Решение № 526 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова

Членове:

Десислава Анг. Ралинова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20235200500590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. П. , ЕГН ********** с адрес : гр. П. , ул. „П. „ № 52, ап.23 , със съдебен адрес : гр. П. 4003, ул. „С. „ № 8Б, офис 2 чрез адв. А. С. против Решение № 260046/20.03.2022 г. по гр.д. № 6066/2020 г. по описа на РС – П. , с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, гр. П. сумата в размер на 271,81 лв. представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г по партида на ответника за обект на потребление находящ се в гр. П., ул. „П.“ № 52, ап. 23, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК 04.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 37,18 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.02.2018 г. до 03.02.2020 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 741/05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1718/2020 г. по описа на ПлРС. Отхвърлен е иска, частично за сумата над 271,81 лв. до пълно претендирания размер от 298,45 лв. и искът с правно основание по чл.86, ал. 1 от ЗЗД до претендирания размер 37,87 лв. Разпределена е отговорността за разноски. В жалбата са излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение в установителната по положителен начин час . Искането към въззивния съд е за неговата отмяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

1

Окръжен съд – Пазарджик , след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението като постановено при липсата на идентичност между претенцията по заповедта и предявения иск, тъй като и в заявлението и в предявения иск, ищецът- заявител е претендирал стойност на разпределена топлинна енергия за обект , находящ се в гр. П. , ул.

„П. „ № 52, ап.23 , ИТН ******* , като според чл. 33 ал.1 ОУ месечната дължима сума за потребена енергия се състои от два компонента – сума формирана като цена на потребена в жилището енергия и сума формирана по цената за услугата „ дялово разпределение „ и двете суми са дължими в 30 -дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят. В случая се претендира стойност на доставена топлинна енергия за услугата „ дялово разпределение „ и е налице пълен идентитет между претенцията , за която е издадена заповедта за изпълнение и тази предмет на исковото производство по чл. 422 ГПК .

С оглед извода на съда за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД към ответницата С. И. П., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 298,45 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН:

*******, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № 52; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.02.2018 г. - 03.02.2020 г. в размер на 37,87 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1718 по описа на Районен съд П. за 2020 година.

2

По делото не се спори, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр.

П..

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.

В случая по делото не се спори, че ответницата П. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент в сграда с режим на ЕС, находяща се в гр. П., ул. „П. „ № 52, ап.23 и като такъв се явява потребител на топлинна енергия за исковия период. В този смисъл е неоснователно възражението на ответницата, че не е клиент на дружеството и потребител на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение.

За установяване на факта на доставка на топлинна енергия в имота пред първата инстанция е изслушано заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че през периода за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесния обект, находяща се в гр. П., ул. “П.” № 52, ап. 23, е работила, като същата е отчислявала технологични разходи. Процесният недвижим имот се намирал в многоетажна панелна конструкция и представлявал апартамент. Същият се намирал на последен етаж под топъл плосък покрив. Изчисляемият отопляем обем бил в размер на 155 куб. м. В имота имало монтирани следните отоплителни тела: в хола - чугуненрадиатор с монтирано ИРУ с показание 0, в спалня - панелен радиатор с монтирано ИРУ с показание 0, в спалня - панелен радиатор с монтирано ИРУ с показание 0, в кухня - панелен радиатор с монтирано ИРУ с показание 0 и пломба № *******, в баня щрянг лира, пломбирана с № *******, и водомер с топла вода с показание 40 с пломба № 3

*******.Към момента, в който вещото лице извършил оглед на имота - 02.03.2022 г., ИРУ на отоплителните тела били активни и отговаряли на изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗИ, вр. чл.

52 от Наредба за топлоснабдяването от 2007 г. В сградата, в която се намирал процесният имот се извършвал дистанционен ежемесечен радиотчет за отчитане на ИРУ на топлоенергия и водомери за топла вода, поради което не се водило карнет и не се извършвали изравнителни сметки. През процесния период топлинната енергия била отчитана дистанционно в реално време по показанията на ИРУ от топлинния счетоводител.

Вещото лице посочва, че формулата по чл. 6.1.1 от Методиката не отчита директно топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация. Те се отнасяли индиректно към коефициента - дял на сградна инсталация, и коефициента - обща инсталирана мощност на всички присъединени отоплителни тела. Коефициентът 0,15 във формулата означавал тази част от цялата отоплителна инсталация /сградната инсталация/, която спомага за работа, транспониране и отвеждане на топлинната енергия до и от отоплителните дела, отопляващи отделните помещения в сградата в режим на етажна собственост, включ. тази част от отоплителната инсталация, която осигурявала правилната работа на системата. Той бил фиксиран поради факта, че по-голямата част от отоплителни тела на територията на Република България, които се топлоснабдяват от топлофикационните дружества са изграждани по схема Т. и подобни на нея, която по своята същност заемат и консумират около 15 % от цялата мощност на отопляемата инсталация. Формулата по т. 6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, не отчитала директно отоплителните тела с нулеви показания, т. е. тези, на които е спряно захранването, като не презюмирала директно дали са включени или не всички отоплителни тела на последните етажи. Вещото лице е направило извод, че на основание чл. 58, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за технологични разходи в топлопреносните мрежи с топлоносител вода и водна пара за отчетен период се определяла като разликата между количествата топлинна енергия, измерени при производителя и при клиентите, а на основание ал. 2, количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция била за сметка на топлопреносното предприятие при клиенти, ползващи топлинна енергия за битови нужди. Посочва се формулата за корекция на технологичните разходи. Вещото лице посочва, че били спазени изискванията относно сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и отчитането на показания на топломера в абонатната станция. Общият водомер и сензорите му били разположени на входно изходните магистрални топлопровооди от ТЕЦ към абонатната станция, от страната на ТЕЦ преди границата на собственост. Мястото на топломера било правилно съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдването за текущо отчитане на сметките, без сезонно изравняване. По време на огледа на отоплителната инсталация в процесния имот и цялостната инсталация в сградата в режим на етажна собственост, вещото лице установило, че голяма част от водопроводите, доставящи топла вода до апартаментите, както и рецирколационните тръби на същата били с лоша или никаква изолация. Това водело до сериозни загуби на топлина при преноса на топла вода и правело изключително трудно приблизителното изчисляване на топлинна енергия за битово-гореща вода преди нейната 4 консумация. Вещото лице е посочило след анализ на всички доказателства по делото, оглед на място и собствени изчисления, че начислената топлинна енергия не може да бъде потребена от ответника.

Предвид горепосоченото заключение, както и представените по делото писмени доказателства /протоколи за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване, както и свидетелства за проверка на средство за измерване /л. 198 - л. 201/,въззивният съд на първо място намира за неоснователно поддържаното и в настоящото производство възражение досежно техническата пригодност на поставения в абонатната станция измервателен уред, тъй като анализът на посочените доказателства сочи, че за процесния период /01.12.2017 г. 30.04.2019 г./ топломери с фабричен № ********** и № ******** са били напълно изрядни и технически пригодни, като хронологията по поставянето им е следната: с протокол за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване от 09.03.2017 г. /л. 199/ е демонтиран топломер № ********* и е монтиран топломер № **********, като протоколът е подписан от представители и на двете страни. След това, с Протокол от 06.02.2019 г. /л. 201/, топломер с № ********** е демонтиран и е поставен топломер с № ********. Протоколът отново е подписан от представители и на двете страни, като не са релевирани каквито и да било възражения във връзка с пломбирането на който и да е от двата топломера. Допълнително, по делото са представени и съответно приети, свидетелство за проверка на СИ № 2Т- 14 /л.