Протоколно определение № 80 от 24.03.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Варна, 24.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Н. Колева

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600098 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Г.

Жалбоподателят Я. С. Х., редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна и с адв.Н. Б., преупълномощен от адв.Б. Б. от АК-Варна.

Жалб.Х.: Съгласен съм да ме представлява адв.Н. Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ЖАЛБ.Х.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

1

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми апелативни съдии, считам, че е неоснователна подадената частна въззивна жалба срещу определението на ВОС, с което е била потвърдена мярката за неотклонение по отношение на обв.Х.. Към настоящия момент в производството по чл.65 от НПК не съзирам да са налице, нито такива доводи са били наведени в частната жалба за изменение на обстоятелствата. Продължава да е налице обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност. И към настоящия момент то е в достатъчна степен обосновано, така че да изпълва необходимата по реда на чл.63 от НПК предпоставка. Не са събрани доказателства, които да го оборват, а напротив.

По отношение на втората комулативна предпоставка, считам, че не са налице и там каквито и да е изменения. Продължава да е налице реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. Тази опасност е реална, доколкото се извежда от съдимостта на обвиняемото лице, и обстоятелството, което във всяко едно с.з. се сочи, а именно, че е извършил престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело по-малко от месец след влизане в сила на присъдата по предходно осъждане дза еднотипна деятелност. В този смисъл моля да се потвърди определението като правилно и законосъобразно.

АДВ. Б.: Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам така депозираната въззивна жалба. Считам, че от събраните в хода на ДП до настоящия момент доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на първата предпоставка на чл.63 от НПК, а именно обосновано предположение за това, че подзащитният ми е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Ако при първоначалната мярка за неотклонение е възможно това предположение да бъде изведено и при по-беден доказателствен материал, 7 месеца и половина след първоначалното му задържане считам, че тези доказателства, които да обосновават това предположение следва да бъдат в доста по-голям обем.

На първо място, за да се приеме съпричастност на обвиняемия, 2 съдебният състав е взел предвид показанията на полицейските служители, което е абсолютно нарушение на нормата на чл.118, ал.2 от НПК, която изключва възможността лица, които са участвали в разследването и в съдопроизводствени действия да бъдат свидетели. Дори и техните показания са изключително разнородни. Дори полицейските служители дават разнопосочни показания относно ключови обстоятелства, като напр. от кой джоб, с коя ръка, какво извадил, какво хвърлил и т.н., което не е било взето предвид от страна на първоинстанционния съд.

Нещо повече, самото лице на което се твърди, че обвиняемият е продал наркотично вещество противно на това, което посочват в разпита си полицейските служители няма никаква представа кой е обвиняемият.

Неговото разпознаване е направено едва два месеца по-късно, по снимки в нарушение на закона, при положение че към него момент обвиняемият е бил наличен в условията на ареста и е можел да бъде осигурен за извършване на разпознаване на живо.

Но не само това, по делото липсват доказателства, които да сочат, че именно подзащитният ми е собственик на тези наркотични вещества, които са били намерени в някакъв двор, до някакъв боклук, липсват дактилоскопни следи, или каквото и да е друго, което по някакъв начин да го свързва с тези наркотични вещества. Много показателно е, че наркотичните вещества, които са намерени в лицето, на което уж обвиняемият бил продал наркотичните вещества са с активен компонент 17 процента, докато всички останали, които са намерени в двора, който не е негов, са с активен компонент 68 процента.

Или купувачът е извадил лош късмет точно пък на него да му се падне четири пъти по малка концентрация на активното вещество или има нещо нередно в двете количества наркотични вещества. И те много вероятно и да нямат един и същи произход. Няма следи в тази дейност престъпна и открити при обиска на обвиняемия. Наркотични вещества не са намерени нито в него, нито в дома му, дори и пари няма открити, които при разказаната активна търговска дейност, която е развивал същия все едни 15 лв. щяха да намерят в него, което не е било направено. Затова аз считам, че 7 месеца и половина след задържането не може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемият е съпричастен към обвинението, което му е повдигнато и затова считам, че тази мярка за неотклонение се явява прекомерна тежка.

3

По отношение на изложеното от първоинстанционният съд за това каква престъпна дейност бил развивал същият в Полша, което било означавало, че същият бил с утежнено съдебно минало, те касаят продажба на фалшиви маркови стоки, и управление на МПС след употреба на алкохол. Затова мисля, че същите не сочат за някаква съществена опасност ако същият е на свобода да се укрие или да извърши престъпление. Затова считам, че всяка една мярка за неотклонение, която не е задържане под стража ще бъде достатъчно адекватна и ще осигури нормалния ход на ДП, което може би вече се очаква да бъде към своя край. Моля за произнасяне в този смисъл.

ЖАЛБ.Х.: В Полша ме съдиха през 2006 или 2007 година беше за сводничество, но не съм взел присъда, но най-накрая ми дадоха условно. Един път съм съден за шофьорска книжка-пиянство и за маркови дрехи. В съдилищата в Полша съм влизам един път. 3 месеца в ареста бях. Не знам колко дела имах в Полша.

Последна дума:

ЖАЛБ.Х.: Искам по-лека мярка.

Съдът се оттегля на тайно съвещание

Съдът след тайно съвещание, като съобрази доводите на страните, изложени в писмената жалба и днес в устните състезания, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е въззивно такова по реда на чл.65 от НПК и има за предмет преценка правилността на определение № 280 от 19.03.2026 г., постановено от състав на ВОС, с което е било отказано изменение на мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава по отношение на Я.

С. Х..

Недоволен, задържаният обвиняем чрез защитника си оспорва решението на първата инстанция, като оспорва наличието на всички изискуеми предпоставки за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение и нейното продължаване, а именно оспорва се наличието на обосновано подозрение, както и опасностите, изискуеми от нормата на чл.63 от НПК.

4

Настоящият състав намира, че дължи проверка от своя страна на всички предпоставки за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение, като отчита следното:

По отношение на Я. С. Х. е било повдигнато на 19.08.2025 г. обвинение за осъществено деяние, квалифицирано от прокуратурата като такова по чл.354 а, ал.1, пр.4 и 5 от НК. Касае се за държане с цел разпространение на метаамфетамин 2.11 грама, разпределен в 10 дози и разпространение на една доза на лицето Ясен Великов.

От събраните към настоящия момент доказателства в рамките на проведеното ДП, настоящият състав намира, че прокуратурата разполага с достатъчно данни, които да мотивират подозрението й в изискуемия минимум.

Тук следва да бъде подчертано, че се касае за производство по вземане на мярка за неотклонение, в което изискването не е за пълно доказване на всички обективни и субективни елементи на престъплението, а е достатъчно да може разумно един непредубеден наблюдател да заподозре съпричастност на лицето към инкриминираната деятелност.

В настоящият случай оспорените от защитата доказателствени източници, изводими от показанията на полицейските служители настоящият състав не намира, че те попадат под каквато и да е законова забрана да бъдат кредитирани и ползвани за формиране на вътрешното убеждение на съда.

Става на въпрос за оперативни действия, осъществени от полицейски служители извън рамките на наказателния процес и не обхванати от каквато и да е забрана, установена от НПК. Именно от тези показания се извлича съпричастността на Х. към изхвърлените от него десет дози метаамфетамин, както и осъществената от него продажба на една доза също метаамфетамин.

Това е било наблюдавано от свидетеля Глушченко и потвърдено от купувача свидетеля Великов. В тази насока са и показанията на Денислав Митков. В този смисъл са налице достатъчно данни, които да сочат за съпричастност на Хюсеинов към инкриминираната деятелност.

По делото е факт и заключението на химическата експертиза, която е установила вида и качеството на веществата, и те категорично представляват високо рискови наркотични вещества. Това в достатъчна степен изпълва първата предпоставка за постановяване на коя да е мярка за неотклонение, в това число и задържане под стража.

5

По отношение на опасностите - първата инстанция е приела, че липсват данни за наличие на опасност от укриване, и този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Не така стоят обаче обстоятелствата, свързани с опасността Х. да осъществи престъпление. Безспорен факт е, че деянието предмет на настоящия коментар и разследване по ДП е осъществено по-малко от месец след влизане в сила на споразумение с ВОП, с което е бил санкциониран за държане и разпространение на значително количество фентанил. По отношение на Х. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 год., чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 5 години.

Именно в рамките на този изпитателен срок е осъществено и коментираното днес деяние.

Горното, съчетано и с факта, че Хюсеинов е осъждан за разнородна престъпна деятелност, извършена и на територията на Република Полша, мотивира и въззивната инстанция да се солидализира с извода, че опасността от извършване на престъпление не е хипотетична, а тя е напълно реална, и единствената мярка за неотклонение, която би гарантирала обществената сигурност и безопасност е именно продължаването на задържането под стража.

Единственото ново обстоятелство, което би могло да бъде коментирано е продължителността на задържането, което обаче съобразено в контекста на разследването и тежестта на престъплението, настоящият състав не намира, че тя е чрезвичайна, неразумна или не обхваната от изискванията на закона.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.65, ал.9 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 18.03.2026 г. по ЧНД № 373/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 280/19.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на 6 взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Я. С. Х., ЕГН-**********, обвиняем по до съдебно производство № 1248/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна.