Решение № 3695 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3695 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330116232 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. С., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.

Твърди, че на 14.08.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по който клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 720 лева, била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

Моли за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, със становище за недопустимост на предявения иск. В тази връзка сочи, че с влязло в законна сила Решение № 5429/08.12.2025 г. по гр.д. № 11989/2025 г. по описа на ПРС е признато за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по същия договор е нищожна. Въз основа на това решение, сочи, че е премахнал в системата си възнагражденията по двете допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“.

В условията на евентуалност, признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

1

По допустимостта

От служебно извършена справка в деловодната система на ЕИСС по гр.д. № 11989/2025 г. по описа на ПРС, действително се установява, че между същите страни, но е със различен предмет и искане. С постановеното по делото решение, е признато за установено в отношенията между страните, че клаузата от Договор за паричен заем № *** от 14.08.2019 г., обективирана в глава VІ „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лева, е нищожна.

С настоящата искова молба е предявен установителен иск – за прогласяване за нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № *** от 14.08.2019 г , предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 720 лева, т.е. има различен предмет и искане, поради което и предявения иск е допустим.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: на 14.08.2019 г. между страните е подписан Договор за потребителски кредит № ***, по който предоставената сума е усвоена; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 720 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 16.04.2026 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 14.08.2019 г. /л.4-5/, се установява, че между страните е подписан Договора, по който предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 800 лева.

Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.95 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 48.95 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1174.71 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 240 лева и „Флекси“ на стойност 720 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 40 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2134.71 лева, по 88.95 лева всяка вноска.

Според договора, уговорената допълнителна услуга „Флекси“ касае – възможността да се променя погасителния план при определени условия, включваща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски. За нея е предвидено възнаграждение от 720 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В настоящия случай, услугата „Флекси“ има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждение по управлението на кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2

С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 48.94 % не отговаря на действителния такъв.

Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Визираната клауза, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за възнаграждение е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, клаузата за дължимост на такава сума е нищожна, поради противоречие със закона, а в това число и на добрите нрави, предвид уговорения й размер – 720 лева при кредит от 800 лева /с отделна услуга „Фаст“ от 240 лв./, представляваща по-голяма сума от предоставения финансов ресурс.

Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната й цел е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 7) е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С. Н., за оказване на помощ и съдействие на близък, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение.

Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска, действащата НВАР, при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и обстоятелствата, че ответникът признава иска, както и, че между страните е постановено влязло в законна сила 3

Решение по гр.д. № 11989/2025 г. за прогласяване на нищожността на друга клауза /за дължимостта на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“/ по същия договор, където на пълномощника е присъдено възнаграждение в размер на 240 лева, съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 160 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Д. С. /предишна фамилия Т./, ЕГН ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, че клаузата от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 14.08.2019 г., обективирана в глава VІ „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга“ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителната услуга „Флекси“ в размер на 720 лева, е нищожна.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, да заплати на М.

Д. С. /предишна фамилия Т./, ЕГН **********, сумата в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, равняваща се на 50 лева - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. С. К. Н., АК-Пловдив, със служебен адрес – ***1, сумата от 81.80 евро /осемдесет и едно евро и осемдесет цента/, равняваща се на 160 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Д. С., за производството по настоящото гражданско дело № 16232/2025 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4