Решение № 3605 от 19.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70359/2021
- Вид
- Решение № 3605
- Подписан
- 19.04.2022
- Състав
- НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 39415 от 13.12.2021 · НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
- Определение № 2025 от 24.01.2022 · НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
- Протокол № 3964 от 31.03.2022 · НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
- Разпореждане № 48158 от 01.06.2022 · НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 3605 гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110170359 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 707, 48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца зА.хователно обезщетение по щета № ./. за зА.хователно събитие, настъпило на 09.10.2019 г. в гр. С., поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято Г.о. е била зА.хована от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /08.12.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297, 88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 20.03.2020 г. – 07.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е зА.ховател по договор за имуществена зА.ховка „К. на СПС“ за л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., обективиран в полица № ... Посочва, че в срока на зА.хователното покритите на 09.10.2019 г. в гр. С., ., е настъпило ПТП между зА.хования при него автомобил и л. а. „Ф.“ „..“, рег. № ., зА.хован при ответника по зА.ховка „ГО“ на автомобилистите. Твърди от настъпилото зА.хователно събитие да са причинени вреди на л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., за обезщетяването на които била образувана ликвидационна преписка по щета № ./.. Уврежданията били отстранени в натура от ищеца чрез възлагането на ремонт в сервиз на стойност 1707, 48 лв., за която сума била издадена фактура и същата била изплатена изцяло от ищеца зА.ховател. Твърди да е упражнил правата си по чл. 411 КЗ, като бил поканил ответната страна да възстанови посочената по-горе сума, но с писмо изх. № ../20.03.2020 г. ответникът отказал плащане. Ищецът счита, че следва да получи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.03.2020 г. – 1
07.12.2021 г. С тези аргументи моли за осъдително решение и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че процесното ПТП не е настъпвало по вина на зА.хован при ответника водач и не се установявал механизмът на произшествието. Наред с това, не бил налице и покрит риск по зА.ховка „Г.о.“ на автомобилистите, за да бъде ангажирана регресната отговорност на ответната страна. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и се претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по конкретно, че в срока на зА.хователното покритие на договора за имуществено зА.ховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито зА.ховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което зА.хователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение зА.хователят по имуществената зА.ховка е изплатил на зА.хования зА.хователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено зА.ховане за л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., в изпълнение на който ищецът е заплатил зА.хователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор с ответника за зА.ховка Г.о. за л. а.
„Ф.“ „..“, рег. № . към датата на процесното ПТП, като тези обстоятелства се потвърждават от приетите по делото зА.хователна полица № .., щета № ./., опис на щетата, фактура за ремонт в оторизирания сервиз на марката, платежно нареждане от 29.11.2021 г. и справка за извършени плащания, както и от извадката от Гаранционен фонд за сключена Г.о. за лек автомобил с рег.
№ . към датата на ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 09.10.2019 г., в периода на действие на договора за имуществена зА.ховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от виновно противоправно поведение на водача на л. а. „Ф.“ „..“, рег. № ., който предприема маневра за движение на заден ход за потегляне в ж. к. .., вследствие на което реализира ПТП с преминаващия зад него л. а. “О.“ „А.“, рег. № С.. Изложеното се потвърждава от разпитания по делото като свидетел водач на л. а. „А.“, рег. № С..
От удара по л. а. „А.“, рег. № С. са причинени вреди по странична дясна част – врати и калници.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по л. а. „А.“, рег. № С.
2 са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността необходима за възстановяването им по пазарни цени на сервиз на официалния представител на марката към датата на ПТП е 2 048,98 лв., а по средни пазарни цени – 2 056,67 лв., като и двете суми надвишават платеното от ищеца обезщетение в размер на 1 707, 48 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е зА.ховател на гражданската отговорност на делинквента, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 1 707, 48 лв.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, нито обори презумпцията за вина по отношение на зА.хования от него водач, с оглед на което предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен размер.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са установени по делото. Дължимата лихва върху присъдената главница 1 707, 48 лв. за периода 20.03.2020 г. – 07.12.2021 г., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 297, 88 лв., предвид което акцесорната претенция също следва да се уважи до пълния предявен размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и разноски в общ размер на 912,75 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Адвокатското възнаграждение на ищеца е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с минималните размери по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, предвид което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ФИРМА” АД, ЕИК .. да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК .. на основание чл. 411 КЗ сумата 1 707, 48 лв., изплатено зА.хователно обезщетение във връзка с щета № ./. по имуществена зА.ховка за настъпило на 09.10.2019 г. в гр. С., зА.хователно събитие, поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято Г.о. е била зА.хована от ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 297, 88 лв. обезщетение за забава за периода 20.03.2020 г. – 07.12.2021 г., ведно със законна лихва от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 912,75 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3
4