Решение № 99 от 19.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Карлово, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хИ.ди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320102007 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 234 ал.3 т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, на 02.02.2023 г. между ищеца „Ди Би Карго България“ ЕООД, ЕИК 200993689, в качеството му на работодател и ответника Х. К. Н. с ЕГН **********, в качеството му на служител бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът приел да изпълнява длъжността „***“, код по ***** 3115-3004 в ищцовото дружество. На 06.02.2023 г. между страните, на основание чл. 234 от Кодекса на труда, бил сключен договор за професионална квалификация. Съгласно чл. 1, с него страните се договорили ответникът да започне и завърши курс за преквалификация по специалността „***“.

Времетраенето на обучението било от 06.02.2023 г. до 06.08.2023 г. с обща сума за разходи, свързани с него в размер на 10241.65 (десет хИ.ди двеста четиридесет и един и 0.65) лева. Било предвидено разходът за обучението да се поеме изцяло от работодателя. Страните се съгласили в чл. 5 от договора за професионална квалификация, че при успешно завършване на квалификационния курс ответникът се задължава да работи при ищеца за период от минимум 5 години след датата на завършване. Съгласно чл. 6 от договора за професионална квалификация Н. се съгласил безусловно да възстанови направените от работодателя разходи за обучение, ако трудовият договор бъде прекратен по инициатива на ответника преди изтичането на уговорения петгодишен срок. Уговорено било възстановяването на дължимата сума да бъде извършено пропорционално на оставащия срок. На 29.09.2023 г. ответникът завършил обучението, за което бил сключен договорът за професионална квалификация. С допълнително споразумение към трудовия договор считано от 01.10.2023 г. ответникът се съгласил да заеме длъжността 1

„*** локомотивен“ с основни задължения съгласно връчена му длъжностна характеристика. На 17.07.2024 г. ответникът представил на работодателя писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор, като отправил предложение за постигане на взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

Алтернативно, ответникът уведомил ищеца, че отправя едностранно предизвестие за прекратяване на Трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда. Ищецът регистрирал волеизявлението на Н. под входящ номер 73/17.07.2024 г. Предложението за постигане на взаимно съгласие било мълчаливо отказано след изтичане на седемдневния срок. След изтичането на 30-дневния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, отправено едностранно от ответника, за удостоверяване на прекратяването ищецът издал заповед № 298/16.08.2024 г., с която бил определен и пропорционално размерът на дължимото от ответника обезщетение за неизпълнение на договора за професионална квалификация, а именно 7169.15 (седем хИ.ди сто шестдесет и девет и 0.15) лева. Ответникът получил заповедта лично, без възражения, на 19.08.2024 г. За уреждане на финансовите въпроси, свързани с договора за професионална квалификация, на 19.08.2024 г. страните подписали споразумение за изплащане на дължима сума. С него ответникът потвърдил, че дължи обезщетение в размер на 7169.15 лева и се задължил да изплати изцяло задължението си в срок до 10.09.2024 г. В договорения между страните срок ответникът не извършил дължимото от него плащане. С известие изх. № 134/24.09.2024 г. ищецът отправил покана за уреждане на последиците на забавеното плащане, но не получил отговор. Към датата на предявяване на иска, ответникът не направил плащания по дължимото от него обезщетение заради едностранното прекратяване на трудовия договор по негова инициатива преди изтичането на петгодишния срок съгласно договора за професионална квалификация. Счита, че поради неизпълнение на задълженията по чл. 5 от договора за професионална квалификация и и чл. 1 от споразумението за изплащане на дължима сума, ответникът дължи на ищеца сумата от 7345.58 лева, представляваща главница в размер на 7169.15 лева; законна лихва за забава върху главницата в размер на 176.43 лева за периода от 11.09.2024 г. до 14.11.2024 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Сочи банкова сметка, по която да бъдат платени дължимите суми:

*** в „Уникредит Булбанк“ АД, титуляр „Ди Би Карго България“ ЕООД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Х. К. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., община С., област П., ул. *** да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200993689, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. ***, представлявано заедно от управителите Л.С.Г. и Х. С.П.: сумата от 7345.58 (седем хИ.ди триста четиридесет и пет и 0.58) лева, от която – главница в размер на 7169.15 (седем хИ.ди сто шестдесет и девет и 0.15) лева, представляваща дължима сума за направени разходи за професионална квалификация, поради неизпълнение на договор за професионална квалификация от 06.02.2023 г.; сумата от 176.43 (сто седемдесет и шест и 0.43) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2024 г. до 14.11.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване - 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира деловодни разноски.

2

Ответникът Х. К. Н. оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че с трудов договор № 251/02.02.2023 г. ответникът започнал работа в дружеството ищец на длъжност „***“ с утвърдена длъжностна характеристика от инж. Л.Г.. На 06.02.2023 г., на основание чл. 234 от КТ страните подписали договор за преквалификация със следните задължения за ответника, подробно описани в пункт I, т. 1 - л.м. на ел. локомотиви серия 86 и 88, с място на обучение в т. 2 - ВТУ „Т.К.“, редовна форма. Срокът на теория и учебна практика бил в периода от 06.02.2023 г. до 19.05.2023 г. и производствена практика от 20.05.2023 г. до 06.08.2023 г. Сумата за обучение по т. 4 била 10 241.65 лева. Производствената практика следвало да бъде организирана на обект Транспортна дейност без прекъсване на работния процес. В т. 5 при успешно завършване на квалификационния курс се ответникът се задължил да работи в дружеството ищец минимум 5 години след завършване на курса, а в т. 6 били посочени последиците от прекратяване на ТПО от негова страна преди изтичането на 5 г. или при дисциплинарно уволнение. В пункт II били посочени задълженията на работодателя, като в т.

3 било уговорено да преназначи обучаемия на друга длъжност, съответстваща на придобитите от него знания и умения, ако има вакантна позиция. В пункт III, т. 1 било уговорено, че договорът може да се прекрати в условията на чл.

236 от КТ - Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението: 1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение; 2. в други случаи, уговорени в договора, а именно както и в следните случаи - т. 1 при прекратяване на основното трудово правоотношение по инициатива на една от двете страни. Ищецът приложил доказателства, че ответникът завършил успешно курса за л.м. на ел. локомотиви серия 86 и 88. На 29.09.2023 г. било подписано по реда на чл. 190 от КТ - допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение по трудов договор № 251/02.02.2023 г., като ответникът бил назначен на длъжност „***“ с утвърдена длъжностна характеристика от инж. Л.Г., което влизало в сила от 01.10.2023 г. Ответникът считал назначението за временно, след 10 месеца на очакване и де факто изпълняване на длъжността машинист. На 17.07.2024 г. подал предизвестие до инж. Г.Г. - оперативен мениджър в „Ди Би Карго България“ ЕООД, ЕИК 200993689, на което не получил отговор. На 19.08.2024 г. получил заповед на основание чл. 128а, ал. 3, вр. с чл. 326 от КТ. Сочи, че в пункт III, т. 1 от договора за преквалификация е уговорено, че договорът може да се прекрати в условията на чл. 236 от КТ, като и по т. 2. в други случаи, уговорени в договора, а именно както и в следните случаи, пункт III - т. 1 при прекратяване на основното трудово правоотношение по инициатива на една от двете страни; допълнително споразумение № 3788/29.09.2023 г. за изменение на трудовото правоотношение по трудов договор № 251/02.02.2023 г, с което ответникът бил назначен на длъжност „***“ било нищожно на основание чл.

26 от ЗЗД - Нищожни са договорите, които заобикалят закона, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Така бил назначен на позиция, която не отговаряла на договора за преквалификация. ***ът нямал право да управлява локомотива, поради което неговата заплата и осигуровки били пониски от тези на машиниста. Въпреки назначението де юре на тази длъжност ***, де факто изпълнявал длъжността машинист по вътрешната ЖП мрежа, а така също и по международната до Сърбия, за което имал издадено удостоверение № 59 и в същото време свидетелство за *** № 400 от 3 дружеството. Подписът в допълнително споразумение № 3788/29.09.2023г., както и под неговия екземпляр на споразумението от 17.08.2024 г. (връчено на 19.08.2024 г.) не бил на инж. Л.Г.. Ищецът не изпълнил условията по договора, защото когато не изпълнявал длъжността машинист съгласно нормативната уредба, вътрешна и на ЕС, ответникът губел правоспособност за машинист.

Имал възражения относно представителните функции на лицата управляващи дружеството и размера на иска.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност за сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните могат да уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок и отговорността на работника или служителя. Страните могат да уговорят отговорност за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента, знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определената професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ е работата в определения по чл. 234, ал.

3, т. 1 КТ срок при този работодател след успешното повишаване на квалификацията да компенсира разходите за обучение. По отношение на изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон (решение № 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр.дело № 706/2009 г., IV г. о.).

Основателността на предявения иск е обусловена от следните правопораждащи факти: 1) наличието на облигационна връзка – между работодател и работник, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2) работодателят да е изпълнил задълженията си по сключения договор; 3) уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да работи при работодателя през уговорения срок.

По делото безспорни са слените факти: страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 251 от 02.02.2023г. като ответникът е заемал длъжността „***“; на 06.02.2023 г. между страните е сключен договор за професионална квалификация, по силата на който ответникът се е задължил да започне и завърши курс за преквалификация по специалността „***“, а ответникът да плати разходите по обучението; ответникът е завършил обучението успешно на 29.09.2023 г.; трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 17.08.2024 г. поради отправено писмено предизвестие от работника/служителя, на основание чл. 326, ал.1 от КТ.