Решение № 339 от 22.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. К., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510103296 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на *** г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД с “Б.“, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***-*** г. били прехвърлени в полза на “Агенция за събиране на вземания” АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от “Б.“ с Уведомително писмо изх.

№*** г., изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. Наред с това представя и моли да се връчат на ответника, заедно с исковата молба приложенията към нея, сред които уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от “Б.“ ЕАД, в случай, че оспорвал връчването като се позовава на практика на ВКС относно връчването. Сочи, че на *** г. ответникът С. А. С. в качеството на кредитополучател, сключила с “Б.“ договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №*** като договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключил във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се 1 реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставяли пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от договора за кредит. Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта „***” с персонален идентификационен номер. Картата позволявала чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез AT M и л и P O S в страната и чужбина. Преди използването на картата кредитополучателят бил длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в договора, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на картата. Кредитополучателят имал право да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.

Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит. Кредитополучателят се възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на *** г. посредством услугата „***“ усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит било подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване -***, с което били уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. В периода *** г. до *** г. Кредитополучателят усвоила от кредитната карта общата сума от 3000 лв. В последствие кредитния лимит бил увеличен на сума в размер на 4000 лв. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението се погасяло. Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 353.04 лв. за периода от *** г. до *** г. Подписвайки договора, страните договорили, че при условие че кредитополучателят не извършил плащане по една или повече месечни погасителни вноски, последният дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 884.25 лв. за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението като за периода 13.03.2020 г. - ***г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

2

“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. А. С., с ЕГН-**********, въз основа на което бил образувано ч.гр.д. №2763/2024 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подала възражение, което от своя страна обуславяло правният интерес от предявяване на исковете.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. А.

С., с ЕГН-**********, дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:***, сумите, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2763/2024 г. по описа на РС - К., а именно: 3754.45 лв. главница, 353.04 лв. договорна лихва за периода от *** г. до *** г., 884.25 лв. обезщетение за забава, считано от *** г. до датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Посочва банкова сметка, по която ответникът може да заплати сумите: IBAN:

***. Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявените искове като не е направила правоизключващи, правопрепятстващи или правовъзникващи възражения и във възражението по чл.414 от ГПК.

С молба вх.№*** г. ищецът, чрез пълномощника си е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2763/2024 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*** заявление е издадена заповед №1714/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А. С., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес гр.К., *** и адрес по заявление гр.К., у***, за сумите: 3754.45 лева главница, 353.04 лева договорна лихва за периода от *** г. до *** г., 884.25 лева обезщетение за забава за периода от *** г. до 28.10.2024 г., законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 99.83 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. А. С. на *** г. и на ***. тя е подала възражение по чл.414 от ГПК. С оглед указанията на заповедния съд, ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК исковете за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Преписа от исковата молба, ведно с приложените към нея документи, разпореждането по чл.131 от ГПК и определението по чл.140 от ГПК са връчени на ответника на постоянния му адрес съгласно справка в НБДН.

Предявените установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията му, тъй като срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подала възражение.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил 3 искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства в т.ч. заверени копия на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №***-*** от *** г., договор за застрахователно посредничество, сертификат за застраховка „***“ №-***, сертификат №-***, декларация за предоставяне на лични данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, потвърждение за извършена цезия на вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно от **0*г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата *** г., приложение №9 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, Извлечение от Приложение №1 от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, известие за доставяне от *** г., ведно с обратна разписка, може да се направи обосновано предположение за вероятната основателност на исковата претенция. Твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията от ответника да заплати дължимите суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №-*** от *** г. са отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните парични задължения. По делото такива доказателства не са представени, а и не са наведени правоизключващи и правопогасяващи възражения. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав на предявеният иск, поради което съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция без да мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора и приложен списък по чл.80 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 99.83 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при съобразяване вида, 4 обема на извършената дейност от процесуалния представител и липсата на фактическа и правна сложност на делото и 149.83 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2763/2024 г. по описа на РС-К..