Решение № 260034 от 22.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

ИРИНА СТОЕВА при секретаря Ивайла Желязкова и в присъствието на прокурора Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №4567/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда на Софийски районен съд, НО, 11 с-в от 17.01.2020 г. по НОХД № 19759 /18 г. подс. Р.П.П. е признат за виновен в това, че на 07.02.17 г. около 21.00 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ********, по самостоятелното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към Орлов мост, в района на пешеходен подлез при хотел „Плиска“ – на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и обозначена с напречна пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП:

„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, …, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец М.П.Д., ЕГН: ********** и реализирал ПТП с него, при което по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясната лъчева кост на типично място, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2 вр. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като е оправдан по обвинението инцидентът да е резултат и от нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. О.Й., защитник на подс. П.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна. Направен е подробен анализ на събраните доказателства и са изложени съображения, че деянието се явява „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия излага съображения във връзка с неправилно установяване на фактическата обстановка по делото от районния съд и погрешни изводи относно механизма на настъпилото ПТП.

Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда Повереникът на частният обвинител счита, че районният съд е формирал правилни фактически и правни изводи, и моли въззивната жалба да се остави без уважение.

При последната си дума към съда подсъдимият моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.

Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране на фактологията, приета от районния съд, която се изразява в следното:

На 07.02.17 г. около 21.00 ч. подс. Р.П. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ******** в гр. София, по самостоятелното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.

„Александър Малинов“ към Орлов мост, в района на пешеходен подлез при хотел „Плиска“. Скоростта на лекия автомобил била около 30 км/ч. Движението на лекия автомобил се осъществявало в тъмната част от денонощието, на прав участък от пътя, като валял дъжд и при мокро пътно платно. В района на пешеходния подлез при хотел „Плиска“ имало пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и напречна пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП. Непосредствено до началото на пешеходната пътека, от дясната страна спрямо посоката на движение на лекия автомобил, се намирала телефонна кабина, разположена на разстояние около 0.8 м. от платното за движение, както и храсти, намиращи се на тротоарната площ и разпростиращи се до самото пътно платно, като посочените обекти ограничавали видимостта на водачите към приближаващите пешеходната пътека пешеходци. По същото време св. М.П.Д. се насочил към пешеходната пътека, за да пресече пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ********. Пешеходецът се движел с бърз ход, тъй като искал да хване тръгващия в този момент тролейбус от спирката на градския транспорт „Плиска“, намираща се от другата страна на пешеходната пътека. Поради ограничената видимост на мястото около началото на пешеходната пътека, подс. П. имал възможност да възприеме св. Д. едва когато последният излязъл иззад телефонната кабина. Св. Д. се огледал преди да започне пресичането, при което преценил неправилно скоростта и дистанцията на приближаващия лек автомобил и счел, че може да пресече безопасно, след което започнал да пресича по пешеходната пътека. Когато стигнал до средата на пешеходната пътека, св. Д. видял, че лекият автомобил междувременно се е приближил непосредствено до него от лявата му страна и тогава се затичал. Лекият автомобил ударил св. Д. с предната си част, при което пострадалият се хвърлил върху предния капак, за да смекчи силата на удара, а след това бил отхвърлен вляво от автомобила и паднал до бордюра, като се ударил в намиращо се там ограждение с черно-бели колчета. Подс. П. от своя страна се опитал да избегне удара чрез аварийно спиране, но не успял, тъй като при скоростта, с която управлявал лекия автомобил – около 30 км/ч ударът е бил непредотвратим. Вследствие на ПТП, на пострадалия Д. било причинено закрито счупване на дясната лъчева кост на типично място, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни.

След ПТП пострадалият Д. бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“, където му била направена операция и останал на лечение за срок от шест дни. По време на лечението подс. П. посетил пострадалия в болницата, а на 20.02.17 г. по собствена инициатива му превел сумата от

2 300 лв. за покриване на разходи във връзка с извършената операция и последваща рехабилитация.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата, приобщени в хода на първоинстанционното производство при проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК /показанията на свидетелите С.И. М., заключение на СМЕ, заключение на основна и допълнителна АТЕ, заключение на видеотехническа експертиза, заключение на повторна АТЕ/, както и допълнително събраните в хода съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите Д. и Л./вкл. показанията им от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4 и ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, обясненията на подсъдимия и заключение на допълнителна АТЕ, и писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие от 07.02.17 г. и 05.12.17 г. с приложени скици и снимков материал, епикриза от 13.02.17 г., платежно нареждане от 20.02.17 г., справка за съдимост.

По делото са изготвени и приети общо четири автотехнически експертизи, които взаимно се допълват и в своята съвкупност дават отговор на всички релевантни въпроси относно механизма на настъпване на процесното ПТП и причините за него. От заключението на основната АТЕ /л.26-31 от ДП/, допълнителната АТЕ /л.91-93 от ДП/ и повторната АТЕ /л.95-104 от ДП/, и приложения към тях снимков материал, убедително се установява ограничената видимост за водачите на МПС към приближаващите пешеходната пътека отдясно лица, поради намиращи се там телефонна кабина и храсти на тротоара. Аргументирано вещото лице по повторната АТЕ е дало становище, че водачът на процесния автомобил е имал възможност да възприеме пострадалия пешеходец за първи път, когато последният е излязъл иззад телефонната кабина на разстояние 0.8 м. вдясно от десния бордюр на тротоара. В заключението на допълнителната АТЕ, допусната и приета в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, са анализирани два варианта на механизма на ПТП – съответно при движение на пострадалия пешеходец с бърз ход или със спокойно бягане, и са съпоставени отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента, в който водачът е имал възможност за първи път да възприеме пешеходеца /разгледани са вариантите при излизане на пешеходеца иззад телефонната кабина или при първото му стъпване върху платното за движение/, опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 30 км/ч, възможността за предотвратимост на удара при тази скорост и каква би била безопасната скорост, при която ударът е можел да се избегне. При съпоставката на всички изложени обстоятелства вещото лице е дало заключение, че при скорост от 30 км/ч. ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране, а водачът е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП ако се е движел със скорост 29.87 км/ч или по-ниска при бърз ход на пешеходеца и скорост 20.72 км/ч или по-ниска при спокойно бягане на пешеходеца, като горните изчисления са направени на база възможността на водача да възприеме пешеходеца за първи път при излизането му иззад телефонната кабина.

В гласните доказателства не се констатира категорично противоречие относно това дали пострадалият пешеходец Д. е пресичал по пешеходната пътека с бърз ход или със спокойно бягане. В показанията си пред районния съд пострадалият твърди, че е започнал пресичането с бърз ход, но когато достигнал средата на пътното платно забелязал, че лекият автомобил се е приближил на опасно разстояние до него и тогава се затичал, за да избегне удара. Подсъдимият в своите обяснения пред съда заявява: „Когато бях непосредствено преди пешеходната пътека видях фигура на човек, който бързо бяга отдясно наляво“; подсъдимият не уточнява дали пешеходецът е бягал още от момента на стъпването си на пътното платно или се е затичал на по-късен етап, когато лекият автомобил вече е бил непосредствено пред пешеходната пътека, и в този смисъл следва да се приеме, че обясненията на подсъдимия не са в противоречие с показанията на пострадалия. Св. Л.– очевидец на ПТП, твърди, че има непосредствени впечатления единствено от момента на самия удар и събитията след това, но не и от предхождащото поведение на пострадалия пешеходец /“Не мога да твърдя точно какво стана, аз видях момента на удара. Видях го да тича“/, по-нататък в показанията си свидетелката заявява: „Аз видях, че изтича, но едва в момента на удара си дадох сметка, че е изтичал. Тичането беше преди удара“, като тази част от показанията й, съпоставени с предходното й твърдение, че е възприела само момента на удара, водят до извод, че заявеното от свидетелката относно предхождащо тичане на пешеходеца, се базира по-скоро на предположение, направено в момента на възприемане на удара, а не следствие от цялостно наблюдение на поведението на пешеходеца още от момента на стъпването му на платното за движение. При всяко положение, липсва твърдение на св. Личева, че пешеходецът е започнал да тича още в момента на стъпването си на пътното платно. В този смисъл показанията на свидетелката не опровергават заявеното от пострадалия Д., че той се е затичал едва когато видял, че лекият автомобил се е приближил до него на опасна дистанция. В обобщение, съдът намира, че следва да кредитира тезата на пострадалия Д., независимо от неговата възможна заинтересованост от изхода на делото, че е започнал пресичането с бърз ход и едва на средата на пътното платно, поради непосредствената опасност от ПТП, започнал да тича. За пълнота следва да се отбележи, че независимо дали се приеме, че пешеходецът се е движел с бърз ход или е тичал, съгласно заключението на допълнителната АТЕ, изготвена в съдебното производство пред районния съд, подсъдимият би имал обективна възможност да избегне ПТП, ако се беше движил със скорост 29.87 км/ч или по-ниска /при бърз ход на пешеходеца/ и скорост 20.72 км/ч или по-ниска /при спокойно бягане на пешеходеца/.