Решение № 1186 от 05.06.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1186

Гр. Пловдив, 05.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 318 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й.Г.А.,ЕГН **********

***, Пловдивска област, ул. “Славянска“ №1 против Заповед № РД-09-90/ 16.01.2019г.на Кмета на Община „**“,с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “масивна жилищна сграда“ с размери 8,00/4,00 м. ,изпълнен в поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № *** по КК и КР на с.**,Община „**“,област Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон .

Твърди се, че сградата,предмет на обжалваната заповед е построена от жалбоподателя преди повече от 20 години.

Строена е съгласно българският държавен стандарт, като години са заплащани такса смет и сметки за ток и вода. Поддържа се още, че построената през периода 1980г.-1990г. сграда е търпим строеж по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия на Й.А. ,като последният няма друг жилищен имот или възможност да строи.

Твърди се в жалбата,че с издаването на оспорения административен акт са допуснати от административния орган нарушения на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека,гарантиращ правото на личен и семеен живот,на неговото жилище и тайна на кореспонденция.Следвало е първо да се предостави на лицата,обитаващи обособени ромски квартали друг подслон ,а след това да се премахват незаконните строежи.

По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.като незаконосъобразна.

Ответникът – Кметът на община **, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

І.По допустимостта.

Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Съдът намира,че за жалбоподателя е налице правен интерес от заявеното оспорване по следните съображения.

В настоящия случай е налице задължение за премахване на незаконен строеж ,а същото е вменено на извършителя му. В случай, че същият е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, посочени в чл.

225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен строеж е този, за който няма строителни книжа, то самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване, е достатъчно да обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо на съдебния акт и от силата на административния акт, който ще може да бъде изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска "неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ. Чл. 214, т.1 ЗУТ дефинира като индивидуални административни актове по смисъла на този закон актовете за устройство на територията, с които се създават задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, "независимо дали изрично са посочени като адресати". Следователно, непосочването на адресат на акта, не е съществено нарушение във формата на административния акт по ЗУТ, което е в отклонение от общото правило за съдържанието на акта по чл. 59, ал.

2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. В този смисъл е Определение № 5578 от 12.04.2019 на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, постановено по АД №3767/2019г.

Още повече, че жалбоподателят твърди в жалбата, че сградата, предмет на оспорената заповед, е построена от него преди повече от 20 години. Освен това,в хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства за това,че Й.А. е живял в процесната „масивна жилищна сграда“.

ІІ.От фактическа страна се установява следното.

На 08.01.2019г. длъжностни лица при Община „**“ са извършили проверка на строеж:“масивна жилищна сграда“,намиращ се в ПИ 17-20 по КК на с.**,община „**“

В резултат на проверката е съставен

Констативен акт № 11/08.01.2019 г./л.20 и сл./, в който е отразено, че строежът е изпълнен с тухлени стени,стоманобетонови колони и греди;дървена покривна конструкция ,покрита с керемиди ;с размери 8,0м/4,0 м,Н=2,60 м.Построен е без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор *** по КК и КР на с. **, община „**“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице. Установено е, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003г. За номенклатурата на видовете строежи.

Имотът е общинска собственост, съгласно

Акт за общинска собственост №61 от 15.12.2003г. /л.23 по делото/. Имотът е с № 000017, НТП – нива -1,633 дка; находящ се в с. **, общ. **, местност Када Пара.

Няма други собственици.

По време на проверката не са представени строителни книжа: одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво и др.

Проверката е извършена в отсъствие на извършителя на строежа, за който е отразено, че е неизвестен. Изработена е окомерна скица относно разположението на строежа.

Констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, което се установява от Служебна бележка / л. 18 по делото / и Служебни бележки /л. 19 по делото/ относно съобщаване чрез залепване на таблото за обявления в кметство с. ** и в сградата на община „**“. Съставен е Протокол от 16.01.2019г./л.12/, подписан от специалисти в Община „**“, с който е установено, че съобщението от 08.01.2019г, и КА, не са открити на входната врата на сградата, където са били залепени на 08.01.2019г. Съставени са протоколи с дата 16.01.2019г. относно свалянето на съобщение от таблото в кметството на с. ** и от таблото в сградата на община „**“ /л. 13 по делото/.

В

Становище на Главния архитект на Община „**“ /л.16/се посочва, че строежът, описан в КА № 11/08.01.2019г е реализиран в ПИ с идентификатор № *** по КК и не е нанесен като сграда в КК на с. **. В администрацията на община „**“ не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ в предвидените срокове. Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Няма постъпила молба за узаконяване на строежа. Съгласно ОУП на община „**“ имотът попада в зона 427-Смесена многофункционална устройствена зона.

Последвало е издаването на оспорената

Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.на Кмета на Община „**“,с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “масивна жилищна сграда“ с размери 8,00/4,00 м. ,изпълнен в поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № *** по КК и КР на с.**,Община „**“,област Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Административният орган е посочил, че извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Посочено е, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В хода на съдебното производство са събраните следните писмени доказателства: Удостоверение за постоянен адрес /л.7/,от което е видно,че постоянният адрес на Й.Г.А. ***;удостоверение за настоящ адрес/л.8/,от което е видно,че настоящият адрес на Й.Г.А. ***.

В писмо с изх. № 11-00-1700 от 27.03.2019г на «В и К» ЕООД е посочено, че за Й.Г.А. с адрес: *** има открита партида,но за адрес с.**, ул.“Победа“№23,където е настоящият адрес на жалбоподателя ,няма открита партида.

От писмо с вх.№ 6296/01.04.2019г. е видно,че Й.Г.А. не фигурира като клиент в базата данни на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

В писмо с изх. № 1603-92-00-0531/

25.03.2019г. на Агенцията за социално подпомагане е посочено, че лицето Й.Г.А. не фигурира в Интегрираната информационна система на АСП. Не е подпомагана от ДСП-**. Семейството има три деца на възраст над 30 години.

От писмо с изх. № ДК/Д-РВ-М-129/27.03.2019г. на Агенцията за социално подпомагане се установява,че по постоянния и настоящ адрес на Й.Г.А. няма малолетни и непълнолетни деца в състава на семейството му,както и че същият не е родител на дете от списъка на цитираните деца в писмено уведомление на Кмета на Община ** с изх.№ 92-01-9/14.01.2019г./л.15 от делото/.

От справка за актуално състояние на всички трудови договори на Й.А.

*** се установява още,че същият понастоящем не работи,като последният му трудов договор е прекратен на 19.06.2009г./л.100/.

По делото от ответника е представено удостоверение за семейно положение и родствени връзки на Й.Г.А./л.73 и сл./.

В писмо с вх. № 4428/07.03.2019г ответникът изрично изяснява, че Община „**" не разполага със сграден фонд за предоставяне на жилища на лица на територията си. Подадената от жалбоподателя молба на 14.02.2019 г. до кмета на община „**" за предоставяне на общинско жилище е изпратена до Областния управител на областна администрация Пловдив, по компетентност, както и до Министъра на труда и социалната политика.

Представени са от ответната страна още : справка от Дирекция „Местни приходи" към община „**", в което се сочи, че за Й.Г.А. няма информация в масивите на Дирекция «МП» при Община ** за декларирани данни ;

Решение № 48/09.03.2004 г. на Общинска съвет „**" /л. 75/, с което е отстъпено възмездно право на строеж върху общински имоти за построяване на жилищни сгради,като за Й.А. е отстъпено възмездно право на строеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ I-630,кв.23;Обявление на кметство с. **, че разполага със свободни общински урегулирани имоти за отстъпване право на строеж/л.82/, протокол от кметски съвет, молба от Й.Г.А. /л.80 и сл./. В молбата е посочено от жалбоподателя, че семейството му се състои от съпруга , 4 деца .

Прието по делото е Решение № 2 от 30.01.2018г. на ОбС-** относно приемане на „Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община **”. Приетата програма представлява отворен документ и позволява периодично внасяне на предложения за промени в рамките на оперативната информация в хода на изпълнението. В раздел III от Програмата са отразени поземлени имоти в населени места за процедура за продажба по чл.35 ЗОС, сред които с.** и ПИ 17.20. В раздел VI от Програмата са посочени имоти – отредени за социални жилища по чл.49а ЗОС.

В хода на съдебното производство съдът служебно назначи съдебно-техническа експертиза, заличена поради невенесен депозит за вещо лице .

По делото са изслушани двама свидетели на жалбоподателя-А.П. и М.К. и двете без родство.

Съдът като цяло не кредитира показанията на казаните свидетели,поради противоречивите показания,които дават.Свидетелките не знаят кой е строил къщата,в която живял Й. близо 15 години/според свидетелката П./ и близо 25 години/според свидетелката К./,а освен това Й. живеел и другаде.Налице е разминаване в показанията досежно това кой и колко хора живеят в процесното жилище.Установява се,че жалбоподателят не е плащал данъци за къщата,а в нея имало ток и вода.

Разпечатката съдържа 54 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb357235-ccb9-400b-a31b-ac707c03e182