение на правилата за безопасност може да доведе до прилагането на чл.200 ал.1 от КТ, а само субективното отношение на пострадалия към съответното действие. В тежест на работодателя било да установи, че пострадалият работник е осъзнавал настъпването на възможни вредоносни последици, но самонадеяно е решил да извърши действието, от което е настъпила трудовата злополука. В случая това не било установено. Обжалваното решение не било съобразено с разясненията, дадени по отношение на понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД в ППВС № 4/1968г. Определеното обезщетение не било съобразено с вида, броя, тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените болки и т.н. Във връзка с това страната счита, че присъденото обезщетение е несправедливо по размер и че същото следва да бъде увеличено.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната частта, да се присъди в пълен размер от 80 000 лева претендираното обезщетение, 6 ведно със законните лихви. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер, съобразно минималния от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения ведно с начислено ДДС.

По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЗР“ ЕООД.

По делото е депозирана втора въззивна жалба от адв. Ц., пълномощник на „ ЗР „ ЕООД, със седалище и адрес на управление Н.З.,*** против решение № 260000/20.05.2022 г. по гр.д. № 514/2020 г. на Новозагорския районен съд, в частта, с която ответникът „ЗР“ ЕООД по предявения иск по чл.200 от КТ е бил осъден да заплати на ищеца И. С. сумата от 39 787,95 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на трудова злополука от 30.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата, сумата от 424,10 лева имуществени вреди – разходи за лечение и диагностика, както и деловодни разноски.

Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Възпроизведените в решението доказателства не били обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Не било посочено кои възражения на ответника са основателни и кои не. Отсъствали мотиви относно размера на действително определеното обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, а само било посочено, че присъдената сума е част от претенцията на ищеца. Страната твърди, че настъпилата трудова злополука на 30.09.2019г. и механизмът на настъпилото увреждане на ищеца не са причина за установените по делото промени в неговото здравословно състояние. По делото били изслушани множество медицински експертизи, което довело до липсата на взаимосвързаност и обоснованост помежду им.