Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4636 от 01.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7561/2024
Вид
Решение № 4636
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507561 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗК „Л.И.“ АД против постановление от 15.05.2024г., по и.д. № 20247800400340 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Жалбоподателят излага, че договореният адвокатски хонорар бил прекомерен и неоправдан. Пълномощника на взискателя единствено подал молба за образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Моли за съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира разноски.

Взискателите по изпълнителното дело Р.А.П. и Р.П.П., чрез адв. Й., депозират становище за неоснователност на жалбата. Адвокатското възнаграждение било договорено и платено с оглед предстоящите изпълнителни действия по чл. 10, т. 1 и т.

2 от Наредба № 1/2004г., като към момента на договарянето страните нямало как да знаят колко и какви ще са те. Адвокатът била съдебен адресат, извършвала справки по делото. Длъжникът не платил доброволно и с поведението си дал повод за образуване на делото. Обстоятелството, че бил „сигурен платец“ било ирелеватно, с оглед бездействието му. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника. Адвокатският хонорар бил правилно изчислен съобразно чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовават се и на нормата на чл. 79 ГПК, която не предвиждала разноските да се определят с оглед на това дали сумата била събрана в срока за доброволно изпълнение.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.Л., постановила обжалваното постановление. Намира частната жалба за неоснователна. Договореният адвокатски хонорар бил под полагащия се минимум, изчислен съобразно Наредба № 1/2004г. за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, отговарял на фактическата и правна сложност на делото и на материалния интерес – главница в общ размер 170 000 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното плащане.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20247800400340 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 09.05.2024г. на взискателите Р.А.П. и Р.П.П., чрез адв. Й., въз основа на издаден по в.т.д. № 70/2024г. по описа на АС-Пловдив изпълнителен лист от 18.04.2024г., по който ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на взискателите обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Петьо Георгиев Ралев, настъпила на 05.01.2022г. вследствие на ПТП, както следва: на Р.А.П. - в размер на сумата 120 000 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2022г. и на Р.П.П. – 50 000 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното погасяване. С молбата е направено искане да бъде изпратена ПДИ на длъжника и едновременно с това да бъде наложен запор на посочената в молбата негова банкова сметка.

Към молбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024г. с предмет образуване и водене на изпълнително дело срещу

ЗК „Л.И.“ АД за принудително събиране на вземанията по горния изпълнителен лист. Страните договорили възнаграждение на адвокат Й. в общ размер 9 000 лева, от които 6 000 лева плетими от Р.А.П. и 3 000 лева – от Р.П.П.. Посочен бил начин на плащане – изцяло по банкова сметка на адвоката, платени лично от клиентите или от трето лице от тяхно име и за тяхна сметка. По делото не са ангажирани доказателства за реално заплащане на така договореното възнаграждение.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 10.05.2024г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, вкл. и 46 197.83 лева – законни лихви същият е поканен да заплати по изпълнителното дело 9 000 лева адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 12 678.86 лева.

На 09.05.2024г. ЧСИ наложил и поискания в молбата за образуване на изпълнителното дело запор на банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД. В изпълнение на задълженията си по чл. 508 ГПК банката съобщила на съдебния изпълнител, че наложила запора на 20.05.2024г. върху вземанията по посочената банкова сметка, както и че имало и други предишно наложени запори.

Длъжникът ЗК „Л.И.“ АД с молба с вх. № 3973/13.05.2024г. по изпълнителното дело оспорил размера на претендирания адвокатски хонорар като прекомерен и поискал неговото намаляване до размера на сумата 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съответно намаляване на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Посочил, че адвокатът единствено поискал образуването на изпълнителното дело и че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

С обжалваното постановление от 15.05.2024г. молбата на длъжника била оставена без уважение. ЧСИ приел, че хонорарите от 6 000 лева и 3 000 лева били авансово платени на адвоката и така договорените размери били под установения в Наредбата минимум.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това - Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По 2 гореизложените мотиви страните по сключения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024г. договорили възнаграждението да бъде заплатено по банков път, за което по делото не са представени никакви доказателства.

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното постановление от 15.05.2024г. за незаконосъобразно. Доколкото настоящият съдебен състав следва да се произнесе в рамките на търсената от жалбоподателя защита, определеното адвокатско възнаграждение по и.д. № 20247800400340 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде намалено до сумата от 200 лева.

Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е основателно. Съгласно т. 26, б. „е” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 216 197.83 лева, възлиза на 7 543.96 без ДДС или 9 052.75 лева с ДДС, до който размер следва да бъде намалена пропорционалната такса, посочена от ЧСИ в ПДИ в размер на сумата 12 678.86 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 15.05.2024г., по и.д. № 20247800400340 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с район на действие – СГС, с което ЧСИ отказал да намали размера на приетите разноски в полза на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателите Р.А.П. и Р.П.П. за адвокатско възнаграждение, по и.д.

№ 20247800400340 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с район на действие – СГС, възложени в тежест на длъжника ЗК „Л.И.“ АД над сумата от 200 лева до приетия от ЧСИ размер от 9 000 лева, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата 9 052.75 лева с ДДС до приетия размер от 12 678.86 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4