Решение № 266 от 28.12.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 546/2022
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.3, т.5, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Разлог, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №
20221240200546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Делото е образувано по жалба на Х.Г.А., ЕГН*, съд. адрес г.Б., у.„С.С.“№1, против НП №21-0331-000586, издадено на 23.06.2021 г. от ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба от 30.00 лв. На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба от 10.00 лв.
Искането е за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
По делото са приети като писмени доказателства: съпроводително писмо №УРИ331000-6306 от 03.11.2022 г.; Заверен препис на Докладна записка УРИ 331 р-7812/10.06.2021 г.; Заверен препис на АУАН с №914184/18.06.2021 г.; Заверен препис на НП №21-0331000586/23.06.2021 г. постановено на Х.А.; Справка за нарушител/водач; Заверен препис на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед №81213-825 19.07.2019 г. относно: Определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на адм. нарушения, да издават НП, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, с която актосъставителят е упълномощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП и съставя АУАН по ЗДвП на Н-ка па РУ-Р. е упълномощен да издава НП по ЗДвП; Заверен препис на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г., Заповед за допълнение на Заповед №8121з-5 15/14.05.2018 г.; Заверен препие на Заповед №244з-90; 11.01.2021 г., относно: Определяне на служители от звената „ТП” при ОД на МВР-Б., имащи право да налагат адм. наказание глоба по фиш и да съставят акт за установяване на адм. нарушение по ЗДвП и КЗ.
Като свидетели са разпитани полицейските служители, които са участвали в адм. нак. производство и потвърждават извършената проверка, установените нарушения на правилата за движение по пътищата и изпълнената процедура за съставяне и връчване на акт за установяване на адм. нарушение №914184 от дата 18.06.2021 г. В качеството на свидетел е разпитана и съпругата на жалбоподателя.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.06.2021 г. около 11:00 часа, в г.Р., на у.„Б.К.“, управлявал л. а. марка и модел М.., с рег.№*, с посока на движение от ЦГЧ за РСПБЗН в г.Р., като при трайно монтиран пътен знак „В2“ нарушава го и навлиза след него, като в района на РУ-Р., след подаден ясен и разбираем сигнал с ръка от служителя А.Ц. да спре и да отбие в дясно за да бъде извършена 1 проверка, А. не се подчинил като не представил документи, а ускорил в посока РСПБЗН.
Като не съобразил поведението си с пътните знаци, А. нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, с процестното НП му е наложено наказание глоба от 30.00 лв.
С оглед обстоятелството, че не спрял на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролен орган, А. нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, с процестното НП му е наложено наказание глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, с процестното НП на А. е наложено и наказание глоба от 10.00 лв., за това че не носи СУ на МПС и контролен талон към СУМПС от съответната категория – нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горепосочените нарушения са установени на дата 10.06.2023 г. от полицейския служител при РУ-Р. - А.Д.Ц., който описал подробно деянията на А. в Докладна записка до н-ка на РУ-Р.
От събраните гласни доказателства се установява, че на 10.06.2021 г., Х.А. бил призован да се яви в РУ-Р. по сигнал подаден от неговата съпруга за извършен акт на домашно насилие.
Безспорно установено е, че по този повод А. бил в района на РУ-Р., където като управлявал л. а. марка и модел М.., с рег.№*, с посока на движение от ЦГЧ за РСПБЗН, преминал с автомобила си и навлязъл в пътно платно след трайно монтиран пътен знак „В2“, с което извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на св. А.Ц. и приема за установено, че А. е навлязъл в пътното платно въпреки трайно монтираният пътен знак „В2“ и не е изпълнил негово полицейско разпореждане изразяващо се в това да спре на указаното от него място (пред автомобила на неговата съпруга) и да покаже документи за управление на МПС. Съдът кредитира с доверие и показанията на полицейския служител Й.Я., който сочи че в същия ден чакал Х.А. да дойде при него и видял, че А. и А.Ц. си говорят, след което А. продължил с лекия си автомобил „на долу“, и след около 5 мин. се върнал пеша пред входа на РУ-Р., където се намирали полицейските служители Ц. и Я.. Я. казал на Ц., че ще поеме случая и завел Х. в ПУ за снемане на обяснение. За установените нарушения бил съставен АУАН №914184/18.06.2021 г. от свидетеля К.П., а в последствие било издадено и процестното НП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите К.П., А.Ц., Й.Я., К.А. и обясненията на жалбоподателя.
При кредитиране показанията на свидетелите Ц. и Я. съдът взе предвид, че същите са преки очевидци на описаните факти и обстоятелства в процестното НП, доколкото свидетелстват за обстоятелства, които са възприел непосредствено при изпълнение на служебните си задължения.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е частично основателна.
От представената по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР се установи компетентността на АНО да издаде процестното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в обжалвания акт, в т.3.8 н-кът на РУ-Р. при ОДМВР-Б. е сред изрично оправомощените да издават НП по ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 18.06.2021 г., а НП – на 23.06.2021 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
От формална страна, АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество не се установиха нарушения на процесуалните закони.
Относно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, съдът преценя, че същото е безспорно установено. Доказателствата по делото сочат, че на 10.06.2021 г., А. не съобразил 2 поведението си на водач на л. а. с пътен знак „В2“ и навлязъл в пътното платно след знака, с деянието си е извършил вмененото му адм. нарушение. Пътният знак „В2“ се използва за сигнализиране на пътен участък, затворен за движение на ППС и в двете посоки. Деянието правилно е санкционирано с предвиденото в чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП, наказание глоба от 30.00 лв. Санкционната норма предвижда наказание за този, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС или се движи в забранената посока на еднопосочен път.
Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП: В цитираната разпоредба е разписано задължение за водачите на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Приложимата санкционна разпоредба се съдържа в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която: „Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.
В случая НО е наложил на жалбоподателя Х. наказание глоба от 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдът намира, че са налице основания за отмяна на наказанията, наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за това, че на 10.06.2021 г. в г.Р., пред РУ-Р., като водач на МПС, А. е отказал да изпълни полицейско нареждане да спре на указано място (пред автомобила на неговата съпруга) за проверка от полицейския служител А.Ц.. Съдът преценява, че макар формално деянието да осъществява признаците на нарушение, особеностите на случая разкриват необичайна липса на общественоопасни последици, поради което счита нарушението за маловажно и в този смисъл намира за приложими правилата на чл.28 от ЗАНН. Основания за това е установеното от доказателствата по делото обстоятелство, че А. се е върнал при полицейските служители Ц. и Я. веднага след като е паркирал автомобила си и е указал пълно съдействие при извършването на полицейската проверка. Поради това съдът приема, че не е изправен пред обичайните случай на поведение, целящо осуетяване на проверка от контролните органи и намира за достатъчно А. да бъде предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН, за последиците от повторно подобно нарушение. Съдът намира за безспорно доказано и обстоятелството, че А. не е представил на полицейския служител А.Ц. СУ на МПС от съответната категория, с което е извършил нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С изменение на разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП., обнародвана в бр.67 от 2023 г. на ДВ, отпадна санкцията за неносене на контролен талон към СУ на МПС. В случая е налице основание за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. Съдът намира, че настоящата редакция на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, е по-благоприятна за нарушителя и наказание по тази разпоредба следва да му бъде наложено сама за - не носи СУ на МПС от съответната категория.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя от 350.00 лв. за адв. хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В този смисъл с оглед уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени разноски от 194.00 лв.
Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР-Б., е отговаряла Дирекцията, а не поделението й – в случая РУ-Р. (доколкото само Дирекцията е ЮЛ), съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР-Б. да заплати сторените в настоящото производство разноски.