Определение № 3439 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002901234 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „РЕЗОН“ООД срещу решение № 133/28.02.2024 г. по в.т.д. № 217/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение 38/06.01.2023 г. на СГС, TO, VI - 7 с-в по т.д. 1806/2021 г., с което е признато за установено по отношение на „РЕЗОН“ ООД, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че е нарушил притежаваното от Г. Р. Х. авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането й без съгласие и без обозначаване на автора в бр. 173 (2526) от 10.09.2010 г. на в. „София днес“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в атакуваните от тях части е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения отговор на ответника по касацията Г. Р. Х. се излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по 1 делото е безспорно, че ищецът е предоставил на касатора по електронна поща файл с кръстословица, която е публикувана от ответника в брой 121 (1001) от 17.03.2004г. на в. „София днес“ като под публикацията е налице обозначаване на ищеца като неин автор. От тези действия на касатора съдът е направил извод,че самият издател в процеса на съвместната работа е възприел кръстословицата като произведение с автор Г. Х. и дори е посочил в изданието автора на същата. САС е изложил съображения, че съставянето на определен брой кръстословици за определен период от време от един човек е обективно възможно не може да се изведе от събраните по делото доказателства, а и това е извън предмета на настоящия спор. По възражение за липса на авторство и необходимостта съдът да изследва дали въпросната кръстословица да е създадена посредством компютърна програма, САС е приел, че в подкрепа на това възражение страната не е посочила каквито и да било доказателства.

Позовал се е на констатацията, че при първото публикуване на процесната кръстословица и при посочване името на ищеца като автор, касаторът не е имал съмнение относно авторството на същата. Според въззивната инстанция при въвеждане на възражението касаторът не отрича напълно участието на ищеца при създаването на произведението, а само липсата на всякаква човешка намеса би отрекла творческия характер на произведението. Подобна пълна липса на участие би била възможна, ако кръстословицата е творение на изкуствен интелект, което не се твърди от касатора. Ако ищецът е използвал компютърна програма, за да генерира кръстословицата, то това според САС не изключва неговото участие при създаването й, тъй като само той може да пусне в действие тази програма и само той може да въведе началните параметри на кръстословицата. Въззивният съд е приел, че конкретната цена, която авторът се е съгласил да получи за труда си пряко не представлява доказателство, че кръстословицата не е обект на човешки труд. Апелативният съд е посочил, че е налице свобода на договаряне при определяне на цените и е възможно кръстословицата да е предоставена за публикуване и безплатно.

САС е извел като спорни пред него въпросите: 1). годен обект на авторското право ли е процесната кръстословица; 2). ищецът ли е неин автор;

3). имал ли е касаторът право или разрешение да използва кръстословицата чрез повторното й публикуване в периодичния печат през 2010 г. По тези въпроси е заключил следното: Съгласно чл.3, ал.1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Тъй като изброяването на видовете произведения в чл.3 ЗАПСП е неизчерпателно, то за да бъде признато произведението за обект на авторското право, е достатъчно същото да не попада в посочените в чл.4 ЗАПСП изключения и да е създадено в резултат от творческа дейност. Кръстословицата несъмнено представлява произведение, създадено в резултат на творческа интелектуална дейност на човека, като за създаването й са необходими както специални знания и умения за подбор, анализ и систематизиране на наличната в различни източници информация, 2 така и граматически и лексикални познания, умения за графическо и визуално представяне и т.н. Създаването на кръстословица представлява фактическо действие по създаване на авторско произведение, като резултат от творчески процес, на графично изображение на мрежа под формата на квадрати, в които са нанесени взаимно свързани, според писмените знаци, думи. Това е дейност, свързана със създаването на оригинален продукт и изискваща креативност.

Така дефинирана, тя не попада в изчерпателно уредените изключения, посочени в чл. 4 ЗАПСП. Според съда горният извод не може да се обори и от поддържаните от касатора твърдения, че процесната кръстословица не е обект на авторско право, защото при създаването й ищецът е ползвал компютърна програма. Счел е, че за доказването на това обстоятелство не са били направени никакви доказателствени искания от страна на касатора. Не са били ангажирани доказателства, установяващи наличието на различна уговорка между страните по процесния договор за използване на предоставената от ищеца на ответника кръстословица. Затова е заключил, че ищецът е автор на произведението. Съгласно разпоредбата на чл.35 ЗАПСП, произведението се използва по правило само след предварителното съгласие на автора, като в противен случай използването е противоправно и съставлява нарушение.

Съгласието може да е изрично относно мястото и времето на разрешеното ползване, а ако не съдържа такава уговорка, следва да се приложат диспозитивните разпоредби на чл.36, ал.4, 5 и 6 ЗАПСП, съгласно които отстъпеното право е срочно, териториално ограничено и неизключително.

Според ал.5, ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години. Поддържаната от касатора теза, че ищецът следва да докаже, че е ограничил изрично правото на използване, според САС противоречи на уредбата на ЗАПСП. Законът въвежда ограничения за ползването, ако изрично страните не са се отклонили от тях, а не обратното. Въззивната инстанция е констатирала, че по делото липсват доказателства, че със сключеният през 2004 г. между страните неформален договор на касатора му е било отстъпено правото да ползва процесната кръстословица безсрочно. Заключил е, че правото на използване на произведението е отстъпено за срок от три години- чл.36, ал.5 ЗАПСП, изтекъл още през 2017 г. САС е посочил, че отговорността на нарушителя на авторските права е деликтна. Вината се предполага, на осн. чл. 95г ЗАПСП, като презумпцията в случая не е била оборена от касатора. Поради което САС е заключил, че авторското право на Г. Х. да използва създаденото от него произведение, както и да бъде сочен като негов създател, установено от чл.18, ал.1 и чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП, е било нарушено, чрез публикуване извън срока по чл.36, ал.5 ЗАПСП в бр. 173 (2526) от 10.09.2010 г. на в. „София днес“ на създадената от него кръстословица, без той да е посочен като неин автор.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Налице ли е „творческа дейност“ по смисъла на ЗАПСП при използване на специализиран софтуер за автоматизирано генериране на кръстословици, при който е налице технически, но липсва творчески принос 3 на лицето, генериращо компютърното съдържание? При спор, чия е доказателствената тежест за установяване на творческия характер на компютърно генерирани кръстословици?; 2/ Публикуването на произведение с посочено име под него по смисъла на ЗАПСП означава ли „признаване на авторството“ за лицето, което се обозначава с това име и ако „да“, това означава ли, че издателят не може да оспорва авторството на соченото за автор лице в по-късен момент?; 3/ При неформален договор, с който авторът на произведение, обект на авторско право съгласно ЗАПСП, предоставя на издателя кръстословици за публикуване, въз основа на сключен между страните договор за поръчка по чл.42 ЗАПСП, може ли да се приеме, че еднократното или многократното публикуване на произведението е извършено без съгласието на автора?; 4/ Налице ли е нарушение на правото на автора да иска името му, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответен начин при всяко използване на произведението съгласно чл.15, ал.1 , т.4 ЗАПСП, ако авторът изрично и нееднозначно не е поискал това предварително от ползвателя на произведението? Чия е доказателствената тежест за установяване на нарушението по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП?; 5/относно задълженията на въззивния съд при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доказателствени искания; 6/ относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и доказателства на страните; 7/ За целите на оборване на презумпцията за авторството по чл.6 ЗАПСП от оспорващата страна, и с оглед осигуряване на равнопоставеност на страните в процеса, длъжен ли е съдът да задължи соченото като автор лице да представи доказателства, с което разполага, за установяване на авторството му върху произведението, предмет на спора? Касаторът въвежда следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК по първи, втори, трети, четвърти, пети, седми въпрос и по пети и шести въпрос – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практика на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК: по т.д. № 454/2021 г. на ВКС, I т.о., по гр.д. № 177/2010 г. на ВКС, II г.о. и гр.д. № 1001/2020 г. на ВКС, II г.о. по пети въпрос и по шести въпрос – по гр.д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о., по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о. и мн. др.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да 4 изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.