Решение № 23490 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23490 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110100732 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от А. Г. С. срещу „*****“ ООД установителни искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № ***** г., на основание;

2/ евентуален иск за прогласяване нищожността на чл. 8 от договора – на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради сключването й с цел заобикаляне на императивни законови забрани, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и в чл.

33, ал. 1 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.05.2024 г. сключил с „*****“ ООД договор за паричен заем № ***** за сума в размер на 700 лева, платима на 9 месечни вноски при лихвен процент – 3.330 % и ГПР – 47.674 %. В чл. 6 от договора за заем било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 618.36 лв.

Предявява главен иск за признаване, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК – неустойката, начислена още при сключване на договора, не е включена в ГПР, съответно – той е неправилно посочен в договора, заблуждаващ. Счита се, че договорът не може да се сключи без заплащането на неустойката, поставят се с разпоредбата на чл.6 неизпълними изисквания, като неустойката се разсрочва изначално, което води до извод, че същата е скрито възнаграждение за кредитора и следва да се включва в ГПР. Сочи се, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, поради което и той е поставен в неравностойно положение. При условие, че съдът отхвърли иска за нищожност на целия договор, се предявява евентуален иск за признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, на основание чл.26,ал.1, пр. 2 ЗЗД и поради нарупение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, при доводи, че началното предвиждане на неустойката в договора заедно с вноските, означава скрипо оскъпяване на на кредита, което води до извод, че предвидената неустойка 1 излиза от присъщите й функции, и съставлява добавка към възнаградителната лихва, поради което противоречи на добрите нрави, както и че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на заемателя с предвиждането на подобна неустойка. Претендира разноски.

Ответното дружество, в срока за отговор оспорва основателността на иска, като сочи, че цитираните основания за нищожност са неприложими. Счита се, че превишението на ГПР не съставлява основание за недействителност на целия договор, с оглед разпоредбата на чл.19,ал.5 ЗПК, счита се, че условието на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е спазено, като същото не съдържа задължение за посочване на всички разходи. По евентуалния иск, се сочи, че разпоредбата е приета от ищеца, при индивидуално договоряне, уточнено в молбата му за кредит, като на ищеца е било ясно какви задължения поема. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 02.05.2024 г. между ищеца А. Г. С., в качеството й на заемател, и ответника „*****“ ООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който „*****“ ООД предоставило на С. сумата в размер на 700 лева, която ищецът се задължила да върне на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 91.29 лв., с изключение на последната, която е в размер на 91,32 лв., заедно с възнаградителна лихва при месечен лихвен процент в размер 3,330% и годишен процент на разходите от 47,674%.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по – долу обезпечения, по избор на Заемателя:

- Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

-Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

-Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

-Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от договора, с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 618.36 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

По делото е приет представен и погасителен план към договора, в който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер.

Посочено е, че в сумата от 160.00 лв., представляваща общият размер на една месечна вноска, е формирана като сбор от сумата за погасяване на задължението без неустойка – 91.29 лв., и разсрочена неустойка по чл. 8 от договора – 68.71 лв.

При използване на общодостъпен лихвен калкулатор (Бързи кредити - калкулатор | Calculator.BG) съдът установи, че ако разходите за неустойка при непредоставяне на обезпечение се включат в ГПР, то същият би достигнал 592.93%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е: главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за признаване, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона; съединен с евентуален иск с правно основание чл. чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. чл.26,ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД за признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, поради: - противоречие със закона, добрите нрави.

2

Сключеният между ищеца и „*****“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.712 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договорът, то за тези задължения в него следва да липсва такава информация, в резултат на което при сключването на договора, както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, то те следва да са посочени в него. Предвид възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума, потребителят може да я изчисли. Същото се отнася и до ГПР.

Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на обезпечение, което влече със себе си нищожността на целия договор:

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между 3 размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно, задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.