Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8931 от 21.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52997/2024
Вид
Определение № 8931
Подписан
21.02.2025
В сила
21.02.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8931 гр. София, 21.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110152997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Т. М., срещу „СТИККРЕДИТ“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а в условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожна клауза от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 904529 от 17.11.2022 г., уреждаща задължения за заплащане на неустойка, поради непредставено обезпечение, поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради противоречие със закона или, евентуално, заобикаляне на закона.

Ищецът твърди, че на 17.11.2022 г. сключил с ответното дружество „Стик-Кредит" АД договор за потребителски кредит № 904529, по силата на който й е предоставен заем в размер на 3000 лв. при лихвен процент от 36%, с годишен процент на разходите 42.58% и срок на погасяване на заема 24 месеца.

Сочи, че съгласно чл. 17 от договора за заем получателят следва да осигури банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията, посочени в договора и ОУ след одобрение от кредитора.

Твърди, че съгласно клаузите в договора и приложимите общи условия, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по чл. 17, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума за всеки ден или в средно месечно изражение по погасителен план - по 244.18 лв/месечно, с която общият размер на задълженията по кредита с включена главница, лихва и неустойка възлиза на сумата от 10 472,40 лв., а стойността на дължимата неустойка възлиза на сумата от 5860.33 лева.

Сочи, че предоставеният от ответника кредит е изцяло усвоен от заемателя.

1

Не оспорва, че не е представяно обезпечение, съгласно клаузата на чл.

17 от Договора.

Твърди обаче, че договорната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 17, е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, евентуално – противоречи на закона или го заобикаля, за които обстоятелства излага подробни правни съображения.

Правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск ищецът извежда от обстоятелството /подкрепено с писмени доказателства/, че въпреки че кредитополучателя е превел по сметка на кредитодателя сума в общ размер на 3111 лева /надвишаваща главницата/, кредитодателят продължава да претендира, че пълният размер на задължението възлиза на сумата от 10468.59 лева, /включваща и спорната по делото неустойка/.

Ето защо моли съдът да уважи предявения иск, като прогласи клаузата за неустойка за нищожна на посочените основания.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесната клауза за неустойка е нищожна на посочените основания, като поддържа, че същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

По исковете:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал.

1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 904529 от 17.11.2022 г г., предвиждаща пораждане на задължение за заплащане на неустойка при непредставено обезпечение по чл. 17 от Договора, поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради противоречие със закона или, евентуално, поради заобикаляне на закона.

На основание чл. 154 ГПК, доколкото искът за прогласяване на нищожност има характеристиките на отрицателен установителен иск, в тежест ищеца е да докаже наличието на договор между страните за предоствяне на кредит, както и неговото съдържание – в това число, наличието на клауза, уреждаща задължение за представяне на обезпечение, и клауза, пораждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на горното задължение /които обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните/.

В тежест на ответника по спора е да установи, че клаузата, уреждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение е действителна, като отговаряща на изискванията на добрите нрави, непротиворечаща и незаобикаляща закона.

Съдът следва да обяви на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, за което предоставя 2 на страните, при условията на състезателност, възможност да изразят становища и да ангажират доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като, за процесуална икономия, на ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с констатирана от съда нередовност на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 20.03.2025 г. от 13:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

Да се връчи на ответника и препис от молба вх. № 43927/07.02.2025 г., ведно с приложенията.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщението, да посочи изрично коя договорна клауза желае да бъде прогласена за нищожна, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че нищожна е клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка /т.е. чл. 27, вр. чл. 17 от Договора/ , а в петитума се сочи, че за нищожна следва да бъде прогласена клаузата на чл. 17 от Договора /уреждаща самото задължение за представяне на обезпечение, а не неустоечно такова/.

При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба подлежи на връщане.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно до първото по делото заседание следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, в противен случай те губят възможността да направят това покъсно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ОБЯВЯВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище във връзка с действителността на договора и да ангажират доказателства в тази насока.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба, уточнителната молба от 07.02.2025 г. и отговора на исковата молба писмени документи като доказателства по делото.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4