Решение № 2406 от 18.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2406

Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20267040700074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. Г. Б., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [жк], вх.9, ет.4, ап. 86, подадена чрез упълномощен представител адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000222/29.12.2025г., издадена от С. А. О., на длъжност полицейски инспектор при РУ Приморско, ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ГГ“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за това, че на 29.12.2025г., около 14:51ч. в община Приморско на път втори клас № 99, управлява собствения си автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], като при направена справка в РСОД е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 04.11.2025г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се сочи, че жалбоподателят не е уведомяван за изтичане на задължителната застраховка и за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. В съдебно заседание упълномощеният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на разноски за държавна такса.

Ответникът - С. А. О., на длъжност полицейски инспектор при РУ Приморско, ОД на МВР - Бургас, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

При извършена проверка на 29.12.2025г. в обл. Бургас, общ. Приморско, на км. 38,6 от път Бургас-Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново, в посока с.о. Узунджата, е установено, че жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил Т. Х. с рег. № [рег. номер], като при направена справка с РСОД е установено, че МПС е с прекратена регистрация от 04.11.2025г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Във връзка с проверката е съставен АУАН № GA4656667/29.12.2025г., който е представен на административния орган с докладна записка от Д. П. – мл. автоконтрольор в група „ОП“ към РУ – Приморско.

Във връзка с установеното е издадена и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000222/29.12.2025г., с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з" "гг" от ЗДвП е наложено по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е издадена

По делото е представена застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 29.12.2025г. с начален срок на валидност 29.12.2025г. 16:14ч. Полицата е сключена в [населено място] в 15:59ч., като от представена по делото справка е видно, че служебното прекратяване на регистрацията е извършено на 04.11.2025г. в 05:58ч., след като е получено уведомление 22103/10.10.2025г. – уведом. на 05.10.2025г. В същата справка е посочено, че регистрацията е служебно възстановена на 29.12.2025г. в 15:59ч. във връзка със представената по делото застрахователна полица.

В административната преписка е представено Писмо с изх. № 09-00-55/14.01.2026г. от изпълнителния директор на „Гаранционен фонд“, в което е посочено, че до собственика на МПС с рег. № [рег. номер] е изпратено уведомление № 022103/05.10.2025г. на 10.10.2025г., съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ. В писмото е посочено, че този вид уведомления до собственици на МПС са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги. С писмото е представено уведомлението, както и справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за подадени данни от застрахователните компании за застраховка ГО по рег. № [рег. номер].

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, сред които е и ответника в настоящото производство.

Не са налице нарушения на изискването за форма съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

ЗППАМ е приложена срещу жалбоподателя, след като при проверка на 29.12.2025г. е установено, след справка в РСОД, че е управлявал личното си МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 04.11.2025г. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 10.9.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането КЗ/. В същата норма е предвидено, че служебно прекратена регистрация на МПС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С посочените изменения е отпаднало задължението ОД на МВР да уведомява собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, като такова уведомление дължи Информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, съгласно който информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България; 2. осъществяват контрол по ЗДвП 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; 4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Видно от представените доказателства уведомление до жалбоподателя е било изготвено, твърди се и че е било изпратено, но не са представени доказателства в тази насока. В приложеното писмо Гаранционен фонд е уведомил ответника, че уведомленията се изпращат с кореспондентски пратки, без да са налице доказателства за връчването му. По делото няма доказателства за получаване на уведомяването на собственика за прекратената регистрация на МПС поради липса на застраховка ЗГО нито от ответника, нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център.

На следващо място следва да бъде посочено, че от страна на Гаранционния фонд се твърди, че уведомление № 022103/05.10.2025г. е изпратено на собственика на МПС на 10.10.2025г. Дори да се приеме, че това действие е било извършено на посочената дата, съгласно 574, ал. 10 от КЗ, Гаранционният фонд дава на собствениците срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. От приложената по делото справка се установява, че служебното прекратяване на регистрацията е извършено на 04.11.2025г. в 05:58ч., след като е получено уведомление 22103/10.10.2025г. – уведом. на 05.10.2025г. От ответника не са ангажирани доказателства кога е получено съответното уведомление и дали е спазен посочения по-горе 14 дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ договор. В този смисъл, настоящата инстанция приема за основателно оплакването на жалбоподателя, че не е бил уведомен за изтичане на полицата на сключената от него задължителна застраховка ГО или за служебното дерегистриране на личното му МПС.

В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. Проверката в РСОД за служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не е достатъчна, за да е налице изпълнение на предвидената процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на ППС и едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б з/ГГ от ЗДвП. В случая не е изпълнена процедурата на уведомяване на собственика на МПС, поради което са основателни оплакванията на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Преди постановяване на процесната ЗППАМ административният орган е бил длъжен да установи дали собственикът е бил надлежно уведомен и дали е изтекъл съответния 14 дневен срок от изпращането на уведомлението и едва след това следва да бъде служебно дерегистрирано МПС. Настоящата инстанция приема, че доколкото с изменението единствено е променен органът, който следва да уведоми собственика на МПС, а не е отпаднало това задължение, Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на ВАС не е загубило своето действие, поради което, за да се ангажира отговорността на водач на МПС по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и съответно да му бъде налагана ПАМ за такова нарушение е необходимо собственикът на МПС да бъде уведомен по надлежния ред, което в настоящия случай не е сторено.

Принудителната административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т. е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС с прекратена регистрация. Видно от доказателствата по делото, проверката при която е установено нарушението е извършена на 29.12.2025г. около 14:51ч., а задължителна застраховка ГО жалбоподателят е сключил на същата дата, като валидността й е започнала от 16:14ч. на същата дата. На 29.12.2025г. е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ. Със своевременното отстраняване на нарушението са постигнати целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН, поради което ЗППАМ е издадена в несъответствие с целта на закона, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.