Определение № 2705 от 10.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2705 гр. Варна, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500846 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. М. В. от гр. Златоград, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 548/19.02.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104694 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са уважени предявени от ищцата К. М. В. против ответника, настоящ въззивник, Л. М. В. обективно кумулативно съединени искове по чл. 23, ал. 1 СК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М.

В. е едноличен собственик на следните недвижими имоти, поради трансформация на лично имущество:

1) поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м.;

2) 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива;

3) Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич – представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата;

4) поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прието за неоснователно възражението на ответника, 1 настоящ жалбоподател, че договорът за дарение, с който синът на страните е дарил на ищцата, настояща въззиваема, парична сума, е привиден в хипотезата на абсолютна симулация. Твърди се, че близките отношения между роднините по права линия (каквито са страните по твърдяния договор за дарение) не изключват абсолютната симулация на договора, като в случая не е обсъдена в съвкупност действителната обстановка и не е обсъдено и наведеното от ответника твърдение, че действителната воля на страните е била осуетяването придобитите имоти, находящи се в с. Генерл Кантарджиево, да бъдат част от режима на съпружеската имуществена общност, т. е., целта е била горните два имота да бъдат изключени от режима на съпружеската имуществена общност. Не е съобразено също, че представения договор за дарение на парични средства е антидатиран и няма достоверна дата спрямо ответника, а е съставен за целите на настоящия процес с цел увреждане на интересите му.

Оспорени са и изводите на съда, че апартаментът в гр. Добрич и поземленият имот в с. Топола, общ. Каварна, придобити през време на брака между страните, са придобити от ищцата с нейни лични средства – от предоставени й на нея потребителски кредити, рефинансиран с последващи кредити, с които е погасявала предходните. Счита, че по делото липсват доказателства, които да обосноват безспорен и категоричен извод за личния произход на паричните средства, послужили за закупуването на посочените два имота.

Не е отчетено също, че въззивникът редовно е превеждал парични суми в полза на ищцата, въззиваем поради което и изводът на съда в обратен смисъл е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени. Въззивникът претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.

С жалбата е направено искане за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, узнато от въззивника след постановяване на първоинстанционното решение, че ищцата е споделила пред познати на страните информация във връзка с проведеното производство (вероятно се има предвид исковото производство), касаеща представяне на антидатиран договор за дарение.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК (единият лично от въззиваемата, а другият – чрез процесуалния й представител) въззиваемата оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.

Съдът, като се запозна с делото, с жалбата и с отговорите на жалбата, констатира, че исковата молба е нередовна в следните насоки:

Според наведените в исковата молба, както и в последващата молба от 19.08.2024 год., твърдения, ищцата К. В. и ответникът Л. В. са бивши съпрузи, сключили са граждански брак на 18.10.1998 год., прекратен с развод с влязло в 2 сила на 09.06.2024 год. решение по гр. дело № 11404/2023 год. по описа на РСВарна. От 2007 год. страните са във фактическа раздяла – ищцата живее в гр.

Добрич, а ответникът – във ФР Германия. От 2007 год. ответникът напълно е дезинтересиран съпругата си и общото им дете, родено на 11.05.1999 год., ищцата сама се грижи за себе си и детето, а ответникът по никакъв начин не е взимал участие в грижите за семейството.

Ищцата твърди, че през време на брака е придобила възмездно поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м. и 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на с.

Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива, закупени от публична продан и възложени на ищцата с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год. Средствата за придобиването на гореописаните два имота са дарени на ищцата от сина на страните.

Твърди се също, че през време на брака с договор за продажба, скл. с нот. акт № 116/26.09.2019 год. по описа на нотариус № 535 ищцата е придобила жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, съставляващо обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич, находящо се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата, а с постановление за възлагане от 12.10.2020 год. по изп. дело № 275/2010 год. по описа на ЧСИ Л. Тасева с № 737, вписано в СлВп – Каварна, ищцата е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м. Горните два имота са придобити със средства от трудови възнаграждения на ищцата и от банкови кредити, погасявани със средства от продажбата на личен (придобит по наследство) имот на ищцата, както и със средства от трудови възнаграждения.

По – нататък в исковата си молба ищцата е посочила, че за придобиването на процесните имоти (всички четири имота, описани по – горе) ответникът няма никакъв принос – няма нито материално съдействие, нито косвено съдействие в придобиването им, с оглед фактическата раздяла на страните, датираща от 2007 год. и пълната дезинтересираност на ответника от грижите за семейството.

При така изложените твърдения е отправено искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен (индивидуален собственик) на всички, описани по – горе имоти: 1) поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м.; 2) 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива; 3) Самостоятелен 3 обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич – представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата и 4) поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м., поради трансформация на лично имущество.

При така изложените твърдения и отправен петитум, настоящият състав намира, че искавата молба е нередовна – липсва яснота относно броя на исковете за собственост относно имотите по пункт 1-ви и пункт 2-ри и начинът на съединяването им, налице е и противоречие между обстоятелствена част и петитум относно исковете за собственост на имотите по пункт 3-ти и 4-ти: Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич – представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр.

Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата и поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м.

По отношение на исковете за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м. и върху 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива, са изложени две групи твърдения: А) че са придобити със средства, получени по дарение и Б) че ответникът няма никакъв принос в присдобиването им, тъй като от 2007 година страните са във фактическа раздяла и ответникът не е учствал нито с влагане на средства от трудова или друга дейност, нито с личен труд, нито с с грижи за общото дете на страните, нито с работа в домакинството.

Твърденията, че горните два имота са придобити със средства, получени по дарение и искането да се признае, че са инвидидуална собственост на ищцата, обосновава правна квалификация на тези два иска за собственост по чл. 23, ал. 1 СК. Това е така, защото имуществото (имуществените права в смисъл активи), изброено в чл. 22 СК, към който препраща чл. 23, ал. 1 СК, вложено в придобиването през време на брака на вещни права, изключва по дефиниция съвместният принос по чл. 21, ал. 1 СК, т. е., в тези хипотези презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК е неприложима. От значение е произходът на средствата, с които през време на брака са придобити вещни права, а не липсата на принос (във всичките му проявни форми – влагане на средства от трудова или друга дейност, личен труд, както и грижи за децата, работа в домакинството и др.) за придобиването им. Т. е., трансформацията на лично имущество изключва възникването на съпружеска имуществена общност по обективни причини – по причини, които стоят извън личността и поведението 4 на другия съпруг. Поради това и в предмета на доказване по тези два иска се включват единствено фактите относно произхода на средствата, вложени в придобиването през време на брака на вещните права – в случая в придобиването на собствеността върху горните два имота – установен в нормата на чл. 22 СК.

От друга страна наведените от ищцата твърдения за липса на принос от страна на ответника в придобиването на имотите, вкл. и на горните два имота, находящи се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, тъй като ответникът не е влагал средства от трудова или друга дейност, не е влагал личен труд, нито е участвал с грижи за децата или работа в домакинството и искането да се признае, че са индивидуална собственост на ищцата, поради липса на принос на ответника в придобиването им, обосновава правна квалификация на исковете за собственост по отношение на двата имота, находящи се в с.