Решение № 736 от 16.04.2018, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№736

16.04.2018 г., гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2143 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Р.Г.Д., ЕГН: **********, понастоящем в затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“ към Затвора – Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес: гр.София, бул. „Генерал Столетов“, № 21, за осъждане на същата, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, и сл. АПК, да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 90 000 /деветдесет хиляди/ лева за времето от 04.05.2012 г. до подаване на исковата молба – 03.08.2017г.

Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, в исковата молба са изложени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне спрямо лицето през посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас. Посочва се, че с действията си, затворническата администрация е нарушила чл.43, ал.2 и чл.151, ал.1, т.2,3 и 4 от ЗИНЗС. Акцентира се на невъзможността за проветряване на спалните помещенията, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, малката площ на помещенията, липсата на достатъчно осветление, достъп на свеж въздух, липса на редовен достъп до топла течаща вода, като се посочва, че ползването на санитарен възел се осъществява в спалните помещения - в кофи, пред погледа на останалите обитатели в помещението. Твърди се за наличие на дървеници, хлебарки и плъхове, некачествена и в малки количества храна, от която получава стомашни болки. Заявява се също и недоволство от медицинското обслужване, което според Д. е само един път седмично, осъществявано от фелдшер.

Ищецът счита, че с непредприемане на действия от страна на затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответствие с вътрешното и международното право, са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на държавата.

В съдебно заседание Р.Д., лично и с процесуален представител – адв. Б., поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба /л.10-19/. Посочва, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди и причинна връзка. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди да са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху здравословното му състояние. Изтъква доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на прокуратурата счита иска за частично основателен като излага подробни съображения.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Р.Г.Д. понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора гр.Бургас.

Според представеното по делото първоначално становище на инспектор СДВР (л.20), ищецът е постъпил на 04.05.2012г. в Затвора – Бургас, като е бил настанен в приемно отделение. На 09.05.2012г. е разпределен в IV група за лица, осъдени на „лишаване от свобода“, където е пребивавал до 27.08.2012г. Посочено е, че администрацията не поддържа база данни в кое спално помещение е бил настанен Д.. На 27.08.2012г. до 21.09.2012г. е бил настанен в III група за осъдени лица, като отново не е налична информация за помещението, в което е бил настанен.

Според становището, на 21.09.2012г. е бил преведен в затвора в гр.Стара Загора, където пребивавал до 20.10.2015 г., когато бил преведен в ЗООТ „Строител“ към Затвора – Бургас. В ЗООТ „Строител“ е пребивавал до 05.02.2016г., когато е преместен в ЗООТ „Житарово“ до 28.06.2016г. Отново липсват данни за помещенията, в които е бил настанен ищеца.

На

28.06.2016г. лишеният от свобода Д. е настанен в корпуса на Бургаския затвор, в VI група за осъдени лица, без наличие на информация за помещението, в което е бил настанен. На 23.05.2017г. е бил разпределен в IX група, където е пребивавал до 13.06.2017г. От 13.06.2017г. Р.Д. е бил преместен в затворническо общежитие „Дебелт“, където е настанен в V група, в спално помещение №205, с обща жилищна площ от 20 кв.м., в едно със санитарно помещение с квадратура около 2 кв.м., наличен прозорец с размери 166см./136см. Посочено е, че максималният брой настанени е четирима лишени от свобода, като към настоящия момент в помещението са настанени трима.

Съгласно цитираното становище, режимът на Д. е променян в по-лек - от строг на общ и е бил прекатегоризиран от ЗОЗТ в ЗООТ на 18.11.2014г. На 24.08.2016г. режимът е бил отново сменен – от общ на строг и прекатегоризиран от ЗООТ в ЗОЗТ.

В становището е отразено също, че отоплението в спалните помещения в корпуса на Затвора – Бургас е централно, като подаването на количество топлина се определя от моментните климатични условия. По отношение на жилищните условия в помещенията, в които е бил настаняван лишеният от свобода е посочено, че съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора, не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите са били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, което можели да ползват свободно от 06:30 до 20:00 часа. Проблеми с водоснабдяването не са съществували. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла (два дни в седмицата – вторник и четвъртък). След заключване на помещенията в 20:00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел. Лишените от свобода сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържала ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко спално помещение. Относно храната са представени като доказателства менюта в Затвора – Бургас /л. 25-л.26/.

След направено възражение от страна на процесуалният представител на ищеца, относно срока на пребиваване на Д. в затвора в гр.Стара Загора и относно разпореждане на съда, от ответната страна е извършена повторна проверка и по делото е изпратено ново становище от инспектор „СДВР“, ЗО „Дебелт“ /л.118/. Според съдържанието на становището, със Заповед № Л-6865/2 от 11.09.2012г. на ГДИН, Министерство на правосъдието /л.120/ е наредено, лишеният от свобода Д. да бъде приведен в Затвора - Стара Загора за включване в обучение, като на 26.09.2012г. лишеният от свобода е постъпил там. На 03.12.2012г., с писмо ЗД № 537/27.11.2012 г., Р.Д. *** за доизтърпяване на наказанието. Представената е писмена декларация изходяща от Д. /л.121/, адресирана до началника на Затвора - Бургас, според която същия изразява желание да бъде приведен в затвора в гр.Стара Загора, за да се образова.

Със

Заповед № Л-7257/17.07.2014г. на ГДИН, Министерство на правосъдието /л.122/ е наредено лишеният от свобода Д. да бъде приведен в Затвора - Враца за доизтърпяване на наказанието, поради това, че съпругата му К.Н. Д. е сменила адресната си регистрация, като на 01.08.2014г. е преместен в Затвора- Враца. За преместването по делото е налице писмена декларация на ищеца /л.124/, видно от която същият не оспорва заповедта за преместване.

Със

Заповед № Л-5629/29.09.2015г. на ГДИН, Министерство на правосъдието е наредено лишеният от свобода Д. да бъде преместен в Затвора- Бургас за доизтърпяване на наказанието, като на 08.10.2015г. лишеният от свобода Р.Г.Д. *** и към настоящия момент изтърпява наложеното му наказание в затворническо общежитие от закрит тип- Дебелт към Затвора- Бургас.

Относно пребиваването на Р.Д. в Затвора – Стара Загора, по делото е налично писмо от началника на Старозагорския затвор, според което по данни от електронната база данни на затвора, ищеца е пребивавал в него в периода от 26.09.2012г. до 03.12.2012г., като на 03.12.2012г. е бил приведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора в гр.Бургас /л.67/.

В последваща справка, по повод направеното от Д. възражение /л. 136 - л. 139/, отново са конкретизирани периодите на пребиваването на Д. ***, както следва: от 04.05.2012г. до 26.09.2012г., от 03.12.2012г. до 01.08.2014г., от 28.07.2016г. до 13.06.2017г. Посочен е и режима на изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода.

Във връзка с медицинското обслужване, според първоначалното становище на Лекова - инспектор „СДВР“, достъпът до него е бил разрешен по график, а при необходимост и извънредно, където всеки затворник е би могъл да бъде прегледан и изследван, или да бъде изведен на външен специалист за по-задълбочен медицински преглед. По делото са представени медицинска справка (л.21-24) и повторна медицинска справка (л.72-113), изготвени от д-р.

Л.Христова. Според тях, лицето Д. е посещавал многократно амбулаторията на МЦ Затвора гр.Бургас, с посочени конкретни периоди и дати, като на същия е оказвана и медицинска помощ – изследвания от външни специалист, както и последваща операция на 10.10.2017г. Твърди се, че винаги му е оказвана адекватна медицинска помощ и е бил обгрижван от медицински персонал на пенитенциарното заведение гр.Бургас, с оглед анамнестичните оплаквания. Приложени са здравен картон /л.22-23/ и копирани листи от книгата за лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ /л.76-113/.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпити на свидетелите М.В.Ш. и Т.Ж.И..

Според свид. Ш., за периода от септември 2012 г. до октомври 2015 г. той е бил заедно с Д. в една килия - килия № 209, в продължение на една година от този период.

През един месец от 2011 г., са били на първия етаж, който тогава е бил следствен отряд и поради пренаселеността му са се хранили в коридора, а столовата е била пригодена за спалня, където са спели по 40 човека. В разпита си, свидетелят заявява също така, че в килията са били 10 човека, а тя е била „супер малка“ с 2 прозореца. Използва ли са кофа за тоалетна - от 20:00 часа до 06:30 часа. Споделя, че условията са били нечовешки - прането е висяло над главите им, нямало е простори, поради липса на място, поради което е имало и влагата. Твърди, че в спалите помещения е имало мишки: „Имаше мишки в килиите, направо летяха - в нашата килия беше като магистрала. Правеха си гнезда в килията ни, в багажа ни“.

Свидетелят

И. твърди, че с ищеца са били в Затвора – Бургас през 2012г., в обща килия в приемно отделение, след това в VІІ-ма и VІІІ-ма група на ІV-тия етаж в 415-та килия, в едно спално помещение. Към края на 2016г. или началото на 2017г. отново са били заедно. Споделя, че в спалните помещения е било доста пренаселено - легна на 3 етажа, малки прозорци с размери 50х80 см. с решетки, а от външната страна мрежа, която, според свидетеля спирала въздуха „да влиза” в килията. Заявява, че просторите за прането са били в самото спално помещение, където са простирали всичко. В килия е имало до 20 човека, имало и по 30-40 човека. Описва стаите като малко по-малки от съдебната зала, която е не повече от 22 кв.м. Посочва, че с Д. са били в помещение № 415, с квадратура не повече от 12-13 кв.м., обитавано от 10-12 човека. Като тоалетна от 8:00 часа вечерта до 6:00 часа сутринта са използвали кофи в спалните помещения, което било страшно унизително за всеки. Твърди, че първоначално е имало хлебарки, които ги хапели. Впоследствие са тръгнали дървеници, които продължавало да ги има. В банята било „под всякаква критика“.