Решение № 227 от 23.12.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Харманли, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245630100468 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422, ал.1 вр. Чл.415, ал.1 ГПК чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 чл.10 А, от ЗПК,във вр. с чл.26 ал.1 предл.1 и 2 чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Д. Н. К.,от гр.Симеоновград,****, ЕГН ********** против "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от С. Н. Н.,Я. К. Ч. и Н. М. Л.. С искане за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит № 40016923106/21.04.2023г.,сключен между страните по делото.Предявен е евентуален иск за прогласяване на недействителна клауза на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 40016923106/21.04.2023г.,и осъждане на ответника да върне на ищеца сумите : 2 794.45лв. с правно основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,във вр. с чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД;700,00 лв. с правно основание чл.10 А ал.2 от ЗПК и чл.19 ал.5 от ЗПК във вр.чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД; 2 594.45лв. с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД; 1 794.45лв с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ищцата твърди, че на 21.04.2023 г. е сключила с "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за потребителски кредит № 40016923106, по силата на който тя е получила сумата в размер на 1000. 00 лв., при годишен лихвен процент от 41. 00% за срок от 30 месеца. ГПР е определен на 48.87%. С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. Ищецът обръща внимание, че той има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.2 от ЗПК.Поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19 ал.1 от ЗПК вр. §1 т.1 от ДР на ЗПК, относно разходите, които се включват в ГПР. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. Освен това се обосновава и противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО,както и с практиката на СЕС по Дело С-453/2010, Дело С-448-17.

Твърди се, че разходът за закупена допълнителна услуга Фаст и Флекси не е включен в ГПР.Макар и покупката им да била по избор на клиента, потребителят няма възможност да откаже, защото това е задължително условие за получаване на кредита. Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този начин потребителят се 1 поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно е оскъпяването по кредита. В исковата молба се съдържат и подробни доводи за нищожност на самия договор.

Отбелязва се противоречие с Директива 2008/48, чл.16 от ЗК на принципа за добросъвестност. С оглед на това, според ищеца той дължи единствено чистата сума на кредита, която е получил, а именно 1000 лв., поради което заплатените над този размер следва да му бъдат върнати.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по неоснователността на предявения иск. Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. Оспорва,че закупуването на допълнителна услуга Фаст и Флекси не е задължително. Ответникът определя като неотносими доводите относно недействителността на договора. В тази насока излага съображения. Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответника, след като на потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е разполагал с достатъчно време, за да прецени кое да избере и съобразно това да сключи договор за кредит. Обръща се внимание, че на всеки етап от процеса за кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка.

Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, респ. чл. 9 от договора. Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: страните по делото са в облигационни отношения.Сключили са Договор за потребителски кредит № 40016923106/21.04.2023г, сключен между страните, Неразделна част от договора са декларация Общи условия към договор за потребителски кредит. Прилагат се още: погасителен план с дата на първо плащане15.05.2023 г. и дата на последно плащане – 15.10.2025 г., 30 вноски х 93.16 лева и 1 вноска по 92,81 лева. В плана е посочен размер на главницата, лихвата, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупена допълнителна услуга и общ размер на месечната вноска, Стандартен европейски формуляр, Допълнителна преддоговорна информация, Искане за отпускане на потребителски кредит. На 07.06.2023 г. е сключен Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит, като по искане на клиента е отложена вноска № 3, като изплащането ще се извършва по нов погасителен план, при запазване на ГЛП, като ГПР след сключване на анекса е 44,31 %. Видно от приложения нов погасителен план – отложената вноска е включена и крайната дата на погасяне /падеж/ е 15.11.2025г.. На 11.09.2023 г. е сключен Анекс № 2 към Договора за потребителски кредит, като по искане на клиента са отложени вноска №5,6, като изплащането ще се извършва по нов погасителен план, при запазване на ГЛП, като ГПР след сключване на анекса е 38,75%. Видно от приложения нов погасителен план – отложените вноски са включени и крайната дата на погасяне /падеж/ е 15.01.2026г..

Представя се Удостоверение от 09.02.2023г.,от което е видно,че към датата на издаване е погасен изцяло.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява, че между страните е сключен договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния законЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Категорично е установено предоставянето на сумата по кредита в размер на 1000.00 лева.Основните възражения на ищеца са относно допълнителните услуги Фаст и Флекси. Възнаграждението в случая за уговорените допълнителни услуги е за услугата „Фаст“ –400.00 лева и за услугата „Флекси“ 800.00 2 лева.Дължимата сума по кредита е в размер на 2 794.45лв./главница и лихва/като в тази сума не са включени допълнителните услуги.

Съдът счита, че това възнаграждение за предоставяне на тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде включено в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл.19, ал.1 ЗПК, които са включени в размера на месечната вноска. В случая е посочен ГПР от 48,87 %, който е под предвидения в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер – 50 % - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на Република България, равняваща се на 10 %, с което обаче изискването за действителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, не е изпълнено. Тъй като тези възнаграждения допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, заобикаляйки закона се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Налага се извод за това, че при сключване на договора не се дава възможност на длъжника, да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.

След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. Същото е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. След като това е така, налага се извод, че договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. Следователно годишния лихвен процент няма да е 41,00 %, както е записано, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Доколкото размера на вноската по закупените допълнителни услуги са част от общия размер на месечната вноска, е следвало да се посочи и друг ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от1 200.00 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването на тези възнаграждения за закупени услуги, размера на ГПР – посочен като 48,87 %, става многократно по-висок от законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. Поради неспазване на тези изисквания договорът за потребителски кредит следва да се приеме за недействителен, съгласно чл.22 ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи отчасти.

Сумата по кредита е в размер на 1000 лева – главница, като ищецът е извършил плащания в размер 579.48 лева,според представените от него платежни документи.

Изваждайки от дължимата главница платената сума от 579,48 лв.Неизпълненото задължение е в размер на 420,52лв.Ответника е признал пълно погасяване на кредита.Иска за установяване на вземането в останалата част – до претендирания размер на главница от 1794,45 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като в чл.145 ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.

Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на 3 добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които кредитора-ответника да му предостави кредит.