Решение № 590 от 10.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. ***, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря М.А Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430106191 по описа за 2023 година

Обективно и активно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 758,50 лв. и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 1638,00 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

И. Ц., ЕГН**********, *** и М. Д. М., ЕГН**********, *** против П. И. Ц., ЕГН**********, ***. В исковата молба се твърди, че с Решение от 25.10.2019г. на РС- *** по гр.д.№2680/2019г. ищцата е била осъдена да заплати на *** си П. И. Ц. сума в размер на 149.26 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от 07.02.2019г. до 02.05.2019г. на съсобствения между страните недвижим имот, а именно: - на 1/32 ид.част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в *** и на 1/16 ид.част от построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 85 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба — 02.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и е прекратено производството по делото в частта, в която е претендирано присъждане на обезщетение от ищцата за лишаване от право на ползване на ответницата върху същия имот за периода от 03.05.2019г. до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка 1 закъснала вноска, респ. от изискуемостта на съответното вземане до окончателното изплащане на сумите, като недопустимо. Твърди, че след постановяване на Решение от 25.10.2019г. на РС - *** по гр.д.№2680/2019г. ищцата е заплатила на ответницата сумата от 149.26 лева и 200.03 лева — сторени в производството разноски, след което започнала ежемесечно да заплаща на ответницата по банков път по 58.50 лева по посочена от нея сметка, тъй като не е обърнала внимание, че производството по делото е било прекратено за заплащане на обезщетение за периода след 02.03.2019г. до 10.06.2020г. ищцата е продължила да ползва сама целия имот, поради което е заплащала и обезщетението на *** си. Твърди, че на 10.06.2020г. с Приемопредавателен протокол, ищцата е предала владението на първия етаж от двуетажната жилищна сграда на *** си - Н.М. Ц. /К. по ***/ и на И.М.Ц., в присъствието на техния процесуален представител - адв.Н. Д. и в присъствието на *** си - П. И. Ц. /П. - по ***/ - ответница по настоящия иск.

Твърди, че тогава е казала на *** си, че вече не й дължи обезщетение за наем, тъй като ключовете от първия етаж на сградата вече е предала на *** им в нейно присъствие, а вторият етаж, който тя ползва и винаги го е ползвала заедно с *** им и семейството си отговаря изцяло на нейната квота в правото й на собственост върху имота. *** й категорично се възпротивила на възражението на ищцата, като й казала, че тя ще й дължи наем докато съдът се произнесе с друго решение и че ако спре да й плаща наем, ще заведе срещу *** си изпълнително дело. Така ищцата, поради обстоятелството, че работи в чужбина и воденето на дела е свързано с редица за нея неудобства, продължила да й заплаща без основание наем в размер на 58.50 лева. Твърди, че ищцата е изплатила по банков път на ответницата следните суми: на 02.07.2020г. - 58.50 лева, на 21.10.2020г. - 234.00 лева, на 22.12.2020г. - 117.00 лева, на 02.03.2021г. - 58.50 лева, 03.04.2023г. - 58.50 лева, на 04.09.2023г. 232.00 лева. Общата сума, платена на ответницата без основание от доверителката ми е 758.50 лева. Размерът на законната лихва върху посочената сума от 758.50 лева за периода от 02.07.2020г. до 31.10.2023г. е 158.93 лева. Твърди, че ***ът на ищцата — М. Д. М. е изплатил на ответницата по банков път следните суми: на 30.03.21г. - 58.50 лева, на 05.05.2021г. -58.50лева, на 01.06.2021г. - 58.50 лева, на 30.06.2021г. - 58.50 лева, на 03.08.2021г. - 58.50 лева, на 21.08.2021г. - 58.50 лева, на 05.10.2021г. 58.50 лева, на 02.11.2021г. - 58.50 лева, на 01.12.2021г. - 117.00 лева, на 2

01.02.2022г. - 58.50 лева, на 01.03.2022г. - 58.50 лева, на 05.04.2022г. -58.50 лева, на

03.05.2022г.

58.50 лева, на

31.05.2022г.

58.50 лева, на 05.07.2022г. - 58.50 лева, на

02.08.2022г.-58.5 лева, на

02.09.2022г.

- 58.50 лева, на 05.10.2022г. - 58.50 лева, на

01.11.2022г.

58.50 лева, на

29.11.2022г.

- 58.50 лева на

27.01.2023г. - 58.50 лева, на

28.02.2023г.

58.50 лева, на

31.03.2023г. - 58.50 лева, на 30.05.2023г. - 58.50 лева, на 28.06.2023г.

58.50 лева, на

28.07.2023г.

- 58.50 лева, на

23.08.2023г. — 58.50 лева. Твърди, че общата сума, платена от ищеца на ответницата без основание е 1638.00 лева. Размерът на законната лихва от 30.03.2021г. до 31.10.2023г. е 264.57 лева. Твърди, че с Решение №260033/03.06.2022г. на РС-*** по гр.д.№2276/2020г., влязло в законна сила на 14.07.2022г. Съдът е приел за установено между страните, че: ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на гр.***, целият с площ от 508 кв.м. на 142/576 ид.части и на 142/288 ид.части от двуетажната сграда, изградена в дворното място; -Ответницата П. И. Ц. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на гр.***, целият с площ от 508 кв.м. на 38/576 ид.части и на 38/288 ид.части от двуетажната сграда, изградена в дворното място. Твърди, че на 04.09.2023г. всички съсобственици на имота са извършили доброволна делба, обективирана в Н.А. ***., въз основа на която и съобразно квотите им в правото на собственост, са поделили имотите, както следва: В общ дял и собственост на Н.М. К., И.М.Ц. и П. И. Ц. - П. са получили: *** (едно), представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 (***, точка, едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр.***, *** /***/, етаж 1 /едно/, апартамент 1 /едно/, на първи етаж, в сграда с идентификатор ***.1 (***, точка, едно), предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: едно, със застроена площ от 78.20 (седемдесет и осем цяло и двадесет стотни) кв.метра, ведно с прилежащата му северозападна маза с площ от 3

19.45 (деветнадесет цяло и четиридесет и пет стотни) кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - няма, под обекта няма над обекта-***.1.2. Ищцата е получила в свой дял: Апартамент №2 (две), представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2 (***, точка, едно, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр.***, *** /***/, етаж 2 /две/, апартамент 2 /две/, на втори етаж, в сграда с идентификатор ***.1 (***, точка, едно), предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент — в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: едно, със застроена площ от 78.20 (седемдесет и осем цяло и двадесет стотни) кв.метра, ведно с прилежащата му северна маза с площ от 13.71 (тринадесет цяло и седемдесет и една стотни) кв.метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - няма, под обекта ***.1.1, над обекта - няма, и са останали съсобственици на дворното място, при посочените по-горе квоти.

Ищцата, независимо, че с решението на РС-*** по гр.д.№2680/2019г. е било прекратено производството по делото в частта, в която е претендирано присъждане на обезщетение от ищцата за лишаване от право на ползване на ответницата върху същия имот за периода от 03.05.2019г. до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка закъснала вноска, респ. от изискуемостта на съответното вземане до окончателното изплащане на сумите, като недопустимо, не претендира връщане на сумите, които са превеждани на ответницата по банковата й сметка за периода от 02.05.2019г. до 02.06.2020г., без наличие на осъдително решение, тъй като в сочения период от време тя е продължила да ползва целия имот еднолично. Твърди, че след 10.06.2020г. ищцата не е дължала на ответницата обезщетение за наем за дворното място и за сградата, тъй като в присъствието на ответницата е предала ключовете на дворното място и на първия етаж от сградата на *** им и от този момент, тя е прекратила едноличното ползване върху целия имот.

Във връзка с изложеното, считат, че всички преведени суми по банков път на 4 ответницата след 10.06.2020г. до 31.08.2023г. са били платени без основание, тъй като не са били каквито и да е основания за заплащането им. Твърди, че видно от представения нотариален акт за доброволна делба между страните и от Решение №260033/03.06.2022г. на РС-*** по гр.д.№2276/2020г., влязло в законна сила на 14.07.2022г., ищцата е собственик на 142/576 ид.части от дворното място и на 142/288 ид.части от двуетажната сграда. От направеното заснемане на жилищната сграда, с оглед постигнатото споразумение между страните за доброволна делба на сградата и обособяването на два самостоятелни обекта със съответните идентификатори, се установява, че всеки самостоятелен обект е с площ от 78.20 кв.метра, т.е. площта на двата етажа е 156.40 кв.метра. Съобразно квотата в правото на собственост на ищцата, същата е ползвала втория етаж от сградата, която отговаря на нейната квота в правото й на собственост, поради което от една страна, не е дължала обезщетение за наем на никой от съсобствениците си, в. т.ч. и на ответницата, а от друга страна липсва съдебно решение, по силата на което тя да е била осъдена да заплаща на ответницата каквито и да е суми за сочения период от време - 10.06.2020г. - 31.08.2023г. Моли, след частично прекратяване производството по делото поради отказ от част от предявените искове ответницата П. И. Ц., ЕГН:********** да бъде осъдена върне на ищцата платените от нея без основание по банков път суми в размер 758.50 лева и дължимата законна лихва върху главницата от 758.50 лева от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и да бъде осъдена ответницата П. И. Ц.- П., ЕГН:********** да върне на ответника М. Д. М., ЕГН:********** платените без основание по банков път суми в размер 1638.00 лева, както и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендират направените по делото разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се твърди, че с първата ищца били съсобственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 508 кв.м, находящ с в гр.***, *** и на построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м, с идентификатор ***.1. Тъй като ищцата със семейството си ползвала целия имот и след отправена от нея нотариална покана, връчена на ищцата на 07.02.2019г., да й предостави за ползване една стая от съсобствената им жилищна сграда и полагащата й се част от дворното място, 5 както и ключове за портата, входната врата на къщата и съответната стая, което ако не стори, да й заплаща обезщетение за ползата от която е лишена, с влязло в сила решение на ПРС по гр.д. №2680/2019г. същата била осъдена да заплати на ответницата на осн. чл.31, ал.2 от ЗС обезщетение за ползване на моите 1/32 ид. част от поземления имот и 1/16 ид.ч. от жилищната сграда за периода от писменото поискване до подаването на исковата молба. Твърди, че претенцията й за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗН и за в бъдеще до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на обезщетението била приета за недопустима, тъй обезщетение се дължи само за периода, през който реално е била лишена от възможността да ползва съсобствения им имот съобразно дела си от него. Посочва, че прекратяването на производството като недопустимо не означава отхвърляне на предявения иск и не отменя задължението на ищцата да й заплаща обезщетение за бъдещ период, ако продължава да я лишава от възможността да ползва съсобствения им имот съобразно правата си. Излага съображения, че това е така, тъй като веднъж отправено писменото на поискване по чл.31, ал.2 от ЗС действа занапред без ограничение във времето, като с получаването му съсобственикът изпада в забава и дължи обезщетение, което, ако не заплати доброволно, може да бъде претендирало и присъдено по съдебен ред. Именно поради тая причина, за да не заведе ново дело против нея за дължимото обезщетение за ползване за следващ период, ищцата и превеждала /лично или чрез ***а си/ определеното съгласно заключението на вещото лице по гр.д.