Определение № 122 от 27.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600138 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 270, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Й. Д. – защитник на подс. Р. Р. Т. срещу определение от 14.03.2024 г. на състава на окръжния съд, разглеждащ НОХД № 1810/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Със същото е била оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за отмяна на мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България на подс. Р. Р. Т..

Цитираното дело от общ характер е било образувано пред Пловдивския окръжен съд по внесения на 29.08.2023 г. срещу Р. Р. Т. обвинителен акт за две деяния - с правна квалификация респективно по чл.116, ал. 1, т. 6, предл. 1 във вр. с чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК – квалифициран състава на опит за убийство по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, а именно със стандартен боен пистолет и по чл. 339, ал. 1 НК – за държане на огнестрелно оръжие без субективното право (разрешение) на дееца да борави с такъв предмет. В тази връзка е било образувано и НОХД № 1810/2023 г., което се разглежда по общия ред от състав на Окръжния съд в Пловдив.

В жалбата се сочи, че към настоящия момент е било опровергана 1 обвинителната теза за авторството на деянието. Такава е била ситуацията и на подготвителната фаза на процеса, но по необясними за защитата причини, е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия. Релевират се доводи, че до момента по делото са били разпитани 22 свидетели, които не потвърждават, че подсъдимият е стрелял, а единствените, които твърдят, че той е произвел изстрел са пострадалият, неговите съпруга и снаха. Отделно от това се сочи, че подсъдимият Р. Т. винаги е имал изрядно процесуално поведение и дисциплина и никога не е ставал причина за забавяне или отлагане на съдебния процес, като няма вина за неявяването на свидетели по делото. По изложените пред първата инстанция съображения, защитата намира, че отмяната на мярката за процесуална принуда няма да попречи на редовното и безпрепятствено протичане на процеса до неговия край, както и да бъде разкрита истината в процеса, поради което моли да се отмени протоколното определение на ОС-Пловдив от 14.03.2024 г., с което съдът е отказал да вдигне забраната за напускане на пределите на Република България и да се постанови друго, с което въззивният съд да уважи молбата.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и въз основа на събраните по делото материали, намира за установено следното:

Частната жалба е била подадена в срок от активно легитимирана страна в процеса, поради което се явява допустима. Разгледан по същество, обаче, е неоснователна.

С определението си, първият съд е приел, че обжалваната мярка за процесуална принуда – „забрана за напускане на пределите на страната“ е адекватна на настоящия етап на съдебното следствие по делото, като обслужва целите, заложени в НПК да попречи на подсъдимия да се укрие извън пределите на страната и по този начин да възпрепятства своевременното приключване на воденото срещу него наказателно производство съобразно принципа за разглеждане на делата в разумен срок.

Въззивната инстанция намира, че първият съд коректно е приел, че тежестта на деянията, описани в обвинителния акт, начинът на извършването им и въобще техните каузални особености характеризират и личността на подсъдимия. Последното не позволява да бъде прието, така както предлага защитата, че с отмяна на забраната спрямо него могат да се постигнат целите, 2 визирани в разпоредбите на НПК – да се преодолее опасността подсъдимият да напусне пределите на Република България и да се укрие в чужбина.

Касае се за обвинение за квалифициран състав на опит за убийство по начин и със средства опасни за живота на мнозина, както и за обвинение за притежание на огнестрелно оръжие без съответно разрешение, които са със сериозни санкционни рамки, като съдебното следствие на първата инстанция се намира в активна фаза и сами по себе си данните за връзки на подсъдимия със страни в ЕС и извън ЕС, предполагат улеснена възможност за укриване извън страната.

Следва да се посочи, във връзка с аргументите на защитата пред първия съд, че подсъдимият се занимава в търговска дейност, осъществявана с доставка на стоки от *, Република *, както и че има възможности да работи в * в строителството, където да превозва работници, не са били подкрепени с нито едно доказателство. В кориците на делото не са били установени регистрации на подсъдимия като едноличен търговец или като управител или съдружник в търговско дружество, нито деклариране на доходи от подобен източник. Не са били представени и каквито и да е доказателства за осъществявана международна търговия от същия, нито лично, нито като пълномощник, поради което към момента не може да се направи извод, че подсъдимият е осъществявал легитимна търговска дейност чрез внос на стоки от чужбина. Липсва и каквато и да е информация спрямо Р. Р. Т. да е било отправено и предложение за работа във *, още по-малко за това същият обективно да има особена по вид професия, квалификация или умения, които да дефинират възможността му да се издържа чрез упражняване на труд единствено в посочените две държава в ЕС и извън ЕС. Няма и данни подсъдимият да има установен адрес във визираните държави, за да бъде върнат от съответните власти в случай на необходимост. От друга страна, с оглед етапа, на който се намира съдебното следствие пред първата инстанция, следва да се осигури неговото правилно, ритмично и законосъобразно протичане предвид данните, че подсъдимият би имал достатъчно обективни възможности да напусне пределите на страната и да се укрие в контекста на честите си пътувания зад граница и данните, че част от неговите роднини са се установили също зад граница, въз основа на което би могло да се отсъди, че подсъдимият би могъл да се установи там трайно, укривайки се и така да 3 осуети приключването на воденото срещу него наказателно производство, което се намира в напреднал етап.

По повод оплакванията на защитата, че в атакуваното определение първият съд не се е произнесъл по събраните до момента доказателства за авторството на деянието, следва да се посочи, че това е негово задължение да ги обсъди при постановяване на присъдата, като в мотивите си посочи установените обстоятелства въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Именно в посочения процесуален момент, инстанцията дължи и обсъждане на противоречията в доказателствените материали, които визира защитата в жалбата си, както и излагането на съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 449 от 14.03.2024 г. по НОХД № 1810/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия Р. Р. Т. за отмяна на забраната за напускане на пределите на страната ни.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4