Решение № 9 от 15.01.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 127б, ал. 6 от СК.

Постъпила е въззивна жалба от П. В. Д. чрез адв. П. Б. – АК Перник против Решение № 1101/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3631/2025 г. по описа на РРС, с което е оставена без уважение молбата на П.

В. Д. ЕГН:********** с адрес гр. С., ул. "К." № **, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Ц.

Г. Д. ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Р., ул. "К. В." № **, вх. *, ет. *, ап.

** за налагане на забрана за напускане на страната на детето им М. П. Д.

ЕГН**********, поради конкретен и явен риск от незаконното му извеждане и промяна на обичайното му местопребиваване, като неоснователна.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за това, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, които водят до неправилност на съдебния акт.

Твърди се нарушение на процесуалните права на молителя П. Д. и възможността да участва в производството по делото, тъй като проведеното по делото открито съдебно заседание е станало без за това да бъде уведомен той лично като молител, с което е бил лишен от възможността да участва във всички процесуални 1 действия, както и да доведе допуснатия му свидетел, чрез чийто показания да докаже своите твърдения. Счита, че съдът погрешно е приел, че е редовно уведомен за заседанието, а в действителност призовка за същото не му е връчена нито лично като страна, нито на адв. Б. като негов процесуален представител. Навежда доводи за това, че е прието погрешно от съдебния състав, че адв. Б. е уведомен за насроченото съдебно заседание по делото на 01.07.2025 г., но всъщност не е посочено как е станало това уведомяване.

Нещо повече – дори да се приеме, че 01.07.2025 г. е датата на която е станало уведомяване, то отново уведомяването е нередовно, тъй като се е случило едва два дни преди датата на откритото съдебно заседание. Счита, че с даването на ход на делото, както и с даването на ход по същество на спора, грубо са нарушени редица правни принципи и негови процесуални права, с което е нарушено и правото му на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 6 ЕКПЧОС. Счита за неправилни аргументите на съда, че естеството на спора суспендира действието на Гражданския процесуален кодекс. Позовава се на това, че никъде в Семейния кодекс не е уреден специален ред за разглеждането на спора по чл. 127б СК, който да изключва приложението на чл. 56, ал. 3 ГПК. Акцентира върху това, че при бързото производство по реда на ГПК също са предвидени по-кратки срокове на обжалване, но това не значи, че правилата за уведомяването и връчването на призовки на страните са променени или отменени.

По същество на спора счита, че нe може да cc приеме за законосъобразен изводът на Районен съд Русе за това, че не е налице опасност детето М. П. Д. да бъде неправомерно изведено от страната от своята майка.

Счита, че от събраните по делото дaнни ca налице индикации, които биха мoгли да се характеризират като конкретен и явен риск по смисъла на чл. 1276 СК. Позовава се на изложеното от майката Ц. Д. при изслушването й от съда за това, че е провела проучване на училищата в Дубай, както и че е имала желание детето дa продължи образованието си там.

C оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото зa ново разглеждане от друг състав нa Районен съд Русе, като в условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, по силата на което да уважи подадената от него молба с правно основание чл. 1276 от Семейния кодекс.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. Г. Д., в който са развити доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Въззиваемата счита, че решението е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Счита, че не са налице сочените от въззивния жалбоподател процесуални нарушения.

Позовава се на това, че видно от отбелязването в делото, адв. П.

Б., който е пълномощник на страната и при условията на чл.39 от ГПК, е уведомен за предстоящото съдебно заседание по телефона на 01.07.2025 година и за това е направено отбелязване върху списъка на призованите лице от връчителя като по този начин е спазена процедурата по чл.42,ал.3 във вр. с чл.44,ал.2 от ГПК за връчване на съобщението за съдебно заседание. Сочи, че следва да се има предвид, че законодателят е предвидил производството по този вид дела да се проведе в срок от 14 дни и в този срок да завърши с решение, което налага именно призоваване по телефона с оглед бързината на производството.

По отношение на второто съществено процесуално нарушение, което се твърди във въззивната жалба относно нередовно уведомяване, а именно осъществено едва два дни преди датата на откритото съдебно заседание счита, че действително разпоредбата на чл.56,ал.3 от ГПК изисква призоваването да се извърши не по-късно от една седмица преди съдебното заседание, но счита, че в случая става въпрос за една различна и нова съдебна процедура, която е уредена в чл.127б от Семейния кодекс и тази процедура се явява специална по отношение на общите правила, предвидени в ГПК, поради което предвидената процедура и процесуални срокове суспендират изискването на разпоредбата на чл.56,ал.3 от ГПК и първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че молителят Д. е редовно уведомен за насроченото съдебно заседание и е дал ход на делото в негово отсъствие.

По същество на спора аргументира липсата на риск от незаконно извеждане на детето извън Република България. Пътуването на детето винаги е ставало със знанието и съгласието на неговия баща, за което има приложена разменена между родителите кореспонденция, от която се установява, че дори и когато майката и детето са посетили Дубай, бащата макар и дал пълномощно за извеждането на детето в държави членки на ЕС, е бил уведомен за крайната 3 дестинация на пътуването и е бил съгласен с това.

Счита, че от установената по делото фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин се установява, че не са налице елементите от състава на разпоредбата на чл. 127б от СК във вр. с чл. 32, пар. 1, б. “в” от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. Конкретен и явен риск, по смисъла дефиниран в Регламента, в настоящият казус изобщо не съществува и никога не е съществувал именно защото при всяко пътуване бащата е бил уведомяван както за дестинацията, така и за продължителността и местопребиваването на майката и детето и съответно е давал съгласие за тези пътувания. Всеки един важен въпрос относно бъдещето на детето е обсъждан от майката и бащата и майката не предприемала нито едно действие без съгласието на неговия баща.Следователно детето има един нормален и щастлив живот в защитена среда и не е подложено на какъвто и да било риск по смисъла на закона.

Не е налице и хипотезата на чл.127б,ал.2 от СК/както в настоящата, така и в предходната редакция на разпоредбата/, тъй като никога и по никакъв повод детето М. не е извеждано от страна незаконно и в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права респективно на режима на лични отношения, установен със съдебното решение.

Моли решението на РРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 127б, ал. 6 от СК , от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

4

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РРС е образувано по искова молба на П. В.

Д. чрез адв. П. Б. – АК Перник срещу Ц. Г. Д., с която е предявено искане по чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето М. П. Д. ЕГН**********, поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родителя и негова майка баща Ц. Г. Д., ЕГН:

**********.

С решението си първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение като е приел, че съобразявайки конкретните особености на случая, не се установяват визираните от закона предпоставки за налагане на поисканото ограничение по отношение на детето М. П. Д. и събраните по делото доказателства не дават основание да се направи извод, че след като бащата не е дал съгласие за записване на детето в учебно заведение в чужбина (ОАЕ), майката е склонна да направи това противно на неговата воля, за което са изложени подробни доводи. Приел е, че майката по никакъв начин не възпрепятства контактите между детето и неговия баща, а напротив насърчава същите и само въз основа на поставения за обсъждане с молителя въпрос относно детето им да бъде записано в учебно заведение в Дубай и възможност това да се направи, не може да се приеме, че е налице риск от незаконно извеждане на детето в чужбина по смисъла на чл. 127б, ал.2 СК. Отчел е и обстоятелството, че поисканата ограничителна мярка съществено би засегнала гарантираната за всяко дете свобода на предвижване, която включва както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната в която то живее, така и свободното да напуска и се завръща в тази територия ( чл. 35 КРБ, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН) и с оглед особеностите на конкретния случай, това засягане би било доста осезаемо с оглед начина на живот и възможностите на двамата родители и детето им да пътуват. Поради това е счел, че налагането на поисканото ограничение следва да бъде допускано само в изключителни случаи, какъвто не е настоящия, тъй като е очевидно, че в случая детето има изградена силна емоционална връзка и с двамата си родители, майката не е 5 предприела действия за отчуждаването на другия родител, още по-малко с поведението си да е демонстрирала, че няма да зачете волята на бащата детето да не бъде записвано в учебно заведение в Дубай.

Тези изводи на първоинстанционният съд изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, респ. въз основа на нея и доказателствата по делото е направил правилни изводи, което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря.

Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка относно релевантните за спора факти. Допуснатите от въззивният съд свидетелските показания, не водят до изводи различни от вече формулираните от първостепенния съд, а именно, че не може да се направи извод за наличие на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето М. П. Д., роден на **.**.**** г. извън пределите на Република България от неговата майка Ц. Г. Д..

Допълнително събраните във въззивната инстанция гласни доказателства затвърждават убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното решение.

Новата разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда за разглеждане на искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата. Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Съгласно ал.4 на чл.127 б СК, съдът уведомява незабавно органите на граничен контрол при Министерство на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.