Решение № 675 от 11.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500650 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№52690/12.12.2025г., подадена от Д. Г. Н., ЕГН **********, А. П. Н., ЕГН **********, Г. П. Н., ЕГН **********, В. П. Н., ЕГН

**********, чрез Таня Илиева – БАК, срещу решение №2418/15.11.2024г., постановено по гр.д. №193/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на Д. Г. Н., ЕГН ********** от ***, Г. П. Н., ЕГН ********** от ***, В. П. Н., ЕГН **********, Г. П. Н., ЕГН ********** от ***, и А. П. Н., ЕГН ********** от ***, предявен против Я. П. П., ЕГН ********** от ***, М. Х. А., ЕГН ********** от ***, Р. Х. А., ЕГН ********** от ***, ЕГН - **********, В. Д.

Д., ЕГН ********** от с.Християново, общ.Стара Загора, Н. Д. Д., ЕГН **********, от ***, И. П. Е., ЕГН ********** от ***, С. М. С., ЕГН ********** от ***, В. А. А., ЕГН ********** от ***, и В. А. А., ЕГН ********** от ***, за осъждане на ответниците, на основание чл.72, ал.1 от ЗС да им заплатят, след приетото увеличение на иска, сумата от 20400 лв. частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 25000 лв., с която се е увеличила стойността на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, кв.Банево, вследствие на извършени от наследодателя на ищците подобрения, ведно със законната лихва, начиная от 12.01.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както следва: Я. П. - 4080 лв., частично от 5000 лв.; М. А. - 2040 лв., частично от 2500 лв.; Р. А. - 2040 лв., частично от 2500 лв.; В. Д. – 1020 лв., частично от 1250 лв.; Н. Д. – 1020 лв., частично от 1250 лв.; И. Е. – 2040 лв., частично от 2500 лв.; С. С. – 4080 лв., частично от 5000 лв.; В. А. – 2040 лв., частично от 2500 лв.; В. А. – 2040 лв., 1 частично от 2500 лв.

Съдът е осъдил Д. Г. Н., Г. П. Н., В. П. Н. и А. П. Н. да заплатят на С. М. С. деловодни разноски в размер на 1000 лв.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се изразява несъгласие е изводите на съда, че ищците по делото не провели пълно и главно доказване относно обстоятелството, че се явяват наследници на Г. П. Н.. Навеждат се доводи в тази насока, като в подкрепа на изложеното се представя удостоверение за наследници.

Излага се становище във връзка е твърденията за извършени подобрения в процесния имот. Посочва се, че в първоинстноционното производство бил представен и приет като доказателство НА№72,том IX, н.д.

№2535 от 1974г., съгласно който П. се легитимирал като собственик на нива, находяща се в землището на е. Банево, в местността „Сиври баир 2“, е площ от 9 дка.

Подчертава се, че подобренията (дейности по облагородяване на имота – прокарване на електричество, насипване на пръст, засаждане на трайни насаждения, изграждане на постройка за сезонно ползване) били извършени от П. преди влизане в сила на ЗСПЗЗ със съзнанието, че е собственик на основание извършената замяна е имоти, включени в блоковете на ТКЗС.

Твърди се, че действията, осъществени от децата на собственика, се извършвали от името и за негова сметка(търпими действия, е които се е подобрил имота на собственика – Решение №483/11.02.2012г. по гр.д.

№493/2012г. на ВКС).

Развиват се съображения във връзка е приложение разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС.

Излагат се аргументи относно изложеното в мотивите на решението, че ищците(въззивници) не се явявали добросъвестни владелци по реда на §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ, тъй като правото на наследодателя не било предоставено като ползване върху имота по силата на президиума на НС, на ДС или на МС.

Посочва се, че безспорно се установило по делото, че в имота е налице застрояване до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Направен е анализ на констатациите на вещото лице по извършената по делото експертиза. Излага се становище като се цитират разпоредби от ППЗТСУ и Наредба №5(отм).

Твърди се, че масивната постройка, построена през 1978г. отговаряла на нормативните изисквания за сграда, макар и построена без разрешително за строеж. Подчертава се, че съгласно заключението на вещото лице по извършената експертиза, всички подобрения допринесли за повишаване стойността на имота с 20400 лева(установено било електрифицирането на имота, наличието на сонда за вода, трайни насаждения, частична ограда).

Изразява се несъгласие е изводите на първоинстанционния съд, че ищцовата страна не ангажирала убедителни доказателства относно момента към който са извършени подобренията.

2

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото експертиза.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановаване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените искови претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от Я. П. П., С. М. С., М. Х. А., И. П. Еленска, В. А. А. и В. А. А., чрез адв.П.Чернокожева – БАК.

Твърди се, че постановеното решение не страда от посочените в жалбата пороци.

Посочва се, че правилно районният съд достигнал до изводи, че ищците не провели пълно и главно доказване на твърденията си, че са наследници на Г. П. Н.; че на същия е било предоставено ползване на имота по силата на актове на Президиума на НС, на ДС или на МС и че същият попада сред лицата по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че Н. извършил съответните подобрения.

Оспорва се изложеното в жалбата, че безспорно се явявало по делото обстоятелството, че въззивниците са наследници на Г. П. Н.

(респективно, че имат права на ползватели по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ).

Посочва се, че съгласно заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза, в имота не са били извършени подобрения, постройките са незаконни и е необходимо извършването на допълнителен ремонт и преустройство, за да се изпълнят законовите изисквания за сграда.

Подчертава се, че приетото по делото разрешение за строеж било издадено на Д. Г. Жекова, като не се установила роднинска връзка с Г. П. Н..

Заявява се, че от представените в първоинстанционното производство доказателства, не се установило твърдените подобрения да са извършени до 01.03.1990г. от Г. П. Н. в качеството на ползвател.

Навеждат се доводи във връзка е приложение разпоредбата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението по извършената експертиза.

Излага се становище, че предоставянето за ползване следвало да бъде установено с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изисквания на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ(Указ №596 на Президиума на Народното събрание от 1967г.; Указ на Държавния съвет от 1989г.; постановления на МС№21 и 23 от 1963г; №12 от 1971г.; №76 от 1977г.№1 от 1981г.; №11 от 1982г.; №30 от 1985г.

№26.58 и 67 от 1987г. и №34 от 1989г.

Развиват се съображения във връзка е твърденията на въззивниците, че същите следвало да се считат на още по - голямо основание за добросъвестни подобрители, тъй като Г. П. Н. считал себе си за собственик въз основа на нотариален акт.

Посочва се, че ищците в първоинстанционното производство не доказали предявните искове по размер, като се излагат аргументи в тази насока.

3

Твърди се, че предявените искове били погасени по давност, която тече от влизане в законна сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изм. ДВ,бр.28 от 03.04.1992г., е който се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, ДС и на МС.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание в чл. 72, ал. 1 от ЗС във вр. с §4в от ЗСПЗЗ, а искането за задържане – чл. 72, ал. 3 от ЗС.

От представено удостоверение за наследници изх. № 94-019869/23.03.2023 г. е видно, че ищците са наследници на Г. П. Н., поради което за тях е налице активна процесуална легитимация.

Установено по делото е, че с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, дадени в замяна срещу имоти включени в блокове на ТКЗС № 72, том IX, дело 2535/1974 г., Г. П. Н. е признат за собственик на нива, находяща се в землището на с. Банево, в местността „Сиври – баир“ II, с площ от 9 дка, при граници: север – път за Миролюбово, юг – Айтоска пътека, изток – блок на ТКЗС с. Миролюбово. Нивата му е дадена в замяна срещу включени в блока на ТКЗС „Христо Ботев“ - гр. Бургас, филиал с. Банево ниви от 9 дка, от които една нива от 5 дка, заменена с протокол от 18.03.1960 г. и друга нива от 4 дка, заменена с протокол от 01.09.1964 г., и двата издадени от ТПС Комисия.

На 17.07.1978 г. е издадено Разрешение за строеж № 199, с което се разрешава на Д.Г.Ж. да построи сезонна постройка в местността „Сиври баир“ съгласно Постановление на МС 29 от 11.03.1975 г. по типов проект № 6 на ГНС, без зимник, без употреба на бетон, стоманобетон и желязна конструкция. От посоченото разрешение за строеж не се установява за кой имот се издава. От него е видно, че то не е издадено на Г. П. Н., който е признат за собственик на процесната нива, а на Д.Г.Ж.. Може да се направи извода, че разрешението за строеж е издадено на ищцата Д. Г. Н. (независимо от разликата във фамилните имена, която вероятно се дължи на обстоятелството, че се е омъжила и е приела фамилията но съпруга си), тъй като в документа е посочен адрес на Д.Г.Ж. – гр. Бургас, к-с „Изгрев“, бл. 42, вх. 2, ет. 3, който адрес съвпада с настоящия адрес на ищцата. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да се приеме, че Разрешението за строеж се отнася до процесния имот, още повече че в него е установено изграждането на постройки, които не отговарят на параметрите на издаденото Разрешение.

От решение № 8971П от 05.07.1994 г. е видно, че на наследниците 4 на П. П. (ответници в настоящото производство) е възстановено право на собственост в стари реални граници върху две ниви с площ от 6 дка и 10 дка, находящи се в зона на земеделско ползване по § 4 от ПЗР но ЗСПЗЗ но с.

Банево, местността „Шеф кайряк“. В тази връзка, кметът на Община Бургас, със своя заповед № 1398 / 29.05.2019 год., е възстановил правото на собственост на наследниците на П. П. върху новообразуван поземлен имот № 501.858 с площ от 4271 кв.м. по ПНИ на с.о. „Острица“, землище на кв.Банево, гр.Бургас, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас.

По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, с площ от 4270.84 кв.м., попадат части от имоти с №№ 14 и 15 – стари ниви, нанесени в помощния план, или части от имоти №№ 110 и 111 от кадастъра към помощния план към 1998 год., от които е новообразуван имот № 858. Експертът е констатирал, че в КР към помощния план от 1998 год., за имот № 111 с площ от 3067.71 кв.м., е вписан наследодателят на ищците, но без титул за собственост. Нива № 14 е записана в помощния план на наследници на П. П., а нива № 15 – на наследници на И.П..