Решение № 64 от 24.07.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Чирпан, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря М.а В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200022 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Д.И.Д., ЕГН **********, адрес гр. Ч., ул. И.В. **, чрез адв. Светослав Митков Миневски от АК – Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул.

Х.Д.Асенов № 87, ет. 6, оф. 2 против наказателно постановление (НП) № 25-0375000628/10.12.2025 г. издадено от началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 3 000 лева/ 1533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, редовно призовани не изпращат представител, но в писмено становище считат, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, и правилно и законосъобразно.

Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издаденото наказателно постановление, поради 1 което е процесуално допустима.

С Наказателно постановление (НП) № 25-0375-000628/10.12.2025 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан въз основа на АУАН Серия GA № 3284280/30.10.2025г. на Д.И.Д., на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 3000.00 лева/ 1522.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104Б т. 2 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 30.10.2025 г. в 11.40 часа в гр. Чирпан по ул. И. А. до номер 12 в посока на движение ЮгСевер управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес Ц220 ЦДИ, с рег. номер ***, като след предприемане на маневра завой наляво, за да навлезе в кръстовището в посока изток-запад при сухо пътно платно водачът използва път за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари, рязко сменя предавките, извършвайки резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на задните гуми. Отклонява и преплъзва задната част на автомобила последователно в ляво и вдясно, като с поведението си създава непосредствена опасност за здравето и живота на другите участници в движението.

От правна страна съдът приема следното:

При разглеждане на жалбата съдът не е ограничен единствено от изложените в нея възражения, а дължи служебна проверка на цялото административнонаказателно производство, включително относно компетентността на административнонаказващия орган, спазването на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, съответствието им с изискванията на закона, както и правилното приложение на материалния закон и доказаността на административното обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За да е налице нарушение на тази разпоредба, следва по несъмнен начин да бъде установено, че водачът съзнателно е използвал пътя не съобразно неговото предназначение, като с поведението си е преследвал цел, различна от нормалното участие в пътното движение. Не всяко поднасяне на автомобила, превъртане на задвижващите колела или краткотрайна загуба на сцепление обуславя автоматично осъществяване на състава по чл.

104б, т. 2 ЗДвП. Необходимо е от всички събрани по делото доказателства да се установи, че водачът умишлено е използвал пътя за демонстративно управление или за извършване на действия, несъвместими с предназначението му като елемент от пътната инфраструктура.

В производството по ЗАНН тежестта да установи по безспорен начин всички елементи от състава на административното нарушение лежи върху административнонаказващия орган. Наказателното постановление не се ползва с материална доказателствена сила, поради което изложените в него фактически констатации подлежат на 2 пълна и самостоятелна проверка от съда въз основа на всички събрани по делото доказателства. При наличие на съмнение относно осъществяването на който и да е елемент от състава на нарушението, същото следва да бъде разрешено в полза на санкционираното лице, съобразно принципа in dubio pro reo, приложим и в административнонаказателното производство.

В настоящия случай спор между страните относно авторството на деянието не съществува. Спорен е единствено въпросът дали установеното по делото поведение на жалбоподателя осъществява признаците на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Именно поради това съдът следва да извърши задълбочена преценка на всички събрани доказателства – свидетелските показания, представения видеозапис и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като ги обсъди както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че административното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

По делото са събрани както гласни, така и писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства, изразяващи се в представения видеозапис, чиято автентичност е била предмет на назначената съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че по представените файлове не се констатират признаци на манипулация или последваща техническа обработка, като същевременно не може да бъде направен категоричен извод дали предоставените файлове представляват пълния оригинален запис поради липсата на първичния носител и съпътстващите го технически данни. Това обстоятелство обаче не препятства възможността съдът непосредствено да възприеме съдържанието на видеозаписа и самостоятелно да формира вътрешното си убеждение относно доказаността на административното обвинение.

При анализа на свидетелските показания съдът отчита, че единствен очевидец на процесното събитие е свидетелят Г. М.. Свидетелите И. Р. и Д. Ж. не са възприели лично начина на управление на автомобила, а са формирали възприятията си след преглед на видеозаписа, поради което техните показания в тази им част не представляват непосредствени възприятия относно самото деяние, а възпроизвеждат направената от тях преценка на съдържанието на записа.

При това положение именно видеозаписът представлява най-обективният доказателствен източник относно начина на управление на процесния автомобил и съдът следва да изгради фактическите си изводи преди всичко въз основа на непосредственото му възприемане, а не единствено въз основа на субективната интерпретация на отделните свидетели.

След извършения непосредствен преглед на видеозаписа съдът не достига до категоричен извод, че водачът е осъществил описаното в наказателното постановление поведение, а именно преднамерено да е извел автомобила извън контрол чрез презавИ.е, 3 довело до загуба на сцепление на задните гуми, с последователно отклоняване на задната част на автомобила наляво и надясно, използвайки пътя за обществено ползване за цели, различни от неговото предназначение. От съдържанието на записа не се установяват по несъмнен начин демонстративни действия, насочени към т.нар. „дрифт“, нито поведение, от което безспорно да може да се направи извод, че водачът съзнателно е използвал пътя за друга цел, различна от превоза на хора и товари.

Съдът отчита, че свидетелят М. описва възприета от него опасна маневра, а полицейските служители възпроизвеждат впечатленията си от видеозаписа. Тези доказателства обаче не намират достатъчна степен на потвърждение при непосредственото възприятие на самия запис от съда. В тази връзка съдът намира, че между отделните доказателствени източници съществува несъответствие относно характера и интензитета на извършената маневра, което не позволява да се приеме за безспорно доказано описаното в наказателното постановление административно нарушение.

При това положение съдът приема, че по делото е останало неотстранено съмнение относно осъществяването на обективните признаци на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Това съмнение не може да бъде преодоляно чрез предположения или чрез възприемане на фактическите констатации в наказателното постановление като предварително установени, доколкото последното не се ползва с материална доказателствена сила. При недоказаност на административното обвинение следва да намери приложение принципът in dubio pro reo, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на направените по делото разноски. По делото са представени договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 369 евро. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.

Производството се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са три открити съдебни заседания, разпитани са трима свидетели, назначена и изслушана е съдебнотехническа експертиза, събрани са допълнителни писмени доказателства и е осъществена активна процесуална защита от процесуалния представител на жалбоподателя. При тези обстоятелства съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с характера, обема и сложността на извършената защита и не е прекомерно, поради което ОДМВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 369 евро, представляваща сторени по делото разноски.

Съдът констатира, че възнаграждението на назначеното по делото вещо лице е изплатено от бюджета на съда. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, 4 направените от съда разноски административнонаказващия орган. следва да бъдат възложени в тежест на

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0375-000628/10.12.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на Д.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 369 (триста шестдесет и девет) евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати по сметка на Районен съд – Чирпан сумата 320 евро, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

5