Решение № 943 от 06.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Пловдив, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300500219 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №262451/04.11.2021г. по гр.д.№8807/2020г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от 544,58лв.,представляваща доставена питейна вода и отведена канална вода за периода 24.10.2016г.-15.11.2018г. и за сумата 37,80лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 31.12.2016г.31.10.2019г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Ищецът е дружество,което има качеството на доставчик на питейна вода и отвеждане на канална вода.Същият е доставял питейна вода и е отвеждал канална вода на адреса,където се намира собствения на ответника апартамент,който е описан в нотариалния акт №*****г. и от който става ясно,че ответникът е „гол“ собственик на имота,тъй като притежава само правото на собственост върху него,а правото на ползване е учредено в полза 1 на трети лица,а именно Н. С. З. и З. М. З..Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредба №4/14.09.2014г. потребители на В и К услуги са лицата,които са собственици на имота и лицата,на които е учредено вещно на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,от които се отвеждат отпадъчни или дъждовни води.Следователно задълженото лице или лица,какъвто е настоящия случай,не е собственикът на имота Д.З.,а лицата,на които е учредено вещното право на ползване на имота Н. С. З. и З. М. З..Но по делото няма доказателства сумите да са претендирани от тези лица,поради което правилно районния съд е отхвърлил исковата претенция.За пълнота следва да се отбележи,че в случая качеството на потребител се притежава само от ползувателя/ите/ на имота,но не и от собственика на същия,тъй като видно от приложените доказателства по делото,голият собственик не обитава имота,а същия се обитава от ползувателите.

По делото в първоинстанционното производство са назначени СИЕ,от чието заключение става ясно,че консумираната питейна вода и отведената канална такава са правилно изчислени като дължима сума,това се отнася и за мораторната лихва,но същите не се дължат от ответника по делото.Освен това в първоинстанционното производство е разпитан и св.К.,от чийто показания пък става ясно,че водомера е бил развален и сумите са начислявани на база средно потребление съгласно Тарифата по 5 куб.м на човек.Но и това доказателство не може да промени извода на съда,че сумата не се дължи,тъй като задължението не е на самия собственик,а на ползувателя/ите/.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като ищецът е доставчик на питейна вода и отведена канална вода,а ответникът е потребител на доставеното,поради което и на основание ОУ са възникнали между страните тези облигационни правоотношения.От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е изпълнявал своите задължения за доставка,но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащането на доставените питейна вода и отведена канална вода,но също така се установява,че ползувател на услугите на дружеството-ищец не е собственикът на имота,а ползувателите,поради което исковата претнция е следвало да се насочи спрямо тях.

Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №262451/04.11.2021г. по гр.д.№8807/2020г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.

2

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3