Решение № 2592 от 12.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2592 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330104150 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът С. Н. Г. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № *** г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 5 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

2. за приемане за установено в отношенията между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство № *** г. е недействителен, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *** г. Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 40 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като 1 установения в договора за потребителски кредит ГПР от 47, 56 % не отговаря на действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит.

Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от *** г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в пряко противоречие с целта на Директивата, доколкото задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит.

Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ГПК. Твърди, че задължавайки потребителят да сключи договор за поръчителство, кредитодателят е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД, като ако ищцата би изразила воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, а единственият й мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен, поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Годишният лихвен процент от 40 % минимално надвишавал трикратния размер на законната лихва, поради което и не следвало да се приеме, че е налице нарушение на добрите нрави при установяването му.

Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс. Твърди, 2 че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е установен в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други допускания, свързани с договора за потребителски кредит, а възнаграждението за поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в договора ГПР, който е фиксиран. Следователно в договора не била предвидена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Сочи, че в договорът за поръчителство изрично е предвидено, че последният влиза в сила единствено ако заемополучателят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение в установения тридневен срок. Твърди, че съгласно клаузите на ЗПК годишният процент на разходите се определя към датата на сключване на договора за паричен заем, поради което към този момент не е известно дали заемополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за поръчителство, като сочи, че за изтъкнатото противоречие на последния с нормите на добрите нрави, не е посочена конкретна обосновка. Сочи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като поръчителят се задължава да отговаря с цялото си имущество солидарно с длъжника за изпълнение на неговите задължения. Твърди, че поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Поддържа, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на другите две обезпечения по договора за заем, последният дължи възнаграждение на поръчителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е лишен от правно основание.

Твърди, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид 3 установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е второ, акцесорно облигационно правоотношение, поради което не следва дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по договора за кредит. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство не следва да се кредитират, тъй като ответното дружество е вписано като финансова институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, като извършва търговската си дейност в съответствие с всички приложими законови разпоредби. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

От събраните по делото доказателства се установява, че между С. Н. Г. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № **** г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на осемнайсет двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 64, 03 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47, 56 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № **** г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и С. Н. Г. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем № ***, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 000 лв.