Решение № 58 от 06.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600423 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Деян Костов от Адвокатска колегия – Бургас (БАК), действащ като упълномощен защитник на подсъдимия С. Т. Д. с ЕГН **********, против Присъда № 9 от 22.01.2024 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 3533/2023 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият С. Д. е признат за виновен за това, че на 30.07.2021 г., в гр. Бургас, Северна промишлена зона, във фургон, обособен като операторна към бетонов възел към „Унибетони“ ЕООД, в качеството си на длъжностно лице - портиер към „****“ ЕООД, при изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удари с юмруци, причинил лека телесна повреда на Н. М. Ю., ЕГН: **********, в качеството му на длъжностно лице - шофьор, при изпълнение на службата му, изразяваща се в 1 разкъсно-контузна рана в областта на устата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.

Със същата присъда и на основание чл. 68, ал.1 от НК, районният съд е привел в изпълнение общото наказание от осем месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия С. Д. с влязло в сила определение по ЧНД № 5067/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, като е определил първоначален общ режим за изтърпяването му.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 1805,40 лв. за направените в досъдебното производство разноски, а на частния обвинител Н. М. Ю. – сумата от 800 лв. за направените от последния разноски по делото за заплащане възнаграждение на повереник.

Първостепенният съд се е произнесъл с атакуваната присъда и по въпроса за веществените доказателства, приложени по делото, като е постановил същите, а именно: хартиен плик с 1 брой тампон с иззета засъхнала течност и един брой лист хартия А4 с начертана таблица и надпис „дневник на заявките ОД 07.02.00.01“ с 4 броя петна от засъхнала червена течност по него, намиращи се на л. л. 104-105 от ДП, да останат приложени по делото до изтичане срока на съхранение на същото, след което да се унищожат по реда на ПАС.

Въззивната жалба на адвокат Деян Костов е бланкетна, като в нея единствено се сочи, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна, защото била необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Не се излагат конкретни доводи в подкрепа на тази теза. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Постановената първоинстанционна присъда е обжалвана и от подсъдимия С. Т. Д. с отделна въззивна жалба, подадена чрез друг негов упълномощен защитник – адвокат Албена Енчева от Адвокатска колегия (АК) – Русе. Отново се изразява становище, че присъдата е незаконосъобразна и 2 неправилна, както и че е постановена при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се и възприетата от районния съд правна квалификация на престъплението. Иска се отмяна на присъдата.

Преди провеждане на първото открито съдебно заседание по въззивното дело е представено и допълнение към въззивната жалба на подсъдимия Д., в което се излагат конкретни възражения и доводи. Оспорва се, например, изводът на съда, че подсъдимият и пострадалият, към момента на извършване на престъплението, са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на НК – според жалбоподателя устното разпореждане на прекия ръководител на пострадалия не водело до промяна на длъжността на строителния работник, а подсъдимият, от своя страна, към момента на извършване на деянието вече не е бил на работа, тъй като смяната му приключвала до 07:30 ч. Жалбоподателят твърди също, че липсвали категорични доказателства относно времето, часа и мястото на извършване на престъплението. Оплаква се, че съществени за него противоречия в свидетелските показания, са останали незабелязани и не коментирани от първоинстанционния съд. Като пример се сочат показанията на св. К., който отричал да е присъствал на боя, но въпреки това съдът е приел обратното. Според жалбоподателя, показанията на св. С. също не можели да послужат за обосноваване на обвинителната теза, тъй като в тях липсвала конкретика, а и самият свидетел заявявал, че не е виждал подсъдимия да удря пострадалия. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда поради недоказаност на обвинителния акт или в условията на евентуалност – да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че в мотивите си първоинстанционният съдебен състав обстойно е анализирал събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, и съвсем обосновано и правилно е сторил законосъобразен извод за авторството и съставомерността на осъщественото деяние по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. с чл.

130, ал. 1 от НК. В тази връзка прокурорът приема без съмнение, че подсъдимият Д. е покривал дефиницията за „длъжностно лице“ към момента на извършване на престъплението и се солидаризира с изложените в тази насока аргументи на БРС.

3

Прокурорът приема също за безспорно доказано, че подсъдимият е причинил на пострадалия Ю. телесните увреждания, за които е бил предаден на съд и намира, че всички събрани в подкрепа на този извод доказателства са били много добре обсъдени от първата инстанция.

Представителят на прокуратурата изразява несъгласие с извода на районния съд, че пострадалият, към момента на инкриминираното деяние, е имал качеството на „длъжностно лице“. Аргументира се с факта, че Ю. е бил назначен на длъжност строителен работник и в длъжностната му характеристика липсвало вменено му задължение, попадащо в обхвата на чл.

93, т. 1 НК. Относно показанията на прекия ръководител на пострадалия, в които се сочи какви задължения устно са били възлагани на Ю., прокурорът приема, че заповедите на свидетеля не биха могли фактически да заменят предвидените в закона изисквания, и по този начин да вменят на конкретно лице съответно качество. Ето защо прокурорът иска присъдата да бъде изменена в тази й част. Според него това не би следвало да се отрази на наложеното с присъдата конкретно наказание, тъй като видът и размерът на предвиденото в Особената част на НК наказание за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, са същите като видът и размерът на наказанието, предвидено и за чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК.

Предвид тежестта на престъплението и данните за съдимостта на подсъдимия Д., прокурорът приема наложеното наказание за справедливо.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда в посочената от прокурора част – както по отношение на правната квалификация, така и по отношение на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния обвинител подкрепя заявеното от представителя на държавното обвинение, като също приема, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна, обоснована и добре мотивирана. Изразява становище, че дори и да бъде изменена квалификацията на деянието така, както иска държавното обвинение, това по никакъв начин не следва да доведе до промяна степента на наказателна отговорност на подсъдимия, поради което моли въззивния съд за произнасяне в този смисъл.

В реплика по повод становището на защитата във въззивното съдебно заседание, повереникът на частния обвинител заявява, че ако обжалването от 4 защитниците касае единствено квалифициращите обстоятелства на деянието, а именно длъжностните качества както на подсъдимия, така и на пострадалия, то моли въззивният съдебен състав, ако приеме, че такива квалифициращи обстоятелства не са доказани, т.е., че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба, по частен път, на основание чл. 287, ал. 5 от НПК да се произнесе с присъдата именно за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Повереникът претендира и присъждане на разноските, направени за въззивното производство.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция частният обвинител, редовно призован, се явява и заявява, че подкрепя изцяло становището на своя повереник.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява и поддържа въззивните жалби. Твърди, че е изпълнявал задълженията си така, както трябва и единственият човек, който е нарушил правилата във фирмата бил пострадалият, който бил направил няколко нарушения за няколко дена. Подсъдимият твърди още, че поводът и причината да постъпи така са единствено действията на пострадалия Ю..

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат А..лбена Енчева от Адвокатска колегия – Русе, заявява, че поддържа въззивните жалби. Възразява срещу правната квалификация на инкриминираното деяние по чл. 131, ал.1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 130, ал.1 от НК.

Според защитника деянието е извършено на 30 юли около 08:00 ч. или след 08:00 ч., което означавало, че подсъдимият, към него момент, не е извършвал своята дейност служебно и дори да е бил в рамките и в обсега на фирма „Унибетон“, той е присъствал там като физическо лице, а не като портиер, извършващ служебните си задължения.

Защитникът възразява се и срещу квалификацията на телесното увреждане като лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. Аргументира се с медицинската експертиза, която е установила, че пострадалият има наранявания в областта на лицето и лигавицата около устата, но по никакъв начин не е установила, че именно тези наранявания са причинили разстройство на здравето на пострадалия.

Защитникът оспорва също вида и размера на наложеното наказание, 5 което намира за несправедливо. Моли за отмяна на обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, и най-вече като постановена в противоречие с процесуалния закон. Твърди, че неправилната правна квалификация на инкриминираното деяние е довела до неправилни изводи на първоинстанционния съд, поради което въззивният съд следва да отмени присъдата. В условията на евентуалност моли, ако се приеме, че не са налице допуснати от съда съществени процесуални нарушения, то на подсъдимия Д. да бъде наложено по-леко наказание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат Деян Костов от БАК, поддържа въззивните жалби, както и становището на другия защитник на подсъдимия. Поддържа тезата за неправилно приложение на материалния закон, като по въпроса относно длъжностното качество на водачите на превозни средства, осъществяващи транспортна дейност, се аргументира с тълкуванието, дадено в т. 1, б. „а“ и б.

„в“ на ТР № 3/28.12.1977 г. на ОСНК на ВС.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените въззивни жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като извърши анализ и преценка на наличния по делото доказателствен материал и като направи цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт в пределите, поосчени в чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, се явяват процесуално допустими, доколкото са предявени в законоустановения срок от легитимни страни в наказателното производство, които имат правен интерес и процесуално право да искат проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество, въззивните жалби се явяват частично основателни.