Решение № 564 от 14.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Николай Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000219 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 3887/16.01.2023 г., подадена от „ЗАД Армеец“ АД, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, с ЕИК:121076907 чрез юр.к. юрисконсулт Р. Л. срещу решение № 1426/13.12.2022 г., постановено по търг. дело № 1472/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която по искове на „Софавто“ ООД, гр. София, район „Студентски“, бул.

„Г. М. Димитров“ бл. 6, с ЕИК:121485052 на основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ жалбоподателят е осъден да заплати на „БМ Лизинг“ ЕАД, гр. София, район „Възраждане“, бул.

„Тодор Александров“ № 109-115, ет. 9, бизнес сграда „ТАО“, с ЕИК:131072664, в качеството му на лизингодател, застрахователно обезщетение в размер на 72 000 лв. по договор за имуществено застраховане с полица № 0306X0348345 от 11.12.2017 г. за настъпило на 24.07.2018 г. - 25.07.2018 г. застрахователно събитие „кражба“ на застрахованото имущество – лек автомобил „Ауди S6“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното й заплащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 15 861.27 лв. за период на забава 23.05.2019 г. 22.07.2021 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 3 805.32 лв. за държавна такса и депозит за експертиза.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че процесното събитие не било застрахователно по смисъла на 1 договореното в т. 3.5. от Общите условия на застраховката, тъй като не се доказало проявление на покрит по полицата риск. По делото не било доказано извършването на кражба по отношение на застрахования лек автомобил, което твърдение се доказвало от приложените по делото заявление от Л. В. К. от 13.09.2019 г. и декларация от П. Й. П. от 28.09.2018 г. Не било изпълнено задължението за писмено уведомяване на застрахователното дружество относно всяко съществено изменение в ползването на застрахования автомобил и не била положена дължимата грижа за опазването на застрахования автомобил от вреди, което се изразявало в сключването на втори договор за лизинг между „Софавто“ ООД и П. П. (т. нар. „сублизинг“) въпреки забраната за това по предходния договор за лизинг между „БМ Лизинг“ ЕАД и „Софавто“ ООД и в това, че не били предприети действия от страна на „Софавто“ ООД по изземване на автомобила от П. П., който изпаднал в забава да плати две поредни парични вноски за ползването на автомобила. Поради това, въз основа на клаузи в Общите условия към застрахователния договор (т. 50.9 и т. 51 вр. чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ) застрахователят имал право да откаже изплащане на обезщетение или да намали същото. Била налице хипотезата на изключен риск съгласно т. 14.8 от Общите условия, тъй като застрахованият не предоставил достоверни данни относно начина на настъпване на събитието, а именно непредоставянето на достоверни данни относно обстоятелствата, при които настъпило заявеното събитие, препятствало квалифицирането му като покрит по полицата риск. Налице била и хипотезата на 14.5 от ОУ на застрахователния договор, а именно - изключен застрахователен риск - събитието било настъпило поради проявена груба небрежност от страна на застрахования, поради непроявена дължима грижа относно местонахождението и състоянието на вещта, както и за получаване цената за ползването й, предвид което застрахователят имал право да откаже изплащането на обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Софавто“ ООД чрез адвокат Д. Н. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Конституираното на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД като съищец по делото „БМ Лизинг“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

В хода на въззивното производство, жалбоподателят поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения и моли апелативния съд да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

От своя страна, „Софавто“ ООД поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. „БМ Лизинг“ ЕАД не е изпратило представител в съдебно заседание.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на производство пред Софийски градски съд са предявени от „Софавто“ ООД в качеството му на процесуален субституент на „БМ Лизинг“ ЕАД срещу „ЗАД Армеец“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 КЗ вр. чл.

134 ЗЗД и чл. 409 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „БМ Лизинг“ ЕАД, в 2 качеството му на застрахован собственик, застрахователно обезщетение в размер на 72 000 лв. по договор за имуществено застраховане с полица № 0306X0348345 от 11.12.2017 г. за настъпило на 24.07.2018 г. - 25.07.2018 г. застрахователно събитие „кражба“ на застрахованото имущество - лек автомобил „Ауди S6“ с рег. № ********, обезщетение за забавено плащане в размер на 18 620 лв. за период на забава 04.01.2019 г. - 22.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2021 г., до окончателното издължаване.

Ищецът „Софавто“ ООД твърди, че сключил с ответника договор за комбинирана застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ и Злополука по полица № 0306X0348345 от 11.12.2017 г. по отношение на лек автомобил „Ауди S6“ с рег. № ********. На 13.12.2017 г. ищецът прехвърлил собствеността върху застрахования лек автомобил на „БМ Лизинг“ ЕАД, с което дружество сключил договор за финансов лизинг за същия автомобил и на това основание получил ползването му, като с добавък № 1 от 14.12.2017 г., сключен с ответника, „БМ Лизинг“ ЕАД заместило ищеца в правата и задълженията по застрахователния договор. В периода между 19.00 часа на 24.07.2018 г. и 7:30 часа на 25.07.2018 г. застрахованият автомобил бил откраднат, като ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, за което образувал щета № 88018030100160, по която отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо от 04.01.2019 г. Тъй като застрахованият собственик на автомобила „БМ Лизинг“ ЕАД не предприел действия по защита на правото да получи обезщетение, то ищеца, в качеството му на лизингополучател, който по силата на закона имал право да получи от лизингодателя разликата между застрахователното обезщетение и останалите непогасени лизингови вноски, предявявал настоящите искове за защита правата на своя длъжник относно застрахователното обезщетение и обезщетението за забавеното му плащане.

Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на застрахователния договор, както и фактите относно прехвърлянето на собствеността, сключването на договора за лизинг и замяната на ищеца в застрахователното правоотношение от новия собственик, но твърди, че на 14.12.2017 г. било уговорено и друго изменение на застрахователния договор като застрахованият „БМ Лизинг“ ЕАД прехвърлило правата по застрахователния договор на „Българо-Американска кредитна банка“ АД, поради което и ответникът счита исковете за неоснователни. Посочва, че било налице неизпълнение на задълженията на застрахования да уведоми застрахователя за всички настъпили промени в ползването на автомобила, тъй като след сключването на лизинговия договор между „Софавто“ ООД и „БМ Лизинг“ ЕАД и въпреки уговорената между тях забрана за сублизинг, такъв бил сключен с П. П., като въз основа на клаузи в Общите условия към застрахователния договор (т. 50.9 и т. 51) застрахователят имал право да откаже изплащане на обезщетение или да намали същото, на които свои права ответникът се позовава. Същите факти ответникът счита, че представляват изключен риск по договора (т. 14.5 ОУ), тъй като представлявали неполагане на дължимата грижа за предпазване на застрахованото имущество и следвало да се квалифицират като груба небрежност. Оспорва застрахователното събитие да е настъпило по твърдения начин, както и да се касае за кражба, респективно за покрит риск по договора, като се позовава на получени от него изявления от лицата, които са предявили щетата и декларирали относимите към настъпването на застрахователното събитие обстоятелства, на които лица било предоставено ползването на автомобила. Позовава се на неизпълнение на задължението на застрахования да предаде всички ключове от автомобила, тъй като един от предадените ключове, общо три, не бил за автомобила. Евентуално оспорва претенцията за застрахователно обезщетение по размер при твърдения, че застрахованият собственик не бил претърпял вреди в 3 твърдения в размер, които основава на факти относно извършено погасяване на лизингови вноски от страна на „Софавто“ ООД, евентуално поради несъответствието на претенцията с действителната стойност на вещта. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, като твърди, че застрахователното събитие настъпило на по-ранна дата от твърдяната.

В отговор на възраженията на ответника, с допълнителната си искова молба ищецът оспорва добавък № 3 от 14.12.2017 г. да прехвърля конкретни права в „Българо-Американска кредитна банка“ АД, евентуално твърди, че уговорката била отменена от „БМ Лизинг“ ЕАД, евентуално че банката се отказала от правата по застрахователния договор, евентуално, че посочването й като ползващо се лице и във връзка с договори за кредит, които са погасени. Оспорва като недоказани възраженията на ответника, че не се касаело за кражба, а за обсебване на автомобила от лицата, на които било предоставено ползването. Счита за ирелевантни обстоятелствата относно сключване на договора за сублизинг, както и застрахователното събитие да имало връзка с него, като оспорва ответникът да може да черпи възражения от договорите за лизинг и сублизинг. Счита, че основание за отказ или намаляване на обезщетението можело да бъде само такова неизпълнение на задължения, което допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че били изпълнени задълженията по предаване на всички ключове от автомобила, както и че невъзможността за разчитане на един от тях не обуславял извод, че не бил за автомобила, нито това обстоятелство имало връзка с настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че застрахователното обезщетение било дължимо за настъпило застрахователно събитие – в случая кражба и било съизмеримо с пазарната стойност на застрахованото имущество, като за определянето му нямало значение какви ползи е получил собственикът на вещта.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така предявените искове с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 409 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД са процесуално допустими, поради което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд и с оглед на което постановеното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното: