Решение № 284 от 12.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Горна Оряховица, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101867 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.342, ал. 1 от ТЗ.

Производството е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Теленор България” ЕАД искове за установяване, че П. Й. Т. от гр. С. дължи на ищеца сумите:

-от 99,69 лв. представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги в периода 15.04.2019 г. – 14.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги 08.05.2019г.;

-от 75,80 лв. дължима по Договор за лизинг от 08.05.2019 г. за мобилно устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Copper”, от която 72,01 лв. представлява 19 незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2019 г. – месец април 2020 г., както и сумата от 3,79 лв. начислена на основание чл. 1, ал. 2 от договора;

-от 216, 94 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 08.05.2019 г. за мобилен номер 359892911820, от която сума 67,47 лв., представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 149, 47 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно 1 устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Copper”, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2021 г. до окончателното й плащане, ведно с присъдените по заповедното производство разноски в размер на общо 205 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.

№749/2021г. на ГОРС.

Особеният представител назначен на ответника П. Й. Т. оспорва исковете. Счита, че дружеството не доказва реално да е предоставило достъп до мобилните си услуги до ответника. Намира, че не са налице доказателства въпросното мобилно устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Copper” реално да е предадено на ответника. Оспорва представените фактури. Намира клаузите за неустойка за неравноправни, съответно нищожни, позовавайки се на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във вр. с чл.143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във вр. с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Оспорва неустойката начислена за стандартната цена на мобилния апарат, посочвайки че не е ясно, как дружеството е определило реалната цена на същото.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото ч.гр.д. № 749/2021 г. на ГОРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 99,69 лв. представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги в периода 15.04.2019 г. – 14.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги 08.05.2019г.; сумата от 75,80 лв. дължима по Договор за лизинг от 08.05.2019 г. за мобилно устройство „ Nokia 2.1 Dual Blue Copper”, от която 72,01 лв. представлява 19 незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2019 г. – месец април 2020 г., както и сумата от 3,79 лв. начислена на основание чл. 1, ал. 2 от договора; сумата от 216, 94 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 08.05.2019 г. за мобилен номер 359892911820, от която сума 67,47 лв., представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 149, 47 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство „Nokia 2.1 Dual Blue Copper”, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 2 датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2021 г. до окончателното й плащане, ведно с присъдените по заповедното производство разноски в размер на общо 205 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №749/2021г. на ГОРС.

В исковото производство е представен договор за мобилни услуги, сключен на 08.05.2019 г., видно от който на потребителя са предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент от 26,99 лева. С договор за лизинг от същата дата на абоната е предоставен мобилен апарат „Нокия” при задължение на лизингополучателя да заплати по договора 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които в размер 3,79 лева. Абонатът е подписал декларация-съгласие, видно от която е получил екземпляр от Общите условия на мобилния оператор и Приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни лица. Приети са фактури № 7288746167/15.05.2019 г., № 7290051000/15.06.2019 г.,

№

7291361368/15.07.2019 г.,

№

7292693999/15.08.2019 г. и № 7294017471/15.09.2019 г. на стойност 269,43 лева за периода 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., фактура №7240870203 на стойност 163,95 лева за периода 05.10.2017 г. – 04.11.2017 г., фактура №7265517611 на обща стойност 392,42 лева за периода 08.05.2019 г. – 15.06.2019 г. Изискуемият остатък от лизингови вноски за мобилен апарат „Нокиа” е в общ размер от 46,67 лева, а за неустойки за предсрочно прекратяване на договора и отстъпка от продажната цена на мобилното устройство в общ размер на 149,47 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни иска, както следва:

- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът П. Й. Т. дължи на "Теленор България" ЕАД сумата от 99,69 лв., незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от дата 08.05.2019 г., потребени в периода от 08.05.2019 г. до 14.09.2019 г.;

- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът П. Й. Т. дължи на "Теленор България" ЕАД сумата от 75,80 лв., представляваща 3 неизпълнено задължение по договор за лизинг от 08.05.2019 г.;

- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр, чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. Й. Т. дължи на "Теленор България" ЕАД сумата от 216,94 лв. –дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ***.

Фактът, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по процесния договор, не е спорен между страните, а и се доказва от представените договори. Съгласно тях ищцовото дружество предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договорите да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са представени издадени от ищеца фактури, касаещи процесния отчетен период, заедно с приложени към тях справки, в която са описани подробно потребените услуги – брой минути разговори, мобилен интернет и др.

Процесуалния представител на ответника не оспори размерът и основанието на начислените суми за използваните мобилни услуги. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като на ищеца се 4 присъди сумата от 99,69 лв. по договор за мобилни услуги от 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 16.04.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка и договора за лизинг от 08.05.2019 г. Същият има правната характеристика на договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по тези договори, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговата вещ - мобилен апарат „Нокия” за уговорения между страните период.

Фактическото предаване на лизинговите вещи от лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от последния в съответствие с клаузата на чл. 4 от договора/стр. 10/.

Назначения на ответника особен представител не е оспорил авторството на положения подпис върху документа на договора и доколкото същият обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да приеме за осъществил се факта на предаване на лизинговата вещ. Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.

По договора за лизинг с предмет ползването на мобилен апарат „Нокия” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца възнаграждение в общ размер на 75,80 лв. чрез изплащането на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,79 лв. с ДДС. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на това му задължение, но същият нито твърди, нито представя доказателства за извършено плащане на дължимите погасителните вноски в периода м. 09.2019 г. – м. 04.2021 г. Неизпълнението на задължението за плащане дава право на лизингодателят да претендира заплащане на 19 месечни погаситени вноски и допълнителна от 3,79 лв по чл. 1, ал. 2 от договора.

Следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК -16.04.2021 г,, сключения между страните договор за лизинг е с 5 изтекъл срок на действие, съответно падежът на всяка една лизингова вноска съгласно договора е настъпил, поради което ответникът дължи заплащането им. В този смисъл е т. 1 от постановеното ТР-8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в която се сочи, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Към 16.04.2021 г. задължението на ответника за лизингови вноски относно ползването на мобилен апарат „Нокия” е в общ размер на 75,80 лв.

След като ответникът не е заплатил тази сума претенцията за лизингови вноски по този договор за лизинг се явява основателна до предявения размер.

По тези съображения съдът намира, че по делото се доказа в полза на ищеца, че е възникнало действително вземане за сумата от общо 175,49 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси, използвани услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, поради което исковата претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена.