Решение № 72 от 16.06.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Разград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Валентина П. Димитрова

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600142 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 66 от 12.11.2024г., постановена по НОХД № 413 по описа за 2024г., на Разградския районен съд, подсъдимия С.А.Л. е признат за невинен за това, че на 23.12.2023 г. в град Разград е причинил на М.В.Т. от гр. Разград средна телесна повреда, изразяваща се в: хематом на меки тъкани на дясна орбита; кръвоизлив под конюнктИ.та на дясно око и отлепване на ретината с ретинално разкъсване и намаление на зрението до броене на пръсти, довели до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК Против присъдата е постъпил протест от РП-Разград, в който е направено искане да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е предаден на съд и да му бъде наложено исканото от прокурора пред първата инстанция наказание. В протеста е посочено, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, тъй като направените от първоинстанционния съд изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не са направени доказателствени искания.

С протоколно определение №61 от 05.03.2025г. образуваното производство по внохд №35/2025г. на ОС-Разград, е било прекратено и делото върнато на РС-Разград за администриране на подадения протест, т.к. не е била изпълнена процедурата по чл.320 от НПК.

1

След дадените указания от РС-Разград с разпореждане от 26.03.2025г. съобразно горното определение, са постъпили допълнителни съображения към протест с вх.№3271 от 02.04.2025г. В същите са изложени доводи относно несъгласието от страна на прокурора с така постановената присъда, която намира за необоснована, т.к. правните изводи са направени въз основа на неправилна преценка и анализ на събрания доказателствен материал. Съдът изцяло е игнорирал събраните доказателства, тълкувал ги превратно и дал вяра само и единствено на показанията на св.Т., дадени в съдебната зала. Сочи се, че в показанията си пострадалият на досъдебното производство подробно е описал извършителя.

Поради потвърждаване на идентичността му при спазване на всички процесуални правила е извършено разпознаване в присъствието на поемни лица, при което пострадалият е заявил, че разпознава лицето под №3. Намира, че показанията на св.Т. на досъдебното производство са обективни правдиви, непредубедени, че тогава е бил спокоен, категоричен, търсещ истината за разлика от съдебното заседание, когато е бил притеснен, разтревожен, избягващ зрителен контакт, колеблив и демонстриращ поведение, че няма интерес и не иска да се разкрие обективната истина. Прокурорът намира, че съдът не е изложил мотиви на какво основание е кредитирал и е дал вяра на показанията на св.Т. дадени в с.з. и е изключил показанията му дадени на ДП. Както, че неправилно е бил изключен протокола за разпознаване с приложения към него фотоалбум. Изразява несъгласие за това, че процедурата е била опорочена, тъй като комуникацията между полицейския служител и пострадалия по приложението „вайбър“, където му са били изпращани снимки за разпознаването на извършителя е била преди образуване на досъдебното производство както, че разпознаването е било извършено от жена, и полицейският служител не го е насочвал в посока да разпознае точно лице. Предлага да бъде отменена присъдата и постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В срока за отговор на изпратения протест и допълнителен такъв, подсъдимият не е депозирал възражение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията, изложени в него. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновни по повдигнатото ме обвинение му бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимия Л. - адв. К. счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаването й. Сочи, че още на фаза на досъдебно прозиводство и пред първоинстанционния съд, пострадалият заявил, че не е разпознал подсъдимия като извършител на деянието.

Подсъдимият С. А. Л. се присъединяват към становището на защитника си.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста 2 недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, предвид хипотезата на чл.371 т.1 НПК по реда на която се е развило роизводство, така и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. А. Л. е роден на ***. в гр. Варна, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, с адрес с. С., ул. ***, общ. Лозница, обл. Разгра.

Св. М.В.Т. и съпругата му св. Х.С. Т.а живеели в гр. Разград и работели в „Иноксис“ ООД - Разград. На 22.12.2023г. двамата отишли на новогодишно тържество организирано от работодателя им. След края на тържеството те и колегите им решили да продължат вечерта на дискотека и на 23.12.2023г. около 01.00ч. отишли в пиано бар в хотел „Картун“ - Разград.

Заради новогодишните празници в заведението имало много хора, които били близо един до друг, едвам се разминавали и имало бутаница. Както си танцувал св. Т. явно блъснал застаналия зад него мъж - на възраст около 20-25 години, висок около 180 см. слаб, облечен с бяла тениска с къс ръкав, при което му се извинил, като му казал, че ако го е бутнал, не е било нарочно. А също така, че не иска да има проблеми и отново се обърнал към компанията си, след което този мъж повече не се обрънал към него и не казал нищо повече.

След около половин час със съпругата му излезли от заведението към тоалетната, която било точно срещу входа на бара. Съпругата му отишла до тоалетната, а той останал да я изчака в преддверието пред входните врати на бара. Докато св. Т. стоял сам, от външния вход, през стъклените врати влязъл същият мъж, който по-рано вечерта му поискал обяснение защо го е блъснал. Мъжът отново на висок тон попитал св. Т. защо го е блъснал. Въпреки, че пострадалият отново се извинил и обяснил, че ако го е блъснал не е било нарочно, а заради „лудницата“ вътре, мъжът се приближил и го хванал за раменете. Св. Т. избутал ръцете му.

Докато св. Т. се опитвал да свали очилата си, му нанесъл силен удар с юмрук с лявата ръка в лицето, под дясното око, в областта на дясната скула, в резултат на което пострадалият загубил съзнание и се свлякъл на земята. Охранителите в заведението св. А.Ю.Ш., св. Г.Л.М. и св. М.Е.М. излезли във фоайето, като първия се опитал да вдигне св. Т.. Когато св. Т.а излязла от тоалетната и видяла съпруга си с подуто дясно око и кръв по лицето, тя започнала да пита притеснено, включително и охранителите какво се е случило, но никой не й отговорил. Тогава св. Т.а подала сигнал на тел. 112. Т. бил откаран в МБАЛ - Разград.

Въпреки, че усещал силна болка в дясната половина на лицето, най вече в областта на скулата и окото, св.Т. отказал хоспитализация. Тъй като в следващите дни болката се засилила и отток не спаднал, на 25.12.2023г. той посетил очен лекар, който му назначил терапия. След като започнал лечението и оттока спаднал, на 02.01.2024г. св. Т. установил, че не виждал с дясното си око. След преглед в МЦ - Търговище, св. Т. по спешност бил насочен към МЦ „Зора“ гр. София, където на 06.01.2024г. му била направена операция От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство 3 съдебно медицинска експертиза, се установява, че на св. М.В.Т., били причинени следните увреждания: Хематом на меки тъкани на дясна орбита, кръвоизлив под конюнктивита на дясно око и отлепване на ретината с ретинално разкъсване и намаление на зрението до броене на пръсти. Уврежданията се преценявали по медико - биологичния признак:

Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване, като св. Т. разпознал и заявил, че извършител на деянието е подс. С. А. Л..

В хода на съдебното следствие е била назначена съдебно – техническа експертиза от заключението, на която се установява проведена комуникация от мобилното устройство на св. М. Т. и лице, записано в телефона като „следовател Й. И.нов“. Комуникацията е проведена на 24.01.2024г. и на 31.01.24г. относно установяване самоличността на извършителя на престъплението. От снетите от паметта на телефона кадри от приложението „Viber„ се установява, че „следовател Й. И.нов“ е изпращал на свидетеля снимки на заподозрени като извършители на деянието лица за разпознаване като такИ.. На 24.01.2024г. около 14,31ч. „следователят„ започва да изпраща снимки на свидетеля на лица, като първата е на подс. С. А. Л.. За тази снимка св. Т. отговаря „По-скоро мисля, че не е той“. В крайна сметка от фейсбук страница на „Boxing Pro“, св. Т. разпознава нападателя си, категорично, включително и съпругата му видно от приложените чатове/л.38, 39 от ДП/, който е различен от подс. С. А. Л..

В дадените обсянения в с.з. подсъдимият Л. не се признава за виновен. Сочи, че преди Нова година тръгнал на дискотека „Но Мърси“, като на входа на дискотеката станал инцидент с мъж на средна възраст, който се заяждал с него ударил го и му скъсал синджирчето, след което подсъдимият си тръгнал.

Така установената фактическа обстановка е установено от събраните гласни и писмени доказателства и докателствени средства от досъдебното и съдебно поризводство.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на събрания на съдебното следствие доказателствен материал, с който настоящия въззивен състав изцяло се солидаризира.

Първия съд е дал отговор на въпроса въз основа на кои доказателства е приел за установени фактическите констатации, на които е изградил своите правни изводи. Първия съд не е кредитирал резултатите от извършеното разпознаване, с което настоящият състав се съгласява, но не по съображенията изложени в съдебния акт, тъй като намира, че при извършеното процесуално-следствено действие са били спазени изискванията на чл.170 и чл.171 от НПК. Непосредствено преди провеждане на разпознаването е проведен разпит на разпознаващия за обстоятелствата по чл.170 НПК, подсъдимият е представен за разпознаване заедно с три сходни по външност лица. Предварителното показване от страна на полицейския служител на снимки на лица, не опорочава извършването му. Практиката на ВКС е константна, че предварителното показване от старана на служителите на полицията на снимки, е сред типичните оперативно издирвателни мероприятия осъществявани от органите на реда, с цел разкирване на престъпления и идентифициране на участниците. Това не опорочава извършеното в последствие разпознаване по реда на НПК. Липсват и данни за 4 оказано влияние, или насочване на свидетеля към лицето, което трабва да разпознава на живо. Отделен е въпросът за анализа и оценката на резултатите от разпознаването и установените от него обстоятелства, които следва да са извършени съобразно цялата останала доказатлествена съвкупност по делото. В случая в показанията си в съдебното прозводство пострадалия св. М. Т. сочи, че не може да разпознае момчето, което го е ударило. Дори, когато му били пращани снимки с евентуалните извършители по приложението „вайбър“ твърдял, че имало прилика, но не бил сигурен. Потвърждава, че в районното разпознал подсъдимия, но преди това същата снимка на това момче му била изпращана и тогава имал съмнения, че е той. Не е 100% сигурен относно фигурата и лицето на подсъдимия, че той е извършителят на деянието. Сочи също така, че когато правил описанието му на досъдебното производство на моменти се зачудвал, защото мястото било по-тъмно“ и не е 100% сигурен. Не разпознава подсъдимият, който видял в съдебната зала и според заявеното от него в съдебното заседание: „лицето, което ме удари нея вечер според мен не е в залата“.