Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 15.07.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Частно наказателно дело 173/2024
Вид
Решение № 57
Подписан
15.07.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разград, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело № 20243300200173 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Нойзидл ам Зее (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See), рег. № BH-ND/03/231000012535/23, постановено на 24.11.2023 г., влязло в сила на 12.01.2024 г. срещу българския гражданин З. Ч., роден на *** г., с последен известен адрес в гр. Цар Калоян, обл. Разград, *** и обичайно пребИ.ване на същия адрес.

Представителят на ОП-Разград в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, поради което предлага на съда да го признае и да постанови изпращането му за изпълнение.

В съдебно заседание засегнатото лице З. А. Ч. заявява, че се е разпоредил с процесното МПС през месец май 2023 г., а глобата е от месец юни 2023 г. В този смисъл представя договор с нотариална заверка на подписите от 26.05.2023 г. Заявява, че знае, че купувача променил регистрацията два месеца по-късно, както и че не е получавал информация за санкционния акт.

Видно от представените данни от Пътна полиция – Разград промяната на регистрацията е извършена на 30.06.2023 г. Засегнатото лице твърди, че не е получавал информация за санкционния акт. Засегнатото лице не се явява в последното по делото съдебно заседание.

Съдът съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при което прие за установено следното:

Видно от приложената справка от НБД “Население“, засегнатото лице З. А. Ч. е 1 български гражданин, роден на *** г. в гр. Разград, с постоянен и настоящ адрес в Цар Калоян, обл. Разград, ***, ЕГН **********, т.е. компетентен да се произнесе е ОС-Разград.

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Нойзидл ам

Зее (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See), рег. № BHND/03/231000012535/23, постановено на 24.11.2023 г., влязло в сила на 12.01.2024 г. срещу българския гражданин З. А. Ч. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 350 евро.

Решението е на несъдебен орган в Австрия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т.

1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение.

В графите Обобщено представяне на фактическото положение и описание на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, включително време и място, както и вид, и правна квалификация и законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на лицето изпълват състава и се санкционират съгласно законодателството на Австрия за това, че на 13.06.2023 г. в 06:44 часа, като водач на превозно средство с рег. № *** се движел в населено място:

Nichelsdorf, A4, StrKm 60,66, посока държавна граница Nichelsdorf, без да е заплатена зависещата от времето пътна такса за въпросното превозно средство (с допустимо общо тегло от не повече от 3.5 тона).

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 111 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11 включително.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на 2

БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 350 евро е 684.54 лева. Според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN На основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл. 6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис Разград за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Във връзка с възраженията на засегнатото лице съдът констатира, че представеният документ съдържа нужната информация изискването за изпращане от страна на издаващата държава на решението за налагане на финансова санкция.

Настоящото съдебно производство има само процесуален характер по оказване на правна помощ на издаващия орган, като не засяга каквито и да е въпроси от материалноправно естество. В този смисъл не подлежат на обсъждане и решаване въпроси по съществото на конкретния правен спор, касаещи финансовата отговорност на лицето и не могат да бъдат обсъждани обстоятелства по съществото на проведеното в издаващата държава административно наказателно производство, санкционираното деяние, авторството и вината на конкретното засегнато лице.

В този смисъл не могат да бъдат уважени възраженията на засегнатото лице, тъй като изясняването на въпросите по същество е изцяло в компетенциите на решаващия орган в издаващата държава и същите вече са били решени по съответния ред. Съдът на изпълняващата държава, в случая Република България, не може да изследва доказателствената обезпеченост на фактите по нарушението, посочени в Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, тъй като процедурата по признаване е подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите - членки.

Производството по чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС не допуска възражения, свързани с презумпцията за невиновност, както и инкорпориране на доказателства, касаещи самото нарушение. Сътрудничеството по наказателни дела се основава на принципа на взаимно признаване на решенията, намиращ израз в задължението на национален съд на една държава – членка, при съществуването на определени законови предпоставки да изпълни съдебен акт, постановен в друга държава – членка, като акт на собствената му юрисдикция, без да осъществява контрол върху него.

В постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че санкционираното лице е било уведомено за проведеното писмено производство с постановено решение по изискуемия от законодателството на издаващата държава начин и възможностите за обжалването му, като по делото не се установяват обстоятелства, внасящи каквото и да било съмнение относно верността на тези данни, освен голословното твърдение на самото засегнато лице. Посоченият адрес в поканата за доброволно плащане на просрочено задължение съвпада с неговия актуален такъв според НБД "Население", като в този смисъл съдът не намира основание да постави под въпрос 3 твърдението на издаващата държава, че е налице съответно уведомяване според нейното законодателство което се приема за напълно достатъчно за провеждане на процедурата от изпълняващата държава.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция на несъдебен орган в Австрия Областна администрация Нойзидл ам Зее (Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See), рег. № BH-ND/03/231000012535/23, постановено на 24.11.2023 г., влязло в сила на 12.01.2024 г. срещу българския гражданин лице З. А. Ч., роден на *** г. в гр. Разград, с постоянен и настоящ адрес в Цар Калоян, обл. Разград, ***, ЕГН **********, за това, че на 13.06.2023 г. в 06:44 часа, като водач на превозно средство с рег. № *** се движел в населено място:

Nichelsdorf, A4, StrKm 60,66, посока държавна граница Nichelsdorf, без да е заплатена зависещата от времето пътна такса за въпросното превозно средство (с допустимо общо тегло от не повече от 3.5 тона), което се санкционира от австрийския закон, и го привежда в изпълнение за сумата от 350 евро, с равностойност в български лева – 684.54 лв.

/шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/.

Изпраща решението, ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение, като незабавно бъде уведомен съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава и Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Варненския апелативен съд в 7дневен срок, считано от днес за прокурора и от връчване на съобщението за засегнатото лице, като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4