Определение № 434 от 07.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600449 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по повод протест на прокурора от РП Плевен срещу Определение №50/19.05.2026 г. по ЧНД №111/26 по описа на РС ***, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №2009/25 на РП Плевен. Прокурорът иска отмяна на атакувания съдебен акт. Излага несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателствен анализ в прокурорския акт и преждевременно направени изводи, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Прокурорът протестира срещу това посочените от първия съд 9 групи обстоятелства да са неизяснени. Изразява обратното становище – че са изяснени всички факти относно време, място и начин на извършване на деянието, мотивацията и целта на дееца – да може да достигне и обработва собствените си ниви, след многократни разговори за това с жалбоподателя, който проявил безразличие и бездействие за решаване на проблема.

Прокурорът изтъква още, че е установил отношенията между страните, които са роднини, собствеността върху земите към датата на деянието, както и обстоятелството, че се касае за еднократна проява. Било изяснени и дали са налице договорни отношения, както и кой на какво правно основание е ползвал земята. В разследването била установена засегнатата площ (1310 м2), 1 стойността на вредата и че тя е значително под МРЗ за страната.

Събрани били доказателства за субективната страна на извършеното, а при извода за степента на обществена опасност били отченето поведението на извършителя в процеса – разказал за съпричастността към извършеното, което заедно с характеристичните данни довело до извод, че се касае за лице с ниска степен на обществена опасност.

Въз основа на това прокурорът формирал решаващия си извод за това, че случаят е маловажен, поради което и не е налице от обективна страна състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Счита, че в случая се касае за изцяло гражданскоправен спор, който не следва да бъде решаван чрез наказателна репресия. В подкрепа на това изтъква изявлението на пострадалия при предявяването на разследването, че ще търси обезщетение за пропуснатите ползи от унищожената продукция по гражданско правен ред.

Протестът на прокурора е неоснователен, а оспореното определение на Районен съд *** е правилно като краен извод, но по други съображения.

Този решаващ извод на въззивния съд се основава на следните мотиви:

В постановлението от 30.04.2026 г. прокурорът е приел за установено, че пострадалият З. К. притежавал два парцела в землището на гр. ***, местността „***“ (кадастрален номер ******* с площ 2,835 дка по силата на договор за делба от 20.11.2002 г. и номер ****** с площ 0,801 дка), които обработвал и стопанисвал от 1993 г. След 2021 г. ги засявал ежегодно с люцерна. Съгласно скица, издадена от ОС „Земеделие“, тези имоти представлявали „изоставени трайни насаждения“, а към момента – „обработваеми земи“.

Между пострадалия К. и неговия роднина – св. А.С., възникнал спор по отношение на тези имоти, тъй като С. претендирал, че няма откъде да премине с техника, за да обработва собствените си имоти, намиращи се в съседство, които били обградени от гора.

Затова настоявал пострадалият да остави част от парцела си незасят, за да може да преминава оттам, както и да постави по съответния законов ред граници на имота си, защото считал, че К. не го ползва в реални граници и с това затруднява преминаването на С..

2

Поради непостигане на съгласие по тези спорни въпроси, в края на 2024 г. С. изорал имота на К. и го засял с царевица, което последният установил през м. март 2025 г., когато посетил мястото, за да натори засятата още преди изораването люцерна.

Установявайки, че неговата продукция (люцерна) е унищожена, сигнализирал органите на полицията.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от прокурора, при достатъчно и законосъобразно анализиран доказателствен материал.

Посочените от контролирания съд като неизяснени обстоятелства са ирелевантни или неправилно са посочени като неустановени.

Първоинстанционният съд е насочил процесуалните усилия на прокурора към следното.

1. Дали А.С. е знаел,че процесните имоти са собственост и се обработват от З. К. и/ или неговия син - това обстоятелство е изяснено както от показанията на пострадалия З. К. и сина му – св. И. К., така и от показанията на А.С., който в разпита си заявява: „Притежавам земеделска земя в землището на гр. ***, м. „***“. Обработвам две парчета земеделска земя в тази местност с размер на едното – 28 дка, а на другото – 18 дка. За тези две парчета земя съм настанен от поземлена комисия…Между двата имота, които обработвам, има земеделска земя – парче с размери общо 7 дка, които обработват З. К. и синът му И., незаконно от 15 години..“ 2. Дали към момента на обработката в имотите е имало видим и съществуващ люцернов посев и какъв е бил точният механизъм на унищожаване на посева – отново от показанията на А.С. се установява, че такъв е имало, както и че мястото е изорано: „…. Когато изорах мястото, 2024 г. края… имаше на петна люцерна…наистина засях с царевица въпросния имот…“

3. Какъв е бил мотивът за действията на С. – доказателствата са еднопосочни, включително самият А.С. изрично посочва мотивите за извършеното: „…От тези 7 декара З. и И. мита обработваема земя две малки парчета (800 кв.м и 300 кв.м.)…другите 5,9 дка ги обработват незаконно…многократно съм им заявил, че при обработка на моите земи няма откъде да мина с техниката…Още преди време им бях казал да си оставят 5,5 дка и да си садят люцерна, като оставят място да мога да 3 минавам с техниката…Аз обработвам около 2000 дка земя. Тяхната земя не ме интересува. На мен проблем ми беше да мога да минавам в моите си парчета земя и да си ги обработвам…исках към онзи период 2024 г. да направям място да мога да минавам с комбайн и пръскачка“.

С показанията си пострадалият също изяснява недвусмислено мотивите на С., преразказвайки телефонен разговор, в който последният около месец преди деянието му заявил: „Да си набие колчета, иначе ще изоре имота“. К. не изпълнил, защото: „…той не е човек от някаква институция, за да ми прави такива неофициални предписания, тъй като съм му пречил да си обработва неговите имоти…“

Останалите обстоятелства, очертани от първоинстанционния съд са без съществено правно значение при обсъждане на приложимата правна норма към конкретната фактически установена обстановка, която по същество включва следните факти:

- между страните е съществувал спор относно ползването на земеделски имоти

- А.С. е считал, че има право да преминава през фактически ползваните от З. К. и сина му имоти, оспорвайки реалните предели, в които се простира собствеността на К.

- отправял е изрични искания да му бъде осигурена възможност да преминава, а ползването на земя от пострадалия да се ограничи в реални граничи до пределите на собствеността му

- изрично е предупредил пострадалия, че ще разоре нивите, ако не изпълни

- при липса на изпълнение на исканията му С. разорал ползваните от пострадалия имоти и ги засял с царевица.

Съгласно чл. 323, ал. 1 НК „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право , се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.“ Очевидно, че прокурорът е допуснал логически грешки при прилагането на материалния закон. В случая разораването и засяването с царевица на имоти, които преди това са ползвани от пострадалия, представляват конкретно 4 проявление на изпълнително деяние – „осъществи“. Действителните права на пострадалия и на дееца са ирелевантни за приложението на състава на чл. 323 НК, както е уредено в самата норма, която изисква от обективна страна осъществяване на оспорвано право - „действително или предполагаемо“. В случая С. е осъществил правото си на преминаване, а впоследствие и на ползване на имотите, които са били във фактическата власт на пострадалия, който е оспорвал правото на преминаване, независимо от това какво е било действителното правно положение.

Налице е правен, ясно обективиран – деецът С. е претендирал, че има право да преминава през имотите, които пострадалият е ползвал, а последният от своя страна е оспорвал това и е отказвал да изпълни исканията да ограничи фактическото използване на имотите до реалните граници на правото му на собственост, които да очертае чрез поставяне на колчета.

Прокурорът, както и първоинстанционният съд, не са изложили съображения относно първата предпоставка на чл. 323 НК – дали осъщественото право е „самоволно, не по установения от закона ред“.

Конституционният ред в Република България (чл. 56, чл. 117 КРБ) предвижда, че гражданите имат право на съдебна защита на своите права и законни интереси, която се осигурява от съдилищата, които единствено имат правомощие да решават спорове. Споровете за собственост и ползване на имоти са гражданскоправни спорове, които се решават по реда на ГПК.

Материалното право на иск е уредено обичайно в Закона за собствеността (ревандикационният иск по чл. 108, негаторният иск по чл. 109, иск за определяне на граници между съседни имоти – чл. 109а; искове относно владението и др.) или установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК; правото на преминаване се защитава по специален ред – чл. 192 ЗУТ или чрез специалните сервитути в Закона за собствеността.

Земеделските земи, като специфичен и изключително значим вид недвижими имоти, имат специална уредба в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В чл. 34 ЗСПЗЗ е предвидена специална бърза административна процедура за изземване на земеделски имот от лице, което го ползва без правно основание. Процедурата се развива пред кмета на общината. Тази допълнителна административна процедура, наред с общата съдебна защита, цели да гарантира бързина, която за земеделските 5 стопани е изключително важна, защото забавянето може да обезсмисли правото на ползване, ако се пропусне селскостопанския сезон. Паралелно с процедурата за изземване е предвидена и процедура по чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, която позволява на заинтересовани ползватели и собственици на селскостопанска земя да получат по бърз административен ред право да преминават пред съседни земи.

Създаването на тези специални административни механизми показва ясно волята на законодателя конфликтите относно достъпа и ползването на земеделски земи да бъдат решавани единствено чрез компетентните държавни или общински органи, а не чрез самоволни фактически действия. Именно заобикалянето на този установен законов ред е общественоопасното поведение на дееца, което прокурорът неправилно е оценил.

На последно място, въззивната инстанция не споделя мотивите на прокурора, който приема, че случаят е маловажен, с което отрицателната предпоставка на чл. 323 НК не е изпълнена.

При преценката дали случаят е маловажен не може да бъде възприет единствено количественият критерий за размера на унищожената продукция.

На първо място, защото самоуправството не изисква настъпване на съставомерен резултат. В конкретния случай е налице имуществена вреда – стойността на унищожената продукция, но същият следва да бъде оценен като обстоятелство, което завишава обществената опасност на конкретното деяние или евентуално в хипотезата на идеална съвкупност с чл. 216, ал. 6 НК.

Съществените факти, които прокурорът е бил длъжен да съобрази в конкретния случай, са следните. Имотите, ползвани от пострадалия от 1993 г. насам са придобити от него по наследство. Обработката на тази наследствена земеделска земя е трайно и непрекъснато, а с конкретния посев – люцерна, земята е била засята ежегодно от 2021 г. до датата на деянието. С обработката на земята са задоволявани нужди на собственото семейно стопанство.