Определение № 4259 от 23.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 231/2026
- Вид
- Определение № 4259
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Виктория Руменова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4259 гр. София, 23.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500231 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 379085/19.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от В. С. С., действащ чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от управителя адв. Д.М. срещу Определение №47926/18.11.2025г., постановено по гр.д. № 22057 по описа за 2025 г. на СРС, ГО, 33ти състав, с което е отхвърлена молба вх. № 324645/06.10.2025 г. на частния жалбоподател за изменение на Решение № 16846 от 16.09.2025 г. постановено по гр.д.
№ 22057 по описа за 2025 г. на СРС в частта му за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Искането за присъждане на разноски е допустимо, доколкото е направено в законоустановения за това срок, а именно до приключване на устните състезания, като са приложени и изискуемите доказателства за реалното заплащане на разноските – списък с разноски по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, който служи за разписка, доколкото е посочено заплащане в брой, при подписване на договора. Позовава се на постановките на Тълкувателно решение №1/2020 год. от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС за да обоснове, че съдът е имал задължението да следи служебно за нищожността на правната сделка или клаузи от нея, тъй като е от значение за предмета на делото. Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което искането по чл. 248 ГПК да бъде уважено.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба „Фератум България“ ЕООД.
1
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:
Производство по гр.д.№ 22057/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 33ти състав образувано по искова молба на В. С. С. против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лев, частична претенция от 11,75 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №1235351 от 30.01.2023 год., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 15.04.2025 год. до погасяването.
С молба с вх. №297726 от 11.09.2025 год. ищецът е направил искане по реда на чл.214 ГПК за изменение на иска, като размерът се увеличи на сумата от 11,75 лева. В същата молба е направено искане от процесуалния представител на ищеца делото да се гледа в негово отсъствие поради служебна ангажираност. Приложен е списък с разноски по чл.80 ГПК, в който като сторени разноски са посочени заплатена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева. За доказване реалното заплащане на последното е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че претендираната сума е платена в брой, при подписване.
По делото е проведено едно съдебно заседание на 11.09.2025 год. , в което съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал поисканото от ищеца изменение в размера на предявения иск.
С Решение № 16846 от 16.09.2025 г. постановено по гр.д. № 22057 по описа за 2025 г. на СРС съдът е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на В. С. С. сумата от 11,75 лева, представляваща платена без основание от ищеца сума по договор за потребителски кредит №1235351 от 30.01.2023 год. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 15.04.2025 год. до погасяването. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, районният съд е приел, че е налице злоупотреба с права, тъй като между страните има приключило с влязло сила съдебно решение предишно производство, в което е установена недействителността на процесния договор и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 108,25 лева, представляваща получена без основание от ответника сума за възнаграждение за поръчител. С решението са присъдени разноски в размер на 2251,36 лева, от които 1800 лева за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предмет на производството по гр.д. № 22057/2025 г. по описа на СРС, 33 състав е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с цена на иска 11,75 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 1235351/30.01.2023, получена без основание от кредитодателя „Фератум България“ 2
ЕООД. С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, а с молба от 11.09.2025 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие, сключен между В. С. С. и Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ и доказателства за плащане на възнаграждение в размер на 2200 лева.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба вх. № 324645/06.10.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ за допълване на Решение № 16846 от 16.09.2025 г. постановено по гр.д. № 22057 по описа за 2025 г. на СРС в частта му за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева.
С обжалваното определение е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК. За да постанови обжалвания акт, районният съд е посочил, че с решението е изложил подробни съображения, въз основа на които е направен изводът, да не бъдат присъждан на ищеца като разноски адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от исковете.
Упражняването на това право следва да бъде съобразено със задължението на страната, предвидено в чл. 3 от ГПК, а именно да бъде упражнено добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В конкретния случай, от представения по делото и приет като доказателство препис от Решение № 5064/23.03.2025 г. по гр.д. № 56779/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, се установява, че ищецът В. С. С. е предявил иск срещу „Фератум България“ ЕООД за установяване недействителността на договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № 1235351/30.01.2023 г., както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 108,25 лева, платено на основание сума за възнаграждение за поръчител. С решението ответникът „Фератум България“ ЕООД е осъден да заплати на В. С. сумата от 2251,36 лева – разноски по делото, от които 1800 лева – адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на предмета на настоящото производство, а именно иск за 3 заплащане на сумата от 11,75 лева (предявен първоначално като частичен иск от 1 лев), както и че в производството по гр.д. № 56779/2024 г. по описа на СРС, 48 състав процесуален представител на ищеца е бил адв. Д.М., то правилно районният съд, като е взел предвид сбора на претендираните в двете производства суми за разноски, както и защитавания от ищеца интерес, е приел, че присъденото с решението на СРС, 48 състав адвокатско възнаграждение многократно надвишава цената на исковете. С присъждането на допълнително възнаграждение в размер на 2000 лева, общата сума, получена от адвоката във връзка с разрешаване на един правен спор в две производства, ще надвиши значително защитавания интерес. Освен това, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съд, че настоящия спор има ниска фактическа и правна сложност, поради това, че има влязло в сила съдебно решение по основните преюдициални въпроси. Всички тези обстоятелства водят до извода, че упражняването на правото на иск е свързано с други цели, различни от защитата на нарушени права, т.е. упражнено е недобросъвестно и следва да бъде санкционирано.
Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 3 от ГПК разноски в настоящото производство не са дължими и обжалваното определение е правилно.
Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 379085/19.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от В. С. С., действащ чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от управителя адв. Д.М. срещу Определение №47926/18.11.2025г., постановено по гр.д. № 22057 по описа за 2025 г. на СРС, ГО, 33ти състав, с което е отхвърлена молба вх. № 324645/06.10.2025 г. на частния жалбоподател за изменение на Решение № 16846 от 16.09.2025 г. постановено по гр.д.
№ 22057 по описа за 2025 г. на СРС в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4