Решение № 17 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова

Цвета Б. Б.а при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 76070/09.08.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от Й. В. В., чрез процесуалния му представител срещу решение № 2865/28.07.2025г. постановено по гр.д.№ 2341/2024г. по описа на ВРС, с което въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на Б. Л. Г. сумата от 16120 лева, представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за изработка от 07.03.2023г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и е ОСЪДЕН да заплати на Б. Л. Г. сумата от 4574,80 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът – Й. В., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Възразява срещу изводите на съда, че причината за падането на процесните навеси и ограда е некачествената им изработка, изразяваща се в недостатъчно доброто им закрепване с крепежни елементи и захващане към сградата, както и нарушенията на технологичния процес при слепване на отделните елементи, като твърди, че причина за това може да бъде и силната буря в гр.Варна през м.11.2023г. Излага, че част от оградата както и навеса на първия етаж са си на местата въпреки бурята и недотам доброто им закрепване. Оспорва да е налице съществено 1 неизпълнение на поръчката като основание за разваляне на договора за изработка, като посочва, че навесът на първия етаж се ползва и към момента по предназначение от ищеца.

Затова счита, че правото на ищеца е единствено да претендира за поправяне на навесите и оградата, но не и разваляне на договора. Оспорва и приетото от съда основание за осъждане на въззивника да върне цялата получена от него сума, при положение, че дървения материал, който е вложен в строителството на навесните конструкции е в двора на ищеца и се ползва от него. Моли обжалваното решение да бъде отменено както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Б. Г., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора за изработка от страна на изпълнителя, предвид на това, че в този си вид, с падналия навес, сградата е неизползваема. На това основание счита, че правилно съдът е приел, че за ищеца е било налице основание да развали договора и да търси обратно платените по него пари, като дадени на отпаднало основание. Излага, че негодността на работата по договора за изработка се установява както от заключението на вещите лица, така и от ангажираните гласни доказателства, които установяват и пряката причинна връзка между некачествената работа и падането на навеса на втория етаж и оградата. Счита, че правилно съдът е приел, че позоваването на ответника на форсмажорни обстоятелства, а именно силен вятър, е преклудирано предвид липсата на депозиран писмен отговор, а и е недоказано предвид заключението на вещото лице П., че силата на вятъра не е надвишавала нормативно заложените стойности за здравина на конструкцията. Поддържа, че дори навесът на първия етаж да не е паднал, то той страда от същите недостатъци, които го правят негоден за употреба. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Също претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът чрез писмена молба, а въззиваемата страна чрез пълномощника си поддържат изразените позиции по спора и исканията за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Б. Л. Г. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника Й. В. В. да му заплати сумата от 16120 лева представляваща платена на отпаднало основание - развален от страна на ищеца поради неизпълнение договор за изработка от 07.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Г. твърди, че е сключил с ответника Й. В. на 07.03.2023г.

2 договор за извършване на подобрения в собствения си имот, находящ се в ****, включващи изграждането на два навеса в жилищната сграда – на първия етаж с площ от 15 кв.м. и на втория етаж с площ от 20 кв.м., ведно с монтаж на улуци и водосточни тръби, както и поставянето на 15 метра ограда от дървени елементи, закрепени на бетонни блокчета към съседния поземлен имот. Уговорената цена за труда и материалите в размер на 16120 лева била заплатена от ищеца на ответника изцяло в деня на сключване на договора, за което била съставена разписка. Задължение на ответника по договора било да доставя материалите със собствен транспорт, което е калкулирано в посочената обща цена, като за целта ищецът предоставил на ответника ключове за имота си. Излага, че в изпълнение на договора ответникът посетил имота няколко пъти, взел размери за изготвяне на проекти, а през м.05.2023г. извършил частичен монтаж на навесите на първия и на втория жилищен етаж, както и на три броя дървени пана от оградата. Твърди, че при посещение на имота си намерил навесът на втория етаж паднал върху терасата, тъй като конструкцията му била негодна за ползване и създавала опасност за живота и здравето на обитателите. Негоден за ползване бил и навесът на първия етаж, тъй като през него течала вода, а няколкото поставени дървени оградни пана били паднали в имота на съседа. Предвид изложеното твърди, че е налице неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора за изработка задължения и за него се е породил интерес от развалянето му. Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата 16 120 лева, представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за изработка от 07.03.2023г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Й. В., а искането за възстановяване на срока за подаването му по реда на чл.64 от ГПК е оставено без уважение с влязло в законна сила определение.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от издаденото удостоверение № Н-467/13.07.2007г. от отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна, Б. Л. Г. в качеството си на собственик на обект „Вилна сграда“ находяща се в ПИ № ** по плана на м.“**“ е предоставил на основание чл.52, ал.4 и § 4, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗКИР писмени документи. С удостоверение № 2/21.01.2016г. издадено от район А. при Община В., вилната сграда на ищеца е въведена в експлоатация, без ограничителни условия за ползване на строежа.

Няма спор между страните, а и видно от представеният по делото договор от 07.03.2023г. между ищеца и ответника е била постигната договореност, по силата на която ответникът е следвало да извърши СМР, включващи изграждането на два навеса в собствената на ищеца жилищна сграда в местност ** - на първи и втори жилищен етаж с площи съответно от 15 кв.м. и 20 кв.м., монтаж на улуци и водосточни тръби, както и изграждането на 15 метра ограда от дървени елементи, закрепени на бетонни блокчета към 3 съседния поземлен имот. Съгласно чл.5 от договора, уговорената цена за възложената работа е в размер на 16 120 лева, включваща всички разходи на изпълнителя за труд и материали, платима не по-късно от 24 часа от подписване на договора. Видно от представената разписка от 07.03.2023г., издадена лично от ответника В., той е получил в брой от Б. Г. уговорената сума от 16 120 лева.

По делото е представено уведомление от Б. Г. адресирано чрез ЧСИ Людмил Станев до ответника Й. В., с което го уведомява, че възложената му работа с договора от 07.03.2023г. не е изпълнена в уговорения 6 месечен срок, поради което на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД възложителят разваля договора за изработка считано от дена на получаване на уведомлението, поради пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по него.

Претендира се за връщане на заплатената по договора цена в размер на 16120 лева в тридневен срок от получаване на уведомлението. Съобщението е връчено на ответника от съдебния изпълнител по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

В хода на първоинстанционното производство е проведена Съдебно-техническа експертиза – основно и допълнително заключение, изготвени и поддържани в съдебно заседание от вещото лице Г. Г. /основното/ и от вещите лица И. П. и И. И. /допълнителното/.

От тях се установява, че към датата на извършения оглед на място е констатирано, че голяма част от положена ажурна /дървена/ част от съществуващата масивна ограда по границата на парцела, е паднала и скъсана. Навесът на първи етаж на сградата е изпълнен, но без да са поставени челни дъски и улуци и без изпълнени окрайчващите детайли на връзката към стените на сградата. Навесът на втория етаж на сградата е паднал върху масивния парапет на терасата, като част от елементите му са складирани в двора. Вещото лице дава заключение, че при изпълнение на дървената покривна конструкция са допуснати съществени грешки и пропуски, а именно: всички носещи елементи – П.е и столици, са изпълнени от слепени дъски с полиуретанова пяна, детайлите на хващане на всички носещи елементи не са изпълнени с необходимите крепежи и метални планки; столиците не лягат с необходимата площ върху П.ете, подпрени са само с парчета дъски, които са приковани към П.ете с гвоздеи и то не достатъчно; ребрата на първи вилен етаж не лягат върху билната столица, която е с недостатъчно сечение и не е подпряна никъде, а са приковани към нея с гвоздеи.

Констатирана е недопустима смяна на сечението на елементите в една равнина, както и неправилно изпълнение на всички снаждания, които не са свързани с крепежи и никъде не са монтирани подкоси и клещи, както и подложки под П.ете и при връзката на столиците с П.ете. Предвид констатираните пукнатини по всички елементи вещото лице заключава, че дървеният материал е бил с остатъчна влага, на което се дължи и появата им. Излага, че при изпълнение на дървената покривна конструкция не са ползвани достатъчно и подходящи крепежни елементи, а използваните елементи на самата конструкция са с недостатъчни сечения и дължини. Посочено е също, че 90 % от използвания дървен материал е посукан, деформиран и с видими пукнатини и не би могъл да се използва отново по предназначение.

На база на констатациите е направено заключение, че така изпълнена конструкция е некачествена, не отговаря на техническите норми и не е в състояние да понесе постоянните 4 и временни натоварвания. В съдебно заседание на въпроси на страните уточнява, че макар навесът на първия етаж да не е паднал, то и при неговото изпълнение са допуснати аналогични грешки, най-съществената от които, че билната столица, върху която лягат всички ребра, не е с достатъчно сечение и не може да се установи по какъв начин е свързана със стената на сградата. Изразено е становище, че оградата е паднала от собствената си тежест, защото отворът между бетонните колони е прекалено голям и използваните детайли не са били подходящи.