Решение № 107 от 08.08.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Търговище, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20243530200219 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. И. Р., ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.

С. С. – Д. против Наказателно постановление № 24-1292 -000114 от 22.02.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП Търговище.

Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателката желае отмяната му.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. наказващият орган, посредством процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.04.2023 г. в 2 1.19 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „MultaRadar SD580“ № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – товарен 1 автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *******, движещ се в посока към гр.Варна. При максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26, с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 119 км/ч. При справка в Централна база данни КАТ, контролни органи от с-р ПП при ОДМВР - Търговище установили, че като собственик на автомобила е вписано дружеството „УНИКРЕДИТ ФЛИЙТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 121897718, а като негов ползвател - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980. Предвид така установените обстоятелства, от Началника на с-р ПП при ОДМВР – Търговище било изпратено писмо с рег.№ 363р- 13455 /019.05.2023г. до Началника на 06 РУ- СДВР с искане от страна на ползвателя на МПС с рег.№ ******* - законния представител на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, да бъде попълнена декларация за това, кое е лицето, управлявало превозното средство към момента на извършване на нарушението, установено с техническото средство. Във връзка с горното, на 13.06.2023г. С.Ю.Л. упълномощен представител на гл. изпълнителен директор на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД декларирал, че на 27.04.2023г. в 21.19ч. т.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ******* е бил управляван от жалбоподателката М. И. Р., като представил и копие на свидетелството й за управление на МПС.

Декларацията била изпратена до с-р ПП при ОДМВР -Търговище на 09.12.2023г. Последвало изпращането на покана с рег.№ 36300038366/18.12.2023г. до жалбоподателката – в 7-дневен срок от получаването й, да се яви в с-р ПП при ОДМВР-Търговище за съставяне на АУАН. Поканата била изпратена с известие за доставяне до поС.ния й адрес в гр.Д., но не била връчена. Пратката била върната като „непотърсена“, съгласно отбелязване от служител на "Български пощи". На 09.01.2024г. св.Д.Й. - мл.автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР – Търговище съставил на жалбоподателката в нейно отсъствие АУАН серия AД № 59569 - за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В акта било прието, че същата е управлявала автомобила с рег. № ******* в посочения пътен участък с установена скорост от 115 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %/ при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч. за населеното място, въведена с пътен знак В 26. АУАН бил предявен на жалбоподателката на 18.01.2024 г., когато й бил връчен и съответен препис. Жалбоподателката подписала АУАН без възражения. Въз основа на съставения АУАН на 22.02.2024 г. Началник група в ОДМВР Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление 2

№ 24-1292 -000114 от 22.02.2024 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й наложил административни наказания - „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз -2539 от 17.12.2012г. на МВР постановил отнемането на 18 контролни точки.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства в съвкупността си по безспорен и непротиворечив начин установяват описаната фактическа обстановка, обосноваваща извода за извършено от жалбоподателката нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Установените по делото факти обосновават и извода за съставомерност на Д.ието по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Независимо от това, съдът намира, че НП подлежи на отмяна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира за основателно възражението, че не е спазена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това правило се допуска само в хипотезата, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Тогава актът се съставя в негово отсъствие.

На л.19 от делото е приложена поканата, изпратена до жалбоподателката, с която същата е поканена да се яви в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН с указание, че при неявяването й в този срок, АУАН ще бъде съставен в нейно отсъствие. Поканата е изпратена до адреса на жалбоподателката в гр.Д. чрез известие за доставяне, но не е връчена. Видно е, че пратката е върната на подателя с удостоверяване от служителя на „Български пощи“, че същата е „непотърсена“. Съдът намира, че от това отбелязване не може да се заключи обосновано, че е изпълнено условието по чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН - нарушителят „да не може да се намери“. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и 3 пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено", съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, освобождава пощите от задължението отново да търсят получателя на адреса.

При това положение не може да се приеме, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява изискването на чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН - нарушителят „не може да се намери“. Съдът намира, че такъв извод не може да се направи само въз основа на данните, че лицето не е било на адреса в часовете на посещение на пощенския служител и не се е отзовавало на служебно известие, оставено в пощенската кутия.

Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най- ранния етап на административнонаказателното производство. Това нарушение не може да се санира с факта, че впоследствие АУАН му е бил надлежно връчен.

Административнонаказателният процес е строго формален, включително относно етапите на протичането му - с оглед гарантиране правата на засегнатите лица. Предвид това, лишаването на лицето от възможността да присъства при съставяне на АУАН срещу него, ограничава правото му на защита и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП. В този см. и решение № 4

77/17.11.2023г. по КАНД № 88/2023г. на АС – Търговище.

Независимо от горното, за пълнота следва да се посочи, че възражението относно неспазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН е неоснователно. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението /за някои нарушения - две години/.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя. Тъй като се касае за нарушение, установено с АТСС, към момента на констатирането му на контролните органи са известни само МПС и неговия собственик, /респ. регистриран ползвател/, но не и дали същият, съответно – законният му представител, е управлявал превозното средство. За тези нарушения, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП именно на собственика се издава ЕФНГ, който би могъл да бъде анулиран при подадена декларация по чл.188 от ЗДвП с посочено друго лице като извършител на нарушението. В случая, предвид обстоятелството, че приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане и на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, то съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП не може да бъде съставен ЕФНГ и автоматично да бъде ангажирана отговорността на собственика на автомобила. Предвид това, следва да бъде установен водачът, извършил нарушението, а данните в тази насока се получават посредством попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС /респ. регистриран ползвател/. В случая декларацията, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила в процесния момент е била попълнена от надлежно упълномощен представител на гл. изпълнителен директор на „А1 България“ ЕАД на 13.06.2023г., но видно от приложеното по делото писмо с рег.№ 363р- 13455/09.12.2023г., въпросната декларация е била изпратена до компетентните да съставят АУАН органи от с-р ПП при ОДМВР-Търговище на 09.12.2023г. При тези данни, съдът намира, че в случая началният момент, от който следва да се отчита тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН е момента на получаване на декларацията от органите на с-р ПП при ОДМВР- Търговище. От изложените данни следва, че съставяйки АУАН на 09.01.2024г. актосъставителят не е нарушил тримесечният срок по 5 чл.34 от ЗАНН. Независимо от неоснователността на това възражение, посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила налага отмяна на обжалваното НП.

Предвид изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на жалбоподателката се явява основателно. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено изцяло в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Доколкото възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени изцяло. Същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР- Търговище като разпоредител с бюджетни средства.