Определение № 77 от 29.01.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Шумен, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. П.а като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500009 по описа за 2024 година

Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с рег. № 3929/09.11.2023 г. депозирана от И. П. И. с ЕГН ********** от гр. ...., обл. Шумен, ул. „.....“ №2, вх. А, ет. 5, чрез адв. Н. М. В. от ШАК, със съдебен адрес – гр. ....., обл. Шумен, ул. „.....“ № 68 против Определение № 502/05.11.2023г. по гр. д. № 20233610100426 по описа на РС – ....., с което е прието, че съобразно с Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. българският съд не е компетентен да разгледа предявения от И. П. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.П.Д., ЕГН ********** срещу бащата на детето П. Д. П., ЕГН **********, гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.....“ №17А, иск за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение на майката, заместващо съгласието на бащата за издаване на личен документ – паспорт, необходимо за пътуване на детето в чужбина и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, придружавано от своята майка или от упълномощено от нея лице да пътува в чужбина – до Федерална Република Германия и всички останали страни от ЕС, без ограничение на броя на пътуванията за срок от 5 години, считано от постановяване на съдебното решение на основание чл.127а, ал.2 от СК. Поради неподсъдността на делото на български съд е било прекратено и производството по гр.д. №20233610100426 по описа на ВПРС.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, поради обстоятелството, че първоинстанционния съд се е мотивирал с нормативен акт, който не е съществуващ към момента, а именно Регламент /ЕО/ №2201/2003 г., който считано от 01.08.2022 г. е бил отменен, с влизане в сила на действащия към момента Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета, който има приложение от посочената дата. Сочи, че основен мотив на съда, за да приеме, че не е компетентен е нормата на чл.12, §3 от отменения Регламент /ЕО/ №2201/2003 г., който урежда т.нар. „пророгация на компетентност“ по отношение на родителската отговорност.

Според посочената норма съдът на държава членка ще е компетентен да разгледа 1 производство, свързано с родителска отговорност, когато: а) детето има основна връзка с тази държава членка и особено по силата на факта, че единия от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава членка и б) компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето, като посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Сочи, че аналогична норма се съдържа в сега действащия Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета. Тя е отразена в нормата на чл.10 от Регламента – „Избор на съд“.

Намира, че по този текст от новия регламент е изпълнено условието по буква „а“, тъй като детето е гражданин на Република България. Намира, че изискването на чл.10 §2 от Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета също следва да се има за изпълнено, тъй като има условия по чл.10 §2, б. „а“, което е налице, тъй като детето е гражданин на Република България. По отношение на условията на буква „б“, счита, че следва да се счита, че при липса на възражение от тяхна страна те са дали мълчаливо съгласие. Намира, че в настоящият казус и предвид произнасянето на първоинстанционния съд, последния е приел, че не е налице мълчаливо или изрично приемане на компетентността на българския съд, тъй като ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, което обаче е в противоречие с горепосочената компетентност. Намира, че в настоящия случай следва да се счита обратното – че липсата на възражение е израз на мълчаливо съгласие относно компетентността на българския съд. Намира, че е изпълнено и изискването на буква „в“ от Регламента, който текст изисква и установяването на специална връзка на детето с другата държава членка, тъй като според нормата на чл.12, §4 от Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета определя, че детето има специална връзка с дадена държава членка, в няколко хипотези, една от които е с държавата, на която детето е гражданин. Предвид това твърди, че с оглед нормите на новия Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета при разглеждане на настоящото дело компетентен е българския съд. Освен това сочи, че дори да се приеме, че българският съд не е компетентен, е следвало да се спази реда посочен в Регламент (ЕС)2019/1111 на Съвета, а не да се прекратява делото. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, поради неспазване на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

Ответника по жалбата, редовно уведомен, не взема становище по нея.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанциония съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от жалбоподателката И. П. И. с ЕГН ********** от гр. ...., обл. Шумен срещу П. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Нови Пазар обл. Шумен по иск с пр. основание чл.

127а от СК с искане, съдът да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение на майката, заместващо съгласието на бащата за издаване на личен документ – паспорт, 2 необходимо за пътуване на детето в чужбина и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, придружавано от своята майка или от упълномощено от нея лице да пътува в чужбина – до Федерална Република Германия и всички останали страни от ЕС, без ограничение на броя на пътуванията за срок от 5 години. По делото са разменени книжа, като в предоставеният срок, ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор по молбата.

С обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че ищцата и детето от неговото раждане повече от 6 г., живеят постоянно в Германия и спорът попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, поради което компетентният съд е този, където се намира обичайното местопребиваване на детето П.П.Д.. По изложените съображения районният съд е прекратил производството поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

Определението е неправилно.

Предмет на гр. д. № 20233610100426 по описа на РС – ....., е искане за даване на разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата за пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за това документи, включително на международен паспорт. В разглеждания случай детето е български граждани и няма спор, че родителските права са възложени на майката, както и, че детето и майката, са се установили постоянно да живеят на територията на Република Германия. Изложеното налага извод, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на районния съд на 28.08.2023г. е на територията на Република Германия. Предвид последното за определяне компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно пътуването на детето и снабдяване с лични документи за това, приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г.

Според чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда.

Настоящият спор касае въпроси /пътуването на дете и снабдяване с необходимите лични документи за това/, които се обхващат от понятието родителска отговорност по смисъла на чл. 2, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111.

Същевременно чл. 10, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 предвижда възможност за избор на съд на определена държава членка при кумулативното наличие на следните предпоставки: детето има тясна връзка с тази държава членка, по - специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея, тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на 3 детето или детето е неин гражданин; страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

В чл. 10, ал. 2 на Регламент (ЕС) № 2019/1111 е уредено изричното споразумение за избор на съд в писмена форма, а също така, че лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда. Посочено е, че при липса на възражение от тяхна страна се счита, че са дали мълчаливо съгласие.

Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото намира, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 за изключване на приложението на правилото на чл. 7, пар. 1 от същия. В разглеждания случай, детето има обичайно местопребиваване в Република Германия, но и е налице тясна връзка на детето в Република България, доколкото същото е неин гражданин. С подаването на исковата молба в България, майката е извършила избор на съд, който да се произнесе по правния спор. В даденият срок за отговор, бащата – ответник, не е депозирал такъв, нито е оспорил международната компетентност на българския съд, поради което се приема че същия е дал мълчаливо съгласие.

В аспекта на изложеното се налага извод, че след като родителите, така и детето са български граждани, ответникът е приел компетентността на българския съд и е във висш интерес на детето спорът да се реши от българския съд, налице е избор на съд на основание чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 и следователно българският съд е международно компетентен да се произнесе по искането.

Ето защо неправилно производството е било прекратено по съображения за липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор, поради което обжалваното определение ще бъде отменено, а делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 502/05.11.2023г. по гр. д. № 20233610100426 по описа на РС – ....., с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

ВРЪЩА делото на Районен съд – ..... за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 вр. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5