Решение № 201 от 12.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110101566 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.04.2024г. лицето М. Й. Д. управлявал лек автомобил „БМВ”, с рег.№ ***, като се движел по републикански път III-405, минаващ през гр.Павликени, по ул.“Бачо Киро“ срещу хлебозавод „Мио“, управляваният от Д. лек автомобил преминал през дупка на пътното платно, пълна с вода, при което настъпили имуществени вреди по автомобила. Излагат се твърдения, че за горепосочения автомобил на 26.02.2024г. била сключена застраховка „Каско”, по застрахователна полица №***. Сочи се, че е подадено заявление в ищцовото дружество и била образувана застрахователна преписка, като бил направен оглед за установяване на вида на щетата и размера й бил определен на 521,50лв., които на 02.05.2024г. били изплатени с платежно нареждане на лизингополучателя М. Д.. Ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на Агенция „Пътна Инфраструктура”, като се аргументира с това, че ПТП-то е настъпило по пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, за който АПИ не е изпълнила задължението си да го поддържа или обезопаси и с това си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Ищецът заявява, че поради това, че е изплатил застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения и заявява претенцията си срещу Агенция „Пътна Инфраструктура”. Сочи, че ответната агенция била поканена от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но не последвало плащане.

С оглед гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 521,50лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ”, с рег.№ *** 1 при ПТП от 23.04.2024г., при движение по републикански път III-405 в гр.Павликени, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура” е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен по съображения подробно изложени в отговора. Счита, че липсват безспорни доказателства относно механизма на ПТП. Сочи се, че с оглед атмосферните условия, релефът на местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, водачът е длъжен да съобразява скоростта на движение съгласно нормата на чл.20 от ЗДвП. Прави възражение, че щетите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача на МПС, който според ответника е имал възможност предварително да възприеме опасността и да реагира своевременно, като намали скоростта, с която се е движил, а при необходимост да спре.

Моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност , ответникът прави искане да се намали обезщетението с ½ , поради съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба е направено искане по реда на чл.219 от ГПК за привличане в производството на Община Павликени в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника, като ответника се позовава на сключен споразумителен протокол от 12.10.2023г., сключен между него и Община Павликени относно съвместно финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на гр.Павликени и гр.Бяла Черква за календарната 2024г. и приложение №1 от този протокол, като твърди, че процесния участък от пътя попада в обхвата на споразумението.

С определение от 24.06.2025г., съдът е конституирал в процеса Община Павликени в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.Третото лице-помагач не излага становище по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното заверено копие на застрахователна полица №4704240510000886 процесният автомобил е имал валидна застраховка „Каско” със срок на действие 02.03.2024г.-01.03.2025г.

На 23.04.2024г., при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег.№*** по републикански път III-405, минаващ през гр.Павликени, по време на движението си по ул.“Бачо Киро“ срещу хлебозавод „Мио“, управляваният от М. Й. Д., посочен по-горе лек автомобил преминал през дупка на пътното платно, пълна с вода, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети-увредени задна лява гума и джанта.

По подадено пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно обезщетение е образувана щета *** при застрахователя, като стойността на описаните имуществени вреди по лекия автомобил „БМВ“ с рег.№*** е определена на 521,50 лева и ищцовото застрахователно дружество е заплатило тази сума на М. Й. Д., с платежно 2 нареждане от 02.05.2024г.

С писмо, получено на 09.08.2024г., ответникът е уведомен от страна на ищеца, че последният встъпва в правата на увредения и е отправена покана за заплащане на платеното от ищеца обезщетение в размер на 521,50лв.

От заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на имуществените вреди, причинени на увредения лек автомобил възлиза на сумата 522,40лв. към момента на увреждането, като тази сума представлява сбор от стойностите на вложените за възстановяването им части, консумативи и труд по пазарни цени към момента на увреждането.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Й. Д. и К.

К. Д.. Свидетелят М. Д., разпитан каза, че на 23.04.2024г е управлявал процесния лек автомобил „БМВ“, като се движел от гр.Павликени в посока излизане от града от кръстовището, което е за изхода към гр.Свищов. Свидетелят каза, че усетил, че преминал през дупка на пътното плътно, но тя не била видима, защото преди това било валяло и дупката била пълна с вода. След като преминал през дупката усетил, че гумата спаднала.

Спрял автомобила и се обадил на застрахователя. Свидетелят заяви, че не е видял да има пътни знаци указващи, че пътят е в ремонт. Движел се със скорост от около 30-40 км/ч.

Свидетелката К. Д. заяви, че била заедно със свидетеля Й. в процесния автомобил на 23.04.2024г. Докато се движели с автомобила, управляван от мъжът й, той казал, че преминали през дупка, която свидетелката усетила и според нея дупката била голяма. Това се случило в гр.Павликени пред хлебозавод „Мио“. Движели се в дясната пътна лента.Свидетелката заяви,че нямало пътни знаци, които да указват, че има неравност на пътя или, че участъка е в ремонт. Там имало доста дупки. Свидетелката заяви, че вредите били по задна лява гума и лява джанта. Дупката видели след като слезли от автомобила и същата била голяма, и пълна с вода.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.

За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице.

От представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и лизингодателя на лек автомобил „БМВ“ с рег.№*** към датата на настъпване на застрахователното събитие.

3

От представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил настъпилите щети в размер на 521,50 лв., която сума е изплатена с платежно нареждане от 02.05.2024г.

Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ, застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени при неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на „Агенция Пътна инфраструктура” по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

В настоящото производство не е спорно, че участъка, където е възникнало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и представлява на републикански път III-405, минаващ през гр.Павликени.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП Агенция „Пътна Инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. С оглед наведените от ответника възражения, следва да се посочи, че независимо от сключеното споразумение между ответника и Община Павликени на основание чл.30, ал.3 от ЗП, не може да се дерогира задължението на Агенцията да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, вменено й от закона с чл.30, ал.1 от ЗП, като отношенията между ответника и третото лице- помагач, произтичащи от споразумението не са предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно найкратък срок. В разпоредбата на параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи, че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Установи се, че въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.

Спорен момент в настоящото производство е дали е установен механизма на 4 процесното ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се спори, че ПТП не е било посетено от органите на МВР и не е съставен протокол за ПТП, но съдът намира, че в конкретния случай не е било задължително съставянето на протокол за ПТП, тъй като към момента на ПТП е действала Наредба №Із-41 от 12.01.2009г, съгласно чл.6 т.4 на която, когато повредите по МПС не са причинени от друго ППС /какъвто е настоящия случай/ не е необходимо посещение на органите на МВР на мястото на произшествието, както и не е необходимо съставяне на протокол за ПТП. В тези случаи при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е задължен да уведоми застрахователя съгласно Общите условия на договора за застраховка. Не е спорно, че лицето М. Й. Д., който е управлявал застрахования автомобил е уведомил застрахователя и декларирал пред него за настъпване на застрахователното събитие.

В конкретния случай, независимо, че няма протокол от ПТП, съгласно съдебната практика, механизма на ПТП може да се доказва посредством всички допустими от закона доказателствени средства. Съдът счита, че събраните по делото доказателства- писмени, гласни и заключението на експертизата се установяват настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила.