Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1047 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 796/2023
Вид
Решение № 1047
Подписан
10.07.2023
В сила
06.11.2023
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.234, ал.1, т.1 · Закон за митниците
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 56 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИвеЛ. Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от ИвеЛ. Димова Административно наказателно дело № 20233110200796 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Авис стандарт“ ЕООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № BG2022/2000-198/НП на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 8471.41 лева, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

Санкционираното дружество счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва извършването на вмененото му нарушение и твърди, че декларираната продажна цена е действително заплатената. Намира че е допуснато нарушение на процесуалните правила с непосочване в НП на конкретните правни основания от Протокол 3 към Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация. Изтъква, че при извършените гранични проверки не са констатирани нередности при представените документи. Изразява становище, 1 че със съставения акт на практика се цели поправка на митническата декларация и преизчисляване на митническата стойност на стоката, което е в правомощията единствено на декларатора. Намира и че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на представител на дружеството, което е накърнило правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Л. Г. от АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително изразява становище, че полученото писмо от швейцарските митнически власти не следва да се кредитира, както и че представената от последните фактура не е подписана и не представлява годно доказателствено средство.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на евентуално претендираните от дружеството разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество е с предмет на дейност: внос и износ на лекотоварни и тежкотоварни моторни превозни средства и селскостопанска техника и др.

На 20.04.2021 г. на МП Пристанище Варна към ТД Северна морска (понастоящем- ТД Митница Варна) от „Весела-69“ ЕООД –упълномощен представител на санкционираното дружество, била подадена митническа декларация за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение и крайно потребление“ на стока № 2 по транзитна декларация Т1 21СН00000266058433, а именно-употребяван лек автомобил с повреда, марка 2

„Porsche“, модел „Cayenne Turbo S E“, с първоначална регистрация от 28.02.2020г. Митническата декларация била регистрирана в митническата информационна система под MRN 21BG002005055327R4 от 20.04.2021г.

Било декларирано представянето на съответни документи: N380 - Търговска фактура 2148/pc/ 0 8 0 4 2 0 2 1 , 1999 - Регистрационен талон., N864Преференциален сертификат за произход и U091-Декларация върху фактура, удостоверяваща произход от Европейска общност, в контекста на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. В декларацията били декларирани следните елементи:

1. Код по ТАРИК 8703249000;

2. Държава на префенциален произход-е.д. 5/16: EU;

3. Цена на стоката-е.д. 4/14: 4200 CHF;

4. Митническа стойност 7921,82 лв.

5. Преференции-е.д. 4/17: 300

Декларираната тарифна преференция с „код 300“ в полета „4/17“ на митническата декларация се основавала на поставения текст върху фактура 2148/pc/08042021 за покупко-продажба на стойност 4200 CHF и давала право за преференциално тарифно третиране, във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Поради това дружеството не заплатило мито, а само ДДС в размер на 1584,36 лв.

Впоследствие, тъй като дружеството не представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, възникнали съмнения относно нейната обективност. Поради това били предприети действия за проверка на приложените от дружеството търговски документи по линия на международното сътрудничество, за процесния автомобил и за други превозни средства. Била отправена молба за съдействие до митническите органи на Конфедерация Швейцария и бил получен отговор peг. № 32-197213/ 15.06.2022г., в който било отразено, че приложените към искането за проверка договори за продажба на автомобили не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени. Посочено било, че плащането при продажбата на превозните средства е извършено в брой.

Отговорът бил придружен със заверени копия на 31 бр. фактури, получени от продавача.

Въз основа получения отговор от швейцарската митническа администрация и предвид приложената към него Търговска фактура № 3

2148/рс/08.04.2021г. било установено, че процесният автомобил действително е продаден и фактуриран на 08.04.2021г. от REVAZ Auto SA (СН) на „Авис стандарт“ ЕООД, но за сумата от 17 500 CHF.

С оглед тези данни било счетено, че реално заплатената цена по фактурата е по-висока от декларираната и надвишава сумата от 6 000 EUR, поради което за стоката не следва да се предоставят преференции. Прието било, че митническата стойност на стоката следва да бъде определена на основание чл. 70, пap. 1, от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като се вземе предвид действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. За действителна цена на стоката била приета сумата от 17500 CHF, а за митническа стойност-сумата от 31424,25 лв. Съобразно тази стойност били определени и дължимите мито -3142,43 лв. и ДДС – 6913,34 лв. След приспадане на вече заплатените такива, проверяващите изчислили, че дължимите незаплатени държавни вземания за стоката възлизат на общо 8471,41 лева, от които мито в размер на 3142,43 лв. и ДДС – 5328,98 лв.

Във връзка с тези констатации проверяващите приели, че дружеството е осъществило състав на митническа измама по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като е избегнало заплащането на дължими мита и част от други публични държавни вземания в общ размер на 8471,41 лева. Поради това на 01.08.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на „Авис стандарт“ ЕООД за това, че с действията си е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Актът бил съставен в отсъствието на упълномощен представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, на 23.01.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Авис стандарт“ ЕООДгр.Шумен, била наложена имуществена санкция в размер на 8471,41 лв., възлизаща на 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците . Доколкото общият размер на избегнатите мита и други публични държавни вземания не надхвърлял 35% от общата митническа стойност на автомобила, наказващият орган приел, че не следва да намира приложение нормата на чл.234, ал.4 от 4

ЗМ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Я. Г. Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

От приложените писмени доказателства с най-голямо значение са:

Търговска фактура 2148/pc/08042021, регистрационен талон, митническа декларация, докладни записки, отговор на Швейцарската митническа администрация, Фактура № 2148/рс/08.04.2021г., Становище за определяне на митническа стойност и др., които кореспондират на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЗАМ-1447/32264887/09.08.2022г. на директора на Агенция „Митници“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено 5 и да организира адекватно защитата си. Известната лаконичност при формулирането на нарушението в акта е преодоляна в наказателното постановление, в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана (връчена на 14.07.2022г.-л.21 от АНП) не се е явил такъв.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за наличие на процесуални нарушения, тъй като в НП не са посочени конкретните правни основания от Протокол 3 към Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация. В случая е налице нарушение на Закона за митниците. Счетената за нарушена норма –на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, е ясно посочена, с което са удовлетворени изискванията на закона. Посочената разпоредба съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение.

В практиката си по подобни случаи ВАдмС изтъква, че очевидно законодателната техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както диспозиция, така и санкция. (Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1443/2020 г.). Следователно не е допуснато нарушение на процесуалните правила при посочването на законовите разпоредби, които са били нарушени.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ. Посочената разпоредба дефинира едната хипотеза на понятието митническа измама, като предвижда, че за такова деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна втората алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа измама санкции.