Решение № 1846 от 28.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100500934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „А.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20238600402102 по описа на ЧСИ В.М. срещу разпореждане № 131555 от 21.12.2023 г., с което е оставено без уважение възражението му от 12.10.2023 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение за представителство до размер от 200,00 лв. и такси на ЧСИ.Жалбоподателят излага доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя претендирането и приемането на адвокатски хонорар в посочения размер.Твърди, че единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя е депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело, същият не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело, насочени към удовлетворяване на вземанията на взискателя, поради което възнаграждение по чл.10, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не му се дължи, респ. не следва да се възлага в тежест на длъжника.Твърди, че застрахователното дружество е с публично оповестени банкови сметки и изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен 1 платец не представляват правна сложност.Моли съда да отмени разпореждането за разноски от 21.12.2023 г., да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение до минималния такъв от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да намали пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на събраното от ЧСИ адвокатско възнаграждение.Претендира разноски.

Ответницата по частната жалба- Ж.В.Т. оспорва същата.Твърди, че размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента, а при липса на договор-по реда на чл.36, ал.3 ЗА.Твърди, че в случая в договора за правна помощ е налице отразяване, че договореното адвокатско възнаграждение е на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с ал.1, т.2 ЗА, като наличието на основанието по чл.38 ЗА не може да се обсъжда от съда и от съдебния изпълнител при произнасяне по отговорността за разноски.Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение обхваща хипотезите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че са налице депозирани молби за образуване на изпълнително дело и за насочване на изпълнение с цел удовлетворяване на взискателя, от които е видно, че са извършени действия с цел удовлетворяване на взискателя.Излага доводи, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, каквато хипотеза в случая не е налице.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС на основание чл.38 ЗА.Моли съда да не присъжда разноски на жалбоподателя, тъй като това производство не е самостоятелно по смисъла на чл.81 ГПК.В условията на евентуалност-ако съдът прецени, че се дължат разноски в полза на длъжника, прави възражение за прекомерност.

ЧСИ В.М. излага мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимално определения такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишен.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително № 20238600402102 по описа на ЧСИ 2

В.М. е образувано на 28.11.2023 г. по молба на Ж.В.Т. въз основа на изпълнителен лист от 21.11.2023 г. по т.д.№ 16/2020 г. на ОС-Силистра.С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 21.11.2023 г. по т.д.№ 16/2020 г. на ОС-Силистра с-в за осъждане на ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Ж.В.Т. сумата от 9 933,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р.М.Р. в производството пред ВКС.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено и пълномощно за упълномощаване на адв.Н.Н.Д. от взискателя да го представлява по изпълнителното производство, както и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

С разпореждане от 28.11.2023 г. ЧСИ е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 015,00 лв.

Длъжникът е подал възражение с вх.№ 81807/14.12.2023 г. срещу размера на адвокатското възнаграждение, посочено в поканата за доброволно изпълнение и е поискал същото да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., като в случай, че възражението бъде уважено, да се намали и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С констативен протокол от 18.12.2023 г. ЧСИ В.М. е удостоверила постъпването на сума по банков път в размер на 12 171,02 лв., която е разпределена за такса по т.26, за обикновени такси, за ДДС, допълнителни разноски и за взискателя-9 933,53 лв.Задържана е сума в размер на 1 137,67 лв. за разноски.

С разпореждане от 21.12.2023 г. ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.Постановлението е връчено на длъжника на 04.01.2024 г.

Частната жалба срещу разпореждането от 21.12.2023 г. е подадена на 11.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Частната жалба се подава в 2-седмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при 3 извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят следва да посочи способи за изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършили други действия, които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 240 лв. с ДДС с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 75 лв. /50 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.-държавна такса/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 21.12.2023 г. на ЧСИ В. М. по изп.д.№ 20238600402102, с което е оставено без уважение възражението на ЗАД „А.Б.“ АД за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесиално 4 представителство на пълномощника на взискателя, В. К.

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя Ж.В.Т.- адв.Н.Н.Д. до размера на 240 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Ж.В.Т. с ЕГН ******* и със съдебен адрес-гр.София, ул.

*******, четвърти полуетаж, офис 4 да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* 16 сумата 75 лв. на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5