Решение № 1622 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110116058 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 84709/07.12.2022 г., подадена от А. О. К., ЕГН **********, срещу Р. К. К., ЕГН **********, с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с искане да се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. С исковата молба са предявени и небрачни искове да бъде предоставено на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Дениз Р. К., родено на 20.03.2011 г.; за определяне местоживеенето му при майката; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето Дениз Р. К., чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.12.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; за предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата, както и за определяне режим на личен контакт между бащата и детето.

В исковата си молба ищцата А. О. К. излага, че с ответника Р. К. К. са сключили граждански брак на 31.07.2009 г. в гр. Варна. Твърди, че по време на брака между страните е родено детето Дениз Р. К., малолетен към настоящия момент. Всеки от двамата е родител на по още едно дете от предходните им бракове, които са пълнолетни. Поддържа, че през първите години семейният им живот протичал нормално. Семейното им жилище е собственост на нейните родители. Съпругът й започнал да проявява властнически характер.

Искал да е тиха, покорна, да не му противоречи, да се чува неговата дума. Съзнателно и целенасочено започнал да упражнява психически тормоз над нея. Започнал да я обижда, да я обвинява в изневери и предполагаеми връзки с мъже. Случвало се е съпругът й да разпитва детето дали у дома е идвал някой чичко през деня и дали го е заключвала сам в стаята.

През годините ответникът започнал да употребява повече алкохол. Станал агресивен и започнал да й посяга и физически. Удрял я по главата, с юмруци в лицето, опитвал да я 1 души. Принудил я да напусне работата си, тъй като системно я обвинявал, че има връзки с колеги. След като останала вкъщи започнал постоянно да й звъни, да я пита какво прави, къде е.

Излага, че през годините е търпяла много, мълчала е, срамувала се е да споделя, очаквала е партньорът й да се промени, но това не се случило.

На 25.08.2022 г. след поредния скандал й нанесъл побой. Удрял я със зарядно устройство за зареждане на винтовери, дрелки и др. негови инструменти. От един от ударите по главата започнало да й тече много кръв. Обадила се на тел. 112 и дошъл екип на Второ Районно управление. Екип на бърза помощ обработил раната й. Направили предупреждение на съпруга й да спре с физическото насилие над нея.

На 05.12.2022 г. след поредица скандали и продължително приемане на алкохол от съпруга й подала жалба във Второ районно управление.

Твърди, че се чувства наранена и заедно с това засрамена от факта, че я бие и обижда най-брутално. Поддържа, че между двамата липсва разбирателство и съпружеско доверие, взаимност в отношенията. Имат огромно несходство в характерите. Смята, че няма възможност бракът им да бъде заздравен, предвид и многократно правените от нея опити в тази връзка. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Предлага на ответната страна да прекратят брака си по взаимно съгласие със споразумение, уреждащо всички отношения между страните по този повод.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. К. К. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от процесуалния й представител – адв. Е. Г. , която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

С влязло в сила протоколно определение от 19.04.2023 г. производството по делото е прекратено в частта му относно искането за произнасяне по въпроса за вината, на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили граждански брак на 31.07.2009 г. в гр. Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг, а именно К..

По време на брака е родено общото им дете Дениз Р. К., малолетен към настоящия момент.

Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел А. М. Р., същата познава съпрузите, тяхна кума е. Посочва, че през 2019 г. ответникът нанесъл побой на ищцата и тя лично я посъветвала да го напусне. Обяснява, че съпругът й постоянно я следи, ревнува я, непрекъснато я обвинява в извънбрачни връзки. Дори по тази причина се е наложило да напусне работа. Оказвал й е както психически, така и физически тормоз. Смята, че бракът им е изчерпан.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите и че същите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, 15 и 17 СК. Бракът на страните е изпразнен от дължимото съдържание, поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите, между които не съществува чувство на обич, взаимност и привързаност. Бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен 2 по смисъла на закона и следва да бъде прекратен чрез развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и режима на лични контакти:

В производството е приет социален доклад, съгласно който e установено, че към момента детето Дениз Р. К., на 12 години, се отглежда от двамата си родители в общ дом.

Родителите подават информация, че те са във влошени отношения, следствие на което са се случвали сцени на насилие от страна на бащата спрямо майката, а детето е било свидетел.

Родителите показват поведение на загриженост за развитието и съдбата на общия им син, като не успяват да постигнат договореност по въпросите, предмет на настоящото съдебно производство. Констатирано е единомислие родителските права да се упражняват основно от майката. В заключение ОЗД към ДСП – Варна счита, че в интерес на малолетния е той да се отглежда от майката А. К., за да се запази емоционалната му стабилност и сигурност. От друга страна факт е, че момчето се нуждае от пълноценен контакт със своя баща Р. К., поради което е необходимо да се определи режим на контакт с бащата.

По изложените съображения съдът приема, че родителските права по отношение на малолетния Дениз следва да бъдат предоставени за упражняване на майката А. О. К., при която да бъде определено и местоживеенето на момчето.

На бащата, при гарантираната от закона възможност следва да се определи режим на личен контакт, като съдът не е обвързан с конкретните претенции на страните, доколкото в тази част производството има характер на спорна съдебна администрация. При произнасянето следва да бъде отчетен интересът на детето и изградената силна емоционална връзка с бащата, в който смисъл е приетият по делото социален доклад. Това обстоятелство изрично се признава и от майката при изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 ГПК пред съда, като същата изрично заявява, че не възразява режимът на лични контакти между бащата и детето да е по-разширен, доколкото той действително се грижи за детето и тя няма намерение да възпрепятства срещите между двамата. Ето защо съдът приема, че следва да бъде определен разширен режим на лични контакти. Съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на бащата да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от всеки месец в дните вторник и четвъртък за времето от 18:00 часа до 20:00 часа /без преспиване/; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка нечетна година по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден /Велики петък/ до 17:00 часа на последния ден на празника /понеделник/, с преспиване; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 02.01., с преспиване; всяка четна година – за първите 4 дни от пролетната учебна ваканция за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден; всяка нечетна година – за последните 4 дни от пролетната учебна ваканция за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден; на рождения ден на бащата – 29 юни за времето от 17:00 часа до 20:00 часа или за три часа в извънучебно време.

Този режим на лични отношения съдът приема за подходящ, необходим и възможен с оглед осигуряване възможността за запазване и доизграждане на връзката баща-син, съответно ще осигури действителна възможност бащата да вижда и общува с момчето на чести интервали, включително през седмицата. Съдът счита, че по този начин се обезпечава в максимална степен контактът между родителя и детето и способства за поддържането на пълноценни отношения между тях.

Следва да се отбележи, че страните могат извън така определения режим сами да определят контактите помежду си и тези с детето /още повече, че и към настоящия момент детето се отглежда и от двамата си родители в семейното жилище в гр. Варна/. Целта на 3 производството обаче, предвид и изрично направеното искане в тази връзка, е определянето на подходящ режим на лични контакти, с оглед запазване и развитие на отношенията между родителя и детето, поради което задължение на съда е да се произнесе именно в този смисъл.

Относно издръжката:

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата – към настоящия момент сумата 195 лв./ По смисъла на разпоредбата на чл.

59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода.

По делото не е спорно, че детето към настоящия момент е на 12 г. и посещава училище.

Видно от издаденото удостоверение за получени брутни месечни доходи с изх. № 16/18.04.2023 г., майката А. О. К. работи на постоянен трудов договор като медицинска сестра във Филиал „Детски ясли“ към Община Варна, като получава брутна работна заплата в размер на над 1800 лв.

От представената извадка от търговския регистър относно актуалното състояние на „ДЕНИЗ СТРОЙ“ ЕООД се установява, че бащата Р. К. К. е едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество. Представен е счетоводен баланс към 31.12.2021 г., както и отчет за пиходите и разходите за 2021 г. за процесното търговско дружество.

В изготвения по делото социален доклад г-н К. е информирал, че е собственик и управител на строителна фирма „Дениз строй“ ЕООД. Работното му време е ненормирано, като сам е организирал всеки делничен ден от седмицата в зависимост от обектите, на които работи. Не е посочил точни данни за получаваните от него месечни доходи, но и двамата родители са заявили, че без проблеми покриват разходите на семейството и конкретно за детето.

Следва да се отбележи още, че с определението за насрочване всяка от страните е задължена в срок до насроченото по делото съдебно заседание да представи доказателства за получаваните от нея доходи или обезщетения. Указано е и, че непредставянето на такива ще се цени от съда, съобразно чл. 161 ГПК.