Решение № 1207 от 31.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Плевен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20264430100382 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу П. Д. П. ЕГН ********** с адрес в ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплаи на ищеца сума в размер на 156,27 евро за консумирана топлинна енергия, от които 128,17 евро - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., както и 28,10 евро, представляващи лихва за забава за периода от 02.03.2023 г. до 03.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване 1 в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във *** от 13-14.12.2007 г. и във *** Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VII от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ 77,72 евро; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 50,45 евро.

Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да му присъди единствено разноски, предвид направеното плащане от ответника.

В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение по повод на доставка на ТЕ енергия, което да обуславя качеството на потребител на ТЕ. Счита, че за исковия период ответникът не е имал качеството на потребител, поради което не може да се счита за задължено лице за доставена, ползвана и незаплатена ТЕ.

Излага, че не са налице доказателства процесните фактури да са връчвани на ответника. Твърди, че представените от ищеца извлечения от сметки не се ползват с доказателствена сила относно изявленията, съдържащи се в тях.

Оспорва представените фактури, както и справки по пера. Счита, че не е извършено коректно дяловото разпределение. Излага, че не се сочи по делото дали е извършван реален отчет на уредите, поради което оспорва начислената ТЕ по количество и качество. Навежда доводи, че по делото липсват доказателства ЕС да е избрала топлинен счетоводител.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като погасен чрез плащане в хода на 2 процеса.

СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Приобщени по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в ***.

Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот *** на нот. А.П. с рег. *** с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

От представеното по делото Заявление от ответника до ищеца се установява, че П. П. е отправил искане до Топлофикация Плевен да му бъде откират партида за плащане по отношение на процесния имот.

Представено по делото е и Удостоверение за наследници на дарителката на ответника П.С.Г., от което се установява, че ответникът заедно с К.П.Д., К.П.Д. и Х.П.Д. са нейни наследници.

По делото са изслушани заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните по делото.

От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че: размерът на главницата, представляваща стойност на доставена, но незаплатена ТЕ за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 128,17 евро, а лихвата върху главницата е в размер на 28,10 евро.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция, като до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето в процесния период; че извършеното дялово разпределение е направено в съответствие с Методика за дялово разпределение към чл.61 от наредба за топлоснабдяване №16334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 и е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката; че не са констатирани разлики в изчисленията на ФДР; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер, като същият е преминал през изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.

Установява се от представените по делото доказателства, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 161,15 евро, с които са погасени: главница, лихва и договорна лихва

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната 3 собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

4

По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, посредством щранг лира, сума за сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани ИРУ. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми. Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.